Украйна започна контраофанзива и в Луганска област

След Харков украинската контраофанзива се насочва към Луганска област. По данни на Киев от миналата седмица досега са отвоювани около 300 селища. Засега Москва все още иска да се въздържи от обща мобилизация, а канцлерът на Германия Олаф Шолц е провел телефонен разговор с Путин. Преглед на 202-ия ден от войната.

Украйна съобщава за руско отстъпление в Луганска област 

През последните дни ситуацията в зоната на войната се промени: Украинските военни си възвърнаха териториите, особено в източната и южната част на страната, докато руските окупатори набързо се изтегляха. След региона около град Харков с неговите милиони жители, това се отнася и за първите селища в съседната Луганска област, както съобщи украинският военен губернатор там Серхий Хайдай. Първоначално тези твърдения не могат да бъдат проверени по независим начин.

Въпреки неуспехите руското ръководство около президента Владимир Путин не се притеснява. Не се планира обща мобилизация, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков според агенция Интерфакс. Но в Москва все по-силно се чуват призиви за последици - включително частична или пълна мобилизация за постигане на заявените цели на така наречената "специална операция". 

Украйна отново изплаща пенсии в източната част на страната

Като пример за планираното нормализиране на живота в отвоюваните територии украинският президент Володимир Зеленски посочи във видеообръщението си, че за първи път в освободения град Балаклия в Харковска област са изплатени пенсии - и то със задна дата за пет месеца. „През периода на окупация не можехме да извършваме никакви плащания". Украйна ще изпълни социалните си задължения, обеща президентът.

Сред другите задачи в района Зеленски посочва издирването на разпръснати руски войници и диверсионни групи, както и арестуването на колаборационисти. Сигурността в освободените части на страната трябва да бъде гарантирана.

Съобщава се за данни за военни престъпления от страна на руските окупатори

От Балаклия дойде и новината, че руските сили може да са поддържали затвор за изтезания в местния полицейски участък. Висшият служител на украинската полиция Серхий Болвинов съобщи, че по време на окупацията, продължила няколко месеца, в мазето постоянно са били заключвани около 40 души.  Местни жители получават хуманитарна помощ в новоосвободената Балаклия. Снимка: EPA/SERGEY KOZLOV

„Окупаторите са отвеждали тези, които са служили в армията или са имали роднини там, а също така са търсели и тези, които са помагали на армията", пише във Facebook началникът на следствения отдел в Харковската полиция. Според свидетели затворниците са били измъчвани с електрошокове. Репортери от BBC и други чуждестранни медии потвърждават твърденията. Съобщава се и за намерени тела в Балаклия. Има и непотвърдени съобщения за намерени тела от други места в региона. 

Стотици мъртви цивилни бяха открити, след като руските войски се изтеглиха от Буча и други киевски предградия в края на март. Въпреки многобройните доказателства Москва отрича убийствата да са дело на руски войници и ги нарича украински „театър“. С международна помощ Украйна събира доказателства за предполагаеми военни престъпления от страна на руската армия.

Заместник-министърът на вътрешните работи Йенин съобщи за 40 предполагаеми случая в Харковска област до момента. „Окупаторите са били в този район дълго време и, разбира се, са направили всичко, за да прикрият следите от престъпленията си", казва той, цитиран от източници от министерството. Трябва да се направи всичко възможно, за да се осигурят доказателства, пояснява той.

Москва нарежда масирана бомбардировка

В отговор на украинските теренни придобивки Русия съобщи за силен обстрел по всички фронтови линии. „Въздушно-космическите и ракетните сили, както и руската артилерия, извършват масирани атаки срещу части на украинските въоръжени сили във всички райони на действие", заяви руското министерство на отбраната в ежедневния си доклад. Изрично бяха споменати нападения главно в източната и южната част на страната и край Харков в североизточната част на страната, където Украйна започна контраофанзивата си.

Шолц разговаря по телефона с Путин в продължение на 90 минути

В следобедните часове канцлерът на Германия Олаф Шолц разговаря по телефона с руския президент Владимир Путин и в продължение на час и половина обсъди с него войната в Украйна. Според изявлението си канцлерът е призовавал за бързо дипломатическо решение с оглед на ситуацията на фронта. То трябвало да се основава на „прекратяване на огъня, пълно изтегляне на руските войски и зачитане на териториалната цялост и суверенитета на Украйна", се казва в изявлението. Шолц и Путин се бяха договорили да поддържат контакт.

Британците смятат, че въоръжените сили на Русия са отслабени

Не е лесно да се оцени стратегическата ситуация след неотдавнашните успехи на Украйна. „Ясно виждаме значителен напредък от страна на украинците, особено в североизточната част на страната", заяви държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен в Мексико, като похвали смелостта на украинците. Той обаче добави, че е твърде рано да се каже как ще се развие ситуацията. „Руснаците продължават да разполагат с много големи сили в Украйна, както и с оборудване, оръжия и боеприпаси“. 

По данни на британското разузнаване обаче водещите части на руската армия са изключително отслабени. Засегната е и Първа гвардейска танкова армия, една от най-престижните части на руската армия. Миналата седмица части от това подразделение се изтеглиха от Харковска област.

Украйна представя концепция за гаранции за сигурност

Украйна е подготвила концепция за международни гаранции за сигурност след очаквания край на руската агресивна война. Ръководителят на украинската президентска канцелария Андрий Йермак и бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен представиха документа в Киев. Според документа украинската армия трябва да бъде оборудвана и обучена така, че страната да може да отблъсне руска атака по всяко време. Андрий Ермак (вляво), ръководител на канцеларията на президента на Украйна, и Андерс Фог Расмусен (вдясно), бивш генерален секретар на НАТО, показват проекта на "Киевския договор за сигурност" по време на срещата си с медиите в президентската канцелария в Киев, Украйна, 13 септември 2022 г. Снимка: EPA/SERGEY DOLZHENKO

Група държави трябва да гарантира сигурността на Украйна по политически и правен път. Посочените възможни държави-гаранти са: Германия, САЩ, Великобритания, Канада, Полша, Италия, Франция, Австралия, Турция, както и страните от Северна Европа и балтийските държави. Дори и при наличието на гаранции Украйна ще продължава да се стреми към присъединяване към НАТО, се казва в съобщението.

Какво ще е важно в сряда

В момента руското ръководство не само трябва да мисли как да преодолее неуспеха в Източна Украйна, а трябва да се справи и с възобновения конфликт между Азербайджан и Армения. Постигането на бърз край на тези боеве е една от малкото точки, по които Русия и другите държави понастоящем са единни. Дипломатическите усилия за постигане на прекратяване на огъня ще продължат в сряда.