Руските сили се изтеглят от ключовия украински град Лиман

Руски официални лица заявиха, че в събота техните войски се изтеглят от източния украински град Лиман, който е важен железопътен възел. Засега не е ясно дали руснаците са успели да изтеглят всичките си войски преди навлизането на украинските сили, а украински представители заявиха, че борбата за контрол над Лиман все още продължава, пише The Wall Street Journal. 

Руското министерство на отбраната написа в профила си в платформата за съобщения Telegram, че войските са били изтеглени от Лиман „във връзка със създаването на заплаха от обкръжаване" от страна на украинските сили, които тази седмица навлязоха на изток от река Оскил в Донецка област.

?? pic.twitter.com/gJX6GbKtca

— Andriy Yermak (@AndriyYermak) October 1, 2022

Украинското министерство на отбраната публикува в интернет видеоклип, на който се вижда как войниците издигат украинското знаме в града. „Украинските сили за въздушен щурм навлизат в Лиман, Донецка област. #Армията на Украйна има и винаги ще има решаващия глас в днешния и всички бъдещи „референдуми“, написа то, позовавайки се на инсценираните публични гласувания, които окупационните власти проведоха миналия месец, за да оправдаят присъединяването на Донецк към Русия.

Сергей Черевати, говорител на Източната група на въоръжените сили на Украйна, заяви в събота: „Ние вече сме в Лиман. Но сраженията продължават", съобщават украинските медии.

Следващата цел може да бъде град Кременна, разположен на изток от Лиман, заяви губернаторът на Луганск Серхий Хайдай във Facebook. 

"Важно е да завземем района, който открива пътя за освобождаване на населените места в Донбас - Сватово, Кременна, Сивиеродонецк и други", заяви по телевизията говорителят на въоръжените сили на Украйна Сергей Череватий. 

Загубата на Лиман, важен логистичен център за руските сили, бележи пореден удар по военните усилия на Кремъл. Само ден по-рано руският президент Владимир Путин подписа договорите за официално присъединяване на окупираните части на Украйна, включително в Донецка област, към Руската федерация. Той и други руски официални лица предупредиха, че всяко нападение срещу тези територии ще се счита за нападение срещу Русия и Кремъл е готов да ги защитава с всички средства, с които разполага, включително най-големия запас от ядрени оръжия в света.

Освен това през миналата седмица Путин обяви мобилизация в опит да подсили руската армия, чиито слабости бяха разкрити през последния месец, след като Украйна си върна хиляди квадратни километри в североизточната част на страната.

Кадиров: Време е за ядрено оръжие

"След загубата на Лиман трябва да се обмисли използването на тактическо ядрено оръжие в Украйна", заяви чеченският лидер и близък съюзник на Владимир Путин Рамзан Кадиров, цитиран от руски медии. В съобщение в Telegram, цитирано от Ройтерс, Кадиров критикува руските командири за изоставянето на Лиман в събота.  Чеченският лидер Рамзан Кадиров. Снимка: EPA/MIKHAIL METZEL/SPUTNIK/

"По мое лично мнение трябва да се предприемат по-драстични мерки, включително обявяване на военно положение в граничните райони и използването на на ядрени оръжия с нисък капацитет на действие", пише той. 

Със заплахата си Кадиров отива още една крачка по-напред от Кремъл. В петък руският президент Владимир Путин подписа споразуменията за анексиране на четири региона в Украйна, които са изцяло или частично контролирани от Москва. С анексирането руското ръководство счита тези региони за руска територия. Ако има нападения срещу тези региони, това е нападение срещу Руската федерация, което според Москва би оправдало използването на стратегически ядрени оръжия. "Ако териториалната цялост на нашата страна бъде застрашена, ние ще използваме всички налични средства, за да защитим Русия и нашия народ. Това не е блъф", заяви Путин, когато обяви мобилизацията на 300 000 резервисти за войната.

Киев: Преговори с Москва само при друг президент

Бързата загуба на Лиман подкопава претенциите на Путин върху окупираната украинска територия. Украински и западни официални лица осъдиха обявените анексии. Междувременно украинският президент Володимир Зеленски заяви в петък, че няма да преговаря с Русия, докато на власт не дойде нов президент.

Зеленски вече обеща да върне окупираните райони, като прогони руските сили от земите, които според него по право принадлежат на Украйна. В петък той поиска от НАТО да ускори прегледа на молбата на страната му за присъединяване към блока за сигурност, като заяви, че Украйна вече е фактически съюзник на Организацията на Северноатлантическия договор. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен заяви, че Украйна ще трябва да следва установения процес.

„Трябва да освободим цялата си земя и това ще бъде най-доброто доказателство, че международното право и човешките ценности не могат да бъдат нарушени от никоя терористична държава, дори от такава нагла като Русия“, заяви Зеленски в нощното си видеообръщение в петък. „Имаме съществени резултати в източната част на нашата страна“. 

Съветникът му Михайло Подоляк заяви пред италианско издание, че Украйна ще преговаря с Кремъл едва след като руските войски напуснат украинската територия, включително Крим, който Русия завзе през 2014 г.

