Азия трябва да затвърди успехите в енергийната сигурност през 2023 г.

В година, белязана от енергийни кризи и повишена волатилност на световните пазари на петрол и газ, редица азиатски страни успяха да подсигурят своите доставки и да защитят икономиките си от тежестта на енергийния колапс, който удари Европа, пише в коментар за Nikkei Asia Review Вандана Хари, основател на Vanda Insights – базиран в Сингапур мозъчен тръст.

Предизвикателството пред Азия през 2023 г. е свързано с това регионът да излезе от порочния кръг на планиране в кризисен режим, да преоцени новото нормално и проактивно да балансира енергийната сигурност с целите за декарбонизация.

Азиатските държавни лидери научиха рано, че политическият неутралитет в силно поляризиращия конфликт между западните сили и Русия относно нахлуването на последния в Украйна не е гаранция срещу понасянето на последиците от войната.

Трябваше да се направят трудни избори. Правителствата трябваше да избират между осигуряването на енергийните доставки за населението си и придържането към целите за декарбонизация, между опитите да защитят жизненоважните търговски партньорства с Русия, както и собствените си компании, които трябваше да напуснат страната под натиска на санкциите.

Те сгрешиха от страна на прагматизма. Изправени пред продължителни, непосилно високи цени на втечнения природен газ (LNG) на международните пазари, тъй като Европа увеличи вноса, за да замени доставките на руски газ, редица азиатски страни се обърнаха към по-евтината алтернатива на въглищата за производство на електроенергия.

Китай, Индия и Индонезия направиха всичко възможно, за да увеличат вътрешното производство на електроенергия чрез въглищни централи. Междувременно Европа също увеличи използването на въглища за втора поредна година.

След като Москва промени структурата на собствеността на своите петролни и газови проекти след оттеглянето на големите западни партньори, като ExxonMobil, Shell и BP, Кремъл поиска от азиатските акционери да кандидатстват отново, ако искат да запазят дяловете си.

Подкрепени от своите правителства, японските компании Mitsui & Co., Mitsubishi Corp. и Sakhalin Oil and Gas Development Co. и индийската ONGC Videsh запазиха дяловете си в руските петролни и газови проекти „Сахалин-1“ и „Сахалин-2“.

Япония и Индия имаха шанс да изпратят съобщение до Москва, като напуснат тези инициативи, но на висока цена. Китайските компании имат възможност да запълнят тази празнина.

Китай и Индия, най-големите потребители на петрол в Азия, впоследствие бяха подложени на натиск от страна на Вашингтон да подкрепят безпрецедентния и зле обмислен таван на цените за износа на руски суров петрол, който Европейският съюз (ЕС) и Г-7 обявиха като част от своите санкции срещу Москва. И Пекин, и Ню Делхи дипломатично, но твърдо отхвърлиха възможността да участват.

Освен че отстояваха суверенното си право да провеждат законна международна търговия, освободена от диктата на трета страна, азиатските гиганти избегнаха създаването на опасен прецедент за себе си и риска от загуба на силно намалените доставки на руски петрол, пренасочени след нахлуването на руските военни в Украйна.

Москва заяви, че ще забрани на своите компании да продават петрол на страни, които се присъединят към програмата на Запада за ограничаване на цените. Това може да застраши стабилността на глобалните петролни пазари, която се поддържа поради това, че Китай и Индия привличат милиони барели допълнителен руски петрол, забранен за ЕС и страните от Г-7.

Япония, макар и член на Г-7, който се присъедини към Запада в кампанията си за натиск срещу Москва, си осигури освобождаване от тавана на цените за своя внос на петрол от „Сахалин-2“.

Пакистан, който се бори с тежка енергийна криза и се подготвя за рецесия, междувременно сключи споразумения за внос на руски суров петрол, бензин и дизел през 2023 г.

Индонезийският президент Джоко Уидодо и Фердинанд Маркос младши, неговият филипински колега, заявиха, че техните страни ще запазят възможностите си отворени за закупуване на руски петрол или торове, за да смекчат инфлационния натиск.

Азиатските нации, които купуват руски енергоизточници на намалени цени, не трябва да бъдат съдени от други. Тези страни не участваха в решенията на Запада за санкции срещу Москва.

Техните покупки освобождават други енергийни източници, които да текат към ЕС и страните членки на Г-7, които изоставят руския петрол, помагайки за предотвратяване на недостиг и допълнителни скокове на цените. Освен това самите страни ЕС все още купуват руски LNG, както и газ и суров петрол.

Лидерите в Азия обаче не трябва да се отпускат, само защото са постигнали напредък  в енергийно отношение тази година. Необходимо е да насочат фокуса си обратно към дългосрочното планиране, като вземат предвид продължаващите сътресения на пазарите на петрол и газ и необходимостта от балансиране на енергийния преход със сигурността на доставките, изтъква Хари.

Азиатските рафинерии и други вносители ще трябва да оценят дълготрайността на своята увеличена зависимост от руския петрол и съответно да въведат договорни споразумения, за да защитят търговските си интереси в дългосрочен план. Диалогът между правителствата с Москва и държавната подкрепа на дългосрочни търговски сделки биха помогнали в това отношение.

Азиатските страни също трябва да продължат да проучват алтернативи на долара за механизми за трансгранични търговски плащания.

Тазгодишният предпазен механизъм за въглищата не трябва да се превръща в пречка за бързото приемане на нисковъглеродни енергийни алтернативи и технологии за по-чиста експлоатация на изкопаеми горива.

Ядрената енергия получава втори живот в Азия и заслужава силна политическа и регулаторна подкрепа. Наскоро Япония реши да рестартира възможно най-много консервирани ядрени реактори и да експлоатира съществуващите централи след текущото регулаторно ограничение от 60 години.

Филипините се стремят да пуснат в експлоатация своята първа атомна електроцентрала след повече от три десетилетия на проектиране и пречки. Успешният старт може да насърчи амбициите на гражданската ядрена програма в Индонезия и Виетнам.

След като Азия успя да отстоява позицията си за гарантиране на сигурността на доставките на петрол и газ, е време да осигури победата си, като същевременно даде пример за справедлив и жизнеспособен преход към по-чиста енергия, заключва Хари.