Хората ще горят всичко - енергийна бедност и замърсяване засягат Източна Европа

Золтан Берки, 50-годишен унгарец с набито телосложение, пълни с дърва желязната си печка в кухнята, хвърля една-две цепеници, а после и стара футболна бутонка.

„Това гори, а трябва да стоим на топло“, казва той. В северния град Озд, където температурите достигат нула градуса, други местни жители също захранват печките си със замърсяващи горива като лигнитни въглища, дърва и незаконни неща като боклук, за да се топлят.

Преминаването през зимата се превръща в приоритет за милиони хора в Източна Европа, които не могат да си позволят по-високите цени на газа и тока, предизвикани от нашествието на Русия в Украйна. В региона цената на дървата за огрев се е удвоила спрямо миналата година, докато домакинствата се запасяват. Нивата на енергийна бедност, определена като невъзможност на домакинството да си позволи достатъчно доставки за отопление, ще нараснат значително в страни като Унгария, Словакия и България, казват анализатори, цитирани от Financial Times.

„Ако цените на основни стоки, главно енергия и храни, нараснат, това ще тласне много хора към бедност, а тези, които вече са под линията на бедността, ще изпаднат в крайна бедност“, казва Дейвид Немет, икономист за Унгария в белгийската банка KBC Group.

Нарасналото потребление на отровни горива също заплашва да увеличи значително емисиите в региона.

„Години на развитие сега ще бъдат заличени. Ако оцеляването им зависи от това, хората ще горят всичко“, казва Зузана Наги, директор на унгарската екологична група „Асоциация зелена връзка“.

След като не успял да си намери работа в Озд, чиято тежка индустрия от съветската ера до голяма степен е затворена, Берки пътува 150 км в едната посока, за да работи на археологически обект в Будапеща. Но месечната му заплата от около 500 евро не му позволява да спести много, за да си купи дърва за огрев, които някои купуват сега и продават за над 200 евро на кубик, достатъчен за отоплението на малка къща за около месец.

Унгарският премиер Виктор Орбан разхлаби правилата за дърводобива и нареди да се повиши добивът на лигнитни въглища с високо съдържание на сяра, смятани за едни от най-мръсните фосилни горива. Мярката показва как климатичните промени слизат надолу в дневния ред на много правителства.

Лигнитните въглища и дървата са част от „системата, която използваме, за да защитим семействата“ от енергийната криза, каза миналия месец Орбан. Лигнитните въглища отново захранват старата електроцентрала „Матари“ на 75 км от Озд, но също така ще намерят път към домашните печки. В района тече усилена работа, докато работници копаят кални кафяви въглища от близки мини.

„Два пъти повече унгарци умират от замърсяване на въздуха, отколкото французи или нидерландци, съотнесено с размера на населението“, коментира групата Clean Air Action, базирана в Будапеща. „Но смъртните случаи са само върхът на айсберга, тъй като стотици пъти повече хора се разболяват“, допълва тя.

Полша премахна стандартите за качество за горене на въглища, за да намали недостига на предлагане, след като прие наложената от ЕС забрана за руския внос. Ръководителят на управляващата партия Ярослав Качински препоръча на поляците миналия месец да горят всичко с изключение на гуми, за да се топлят.

„Хората не трябва да бъдат поставяни в положение да избират между отоплението на домове си или увреждането на здравето си от замърсяване“, казва Агнешка Варсо-Бучанан, адвокат в неправителствената организация ClientEarth в Полша, която прогнозира, че качеството на въздуха ще намалее в целия регион.

Полша субсидира покупката на въглища, които отопляват една трета от домовете. Други правителства в региона въвеждат извънредни мерки за подкрепа макар и в повечето случаи не с мащабите в западните страни.

„Програмите за подкрепа са лошо съобразени с наистина бедните“, казва Дана Марекова, еколог в Словакия, където миналата година една пета от домакинствата бяха определени като енергийно бедни. Най-бедните словаци губят малки количества енергия, затова те няма да се възползват от нов закон, субсидиращ домакинства, които намаляват потреблението на енергия с 15%, отбелязва тя.

Словаците секат толкова много дърва от предпланинските райони на Татрите, граничещи с Полша, че кметът на Нова Лесна Петер Хриц казва, че градът му се е върнал 50 години назад в методите за отопление и замърсяване. „Изведнъж димът и смогът не притесняват никого“, коментира той неотдавна пред словашки медии.

Кризата с отоплението през зимата ще бъде особено болезнена в страни като България, където две трети от домовете на село горят дърва. Още преди войната 60% от българите с ниски доходи не можеха да отопляват адекватно домовете си, сочат данни на Евростат.

В Косово, една от най-бедните страни в Европа, дърва се горят в почти всяка селска къща и в повечето градски домакинства. Проблемите с електрическата система, включително редовни прекъсвания на електрозахранването, може да допринесат за удвояването на употребата на дърва тази година, казва Егзона Шала, изпълнителен директор на базираната в Прищина екологична организация EcoZ. Незаконната сеч няма да компенсира недостига на горива, допълва тя.

По-скъпата и нискокачествена дървесина ще тласне нагоре незаконната сеч в региона и използването на по-вредни алтернативи, отбелязва Наги.

За хората, които могат да си позволят по-ефективно отопление на дома, предлагането не успява да отговори на търсенето. Асоциацията на производителите на печки в Унгария поиска неотдавна от клиентите си във Facebook да спрат да се обаждат на доставчици.

В Озд Берки гори отровни отпадъци само през нощта, така че черният дим да не бъде видян от малцината полицаи, които патрулират в района. Много други домакинства горят отпадъци под прикритието на мрака, обвивайки местните църкви в миризлив дим.

Но в най-голямото унгарско гето близо до Мишколц, друг бивш център на тежката индустрия на кратко разстояние с кола от Озд, 5000-те жители, предимно от ромски произход, се готвят за по-тежки времена.

„Имам един кубик дърва, които ще са достатъчни може би за един месец“, казва Гаспар Сипеки, който като Берки е унгарски ром. Сипеки, който живее в колиба със сина си, гори дърва пестеливо. Когато запасите му се изчерпат, той може да купи още дърва незаконно от дълбините на долината в Озд.

„Какво друго ми остава?“, пита Сипеки, който работи по програма за ремонтни дейности. „Изкарвам 150 евро на месец, не мога да си купя дърва за 100 евро“, казва той.