Западните анализатори са скептични, че мобилизацията в Русия ще има ефект на бойното поле в скоро време. Стотици хиляди руски мъже са напуснали страната през седмицата, откакто Путин обяви мобилизацията. The Institute for the Study of War, базиран във Вашингтон мозъчен тръст, заяви в петък, че Русия вероятно ще продължи „да се затруднява да принуди руските мъже да участват" във въоръжените сили.

Освен това британското министерство на отбраната заяви в събота, че руските сили вероятно изпитват недостиг на боеприпаси, особено на прецизни ракети с по-голям обсег. В резултат на това, според министерството, в петък те са изстреляли ракета за противовъздушна отбрана с голям обсег по паркинг в Запорожие, където се е събирал граждански конвой, за да се отправи на юг към контролираната от Русия територия. Според украински официални лица са загинали около 30 души, сред които бременна жена и деца, а близо 100 са били ранени. 

„Русия изразходва стратегически ценни военни средства в опити да постигне тактическо предимство и в този процес убива цивилни, за които сега твърди, че са нейни граждани“, написа министерството в Twitter.

Също в събота украинската компания за ядрена енергия обвини Русия, че е отвлякла директора на атомната електроцентрала в Запорожие, докато украинските сили продължават да се приближават към превземането на източния град Лиман.

Руските сили са заловили директора на атомната електроцентрала Игор Мурашов около 16:00 ч. в петък, става ясно от публикации в социалните медии на украинската компания за ядрена енергия „Енергоатом". Ядрената централа в Южна Украйна, която руските сили контролират от началото на войната, често е обект на напрежение през последните месеци, като всяка страна обвинява другата в обстрел на съоръжението. Ръководителят на окупираната от руските войски Запорожка атомна електроцентрала Игор Мурашов. Снимка: Nexta

В петък, когато Мурашов е напускал централата, колата му е била спряна, съобщават от „Енергоатом". Той е бил изваден от автомила и отведен със завързани очи на неизвестно място, се казва в съобщението. Местонахождението му остава неизвестно.

„Задържането му... застрашава безопасността на работата на Украйна и на най-голямата атомна електроцентрала в Европа", пише „Енергоатом“. Публикацията също така обвинява руските сили в „ядрен тероризъм" в централата и призовава за незабавното освобождаване на Мурашов: „Нека той се върне към отговорностите си по поддържане на безопасната експлоатация на Запорожската АЕЦ“.

Министерството на отбраната на Русия не е отговорило на молбата за коментар. Говорител на Международната агенция за атомна енергия заяви: „Свързахме се с руските власти и поискахме разяснения“. 

Операциите в атомната електроцентрала са сериозно застрашени, след като през лятото руски войски преместиха тежко въоръжение на територията на атомната електроцентрала. Обстрелът многократно е изключвал от електропреносната мрежа реакторите на централата, която преди войната доставяше около една пета от електроенергията на Украйна. През последните седмици украински официални лица заявиха, че централата ще остане изключена, докато руските сили не напуснат обекта. Те също така обвиниха Русия, че планира да открадне енергията от централата и да я пренасочи към Русия.

Руските официални лица заявиха, че присъствието на техните войски е необходимо, за да защитят централата от нападения. Инспектори от МААЕ посетиха централата преди месец, когато обстрелът на обекта стана почти ежедневие, в опит да стабилизират ситуацията и да предотвратят ядрена катастрофа.

Незаконното анексиране 

На церемония в Кремъл в петък Путин подписа документи, с които се официализира анексирането от Русия на донбаските области Донецк и Луганск и на други две окупирани области в Южна Украйна - Запорожие и Херсон. 

Организацията на обединените нации и много държави обявиха анексирането за незаконно, а в отговор САЩ наложиха нови санкции. Руският президент Владимир Путин произнася реч по време на концерт след церемонията по подписване на договорите за присъединяване на нови територии към Русия на Червения площад в Москва, Русия, 30 септември 2022 г. Снимка: EPA/SERGEI KARPUKHIN/SPUTNIK

Лидерът на Русия заяви, че териториите - представляващи около 15% от територията на Украйна, включително някои от най-продуктивните ѝ селскостопански и промишлени райони - ще бъдат част от Русия „завинаги". В последната си негласна ядрена заплаха Путин заплаши да използва „всички налични" военни средства, за да защити най-голямото заграбване на земя в Европа след Втората световна война. 

Решението за анексирането е резултат от "референдумите", проведени между 23 и 27 септември, на които окупационните власти в тези области и двете сепаратистки "народни републики" с центрове Донецк и Луганск съобщиха за почти пълна подкрепа за "присъединяване" към Русия.
Западът, Украйна и запазилите контактите си с Русия страни като Турция, Казахстан и Сърбия не признават резултатите от референдумите. Към момента нито една страна в света не е дала сигнал, че ще признае анексията.  В ООН Русия изпадна в пълна изолация, след като наложи  вето на резолюция на ООН, в която се осъждат нейните "незаконни" референдуми в четири украински региона. Гласуването на резолюцията в 15-членния Съвет за сигурност на ООН бе с резултат 10:1, като Китай, Индия, Бразилия и Габон се въздържаха.