Следваща цел: Крим

Фронтовата линия в Украйна започва да се приближава към Крим и това изнервя всички на полуострова, пише европейското издание Politico. Според него руският елит търси начини да продаде ваканционните си имоти, но купувачи няма. Жителите пък се оплакват от активизирането на партизански групи и от липсата на достъп до социални услуги - в болниците няма места, защото се лекуват руски военни, ранени в боевете в Херсонска и Донецка област.

Полуостровът беше едностранно анексиран от Русия през 2014 година. През февруари 2022 година, когато руският президент Владимир Путин започна пълномащабна война в Украйна, малцина очакваха, че бойните действия ще се проточат повече от девет месеца, а Киев все по-сериозно да обмисля начини за деокупация на полуострова. Но след като украинските военни започнаха контраофанзива в Харковска област и освободиха Херсон, Крим изглежда все по-уязвим. Херсон е само на 130 километра от полуострова.

Представителят на украинската президентска администрация в Крим - Тамила Ташева, коментира, че Киев предпочита да си върне полуострова без битка, но и смята, че това ще се случи само по военен път. Украинският президент Володимир Зеленски коментира в интервю за Financial Times преди дни, че мирно споразумение с Русия, което не включва Крим, е просто загуба на време, защото то няма да реши конфликта на двете воюващи държави.

Според Зеленски пътят за освобождение на Крим е военен, но и не отхвърли адекватно дипломатическо решение.

"Ситуацията е много различна днес спрямо 2014 година", коментира Ташева пред Politico. Според нея в момента комуникацията между жителите е много по-добра, руснаците се оплакват от високата цена на храните, както и липсата на лекарства и медицински услуги. "Антивоенните протести се засилват, особено след началото на частичната военна мобилизация", разказва още  Тамила Ташева.

За руския президент Владимир Путин Крим е кауза - той нарича полуострова "неразделна част от Русия". Затова и опасенията на Запада са, че това ще бъде червената линия, зад която Кремъл няма да отстъпи. Това усещане беше подкрепено на няколко пъти от бившия президент, а днес зам. -председател на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев. Той предупреди в своя канал в Telegram, че Москва би използвала ядрено оръжие, за да защити придобивката си.

На няколко пъти военни бази в Крим бяха обект на атаки, за които украинското правителство не потвърждава съпричастност. В началото на октомври пък беше взривена част от пътното платно на Кримския мост - единствената сухопътна връзка между полуострова и континенталната част на Русия.

Живеещите на полуострова коментират, че руската администрация в момента е "на лов" за проукраниско настроени хора, опасявайки се от нови актове на саботаж. Източници на Politico разказват, че руските военни са върнали своите семейства в Русия, а богаташи се опитват да продадат своите луксозни имоти.

"Заради санкциите много хора загубиха работата си, а цените на всичко, особено на храните, се повишиха значително. Вече няма и голямо разнообразие", коментират местните жители. Туристическата индустрия, която носеше добри приходи на полуострова, също е "мъртва".

Взривът на Кримския мост насърчава жителите на полуострова да сформират партизански групи. Клетките планират удари над военни обекти, използвайки подръчни средства, отбелязва още Politico, разговаряйки с участници в такива групи, сред които и бивши банкери. Според тях има договорки с полицейски служители, които им обещават съдействие.

Изданието посочва, че не може да потвърди дали тези движения действително представляват заплаха за властта в Крим. То припомня и думите на пенсионирания американски генерал Бен Ходижис, според когото партизанските групи се сформират с подкрепата на украинските власти. На полуострова вече са проникнали диверсанти и се подготвят за саботажи, предположи Ходжис и припомни, че подобна тактика украинските военни са използвали по времето на Втората световна война, "прониквайки" в германската армия.

След анексирането на Крим руските власти имаха сериозни амбиции да го превърнат в туристическа перла в Черно море, а Севастопол - в голям център на руската култура. Започна строителството на опера, музей и школа за балет, което трябваше да бъде финализирано през 2023 година. Около 800 хил. руснаци вероятно са се заселили на полуострова. Началото на войната обаче сложи край на всички руски планове.