Стотици украински военни са евакуирани от „Азовсталь“

След няколкоседмична блокада 260 украински войници са напуснали стоманодобивния завод „Азовсталь" в Мариупол. Сред тях има 53 тежко ранени, съобщи украинският генерален щаб във Facebook в понеделник. По думите му други 211 украински бойци са били отведени в населено място, окупирано от руските войски. Те ще бъдат освободени по-късно при размяна на пленици, се казва в съобщението. Все още се работи по евакуацията на останалите защитници на стоманодобивния завод, предава DPA.

„Благодарение на защитниците на Мариупол получихме изключително важно време за формиране на резерви, прегрупиране на силите и получаване на помощ от нашите партньори", написа във Facebook заместник-министърът на отбраната  на Украйна Хана Маляр. Всички задачи по защитата на Мариупол са изпълнени, добави тя.  Освобождаването на „Азовсталь" не е възможно, а най-важното беше да се защити животът на защитниците на Мариупол, подчерта тя.

Тежко ранените са били откарани за лечение в град Новоазовск, контролиран от проруските сепаратисти. Останалите войници ще бъдат отведени в град Оленовка. Преди това руското министерство на отбраната потвърди за прекратяване на огъня при евакуацията. Твърди се, че няколкостотин войници все още се намират в стоманодобивния завод.

В ежедневното си видеообръщение президентът Володимир Зеленски подчерта, че Украйна се нуждае от живи герои. Освен украинските власти в евакуацията на войниците от стоманодобивния завод участват и Международният червен кръст и Организацията на обединените нации.

Пристанищният град Мариупол бе обкръжен малко след началото на руската инвазия през февруари. Стратегически важният град бе подложен на тежки бомбардировки и ракетни атаки. Експертите и украинските власти очакват, че там са загинали хиляди цивилни. След обсадата руските войски постепенно поеха контрола, но последните украински защитници на града се окопаваха в огромния стоманодобивен завод с няколко подземни етажа.

Руските войски не рискуваха да направят първи опит за атака, а запечатаха всички точки за достъп. „Блокирайте тази индустриална зона, за да не може да излезе и една муха", нареди Владимир Путин на военните си пред телевизионните камери, а районът бе подложен на постоянни бомбардировки. Стотици цивилни граждани, които също избягаха от настъпващите руски войски в стоманодобивния завод, вече бяха евакуирани от обекта през последните няколко дни.

И докато украинските военни продължават да си връщат окупираните от Русия територии в Украйна, надминавайки очакванията на световните лидери за способностите им преди нахлуването на Русия, в Киев нарастват амбициите за това какво би определило победата.

Украинските сили в североизточната област Харков си върнаха територията на руската граница, съобщи областният управител Олег Синегубов в понеделник. Руските сили продължиха да обстрелват градове в източната част на Донбас и извършиха рядък ракетен удар в Западна Украйна.

Синегубов заяви, че дори и Украйна да си връща територии, завзети от Русия през последните месеци, ситуацията в целия регион остава нестабилна. Той предупреди цивилното население да не се успокоява, като добави, че Русия се е съсредоточила върху удържането на позициите си и подготвя офанзива в района на Изюм - град югоизточно от град Харков, където е установила преден щаб на операциите си за завладяване на Донбас.

През последните дни президентът на Украйна Володимир Зеленски даде да се разбере, че целта на страната му е да си върне териториите, завзети от руските сили през 2014 г., включително Кримския полуостров. Според американски и украински официални лица освен това Украйна в момента контролира по-малка част от Донбас, отколкото преди Русия да нахлуе в страната на 24 февруари, но неотдавнашните ѝ успехи на бойното поле повдигнаха въпроси за това как Русия може да реагира, ако Киев успее да си върне територия, която някога е била твърдо под контрола на Москва.

Особена тревога предизвиква възможността за провеждане на режисирани от Русия референдуми в завладените украински територии, чрез които те де факто да бъдат включени в състава на самата Русия. Това би означавало, че всяка украинска контраатака там може да се счита за нападение срещу самата Русия и потенциално да предизвика ядрено отмъщение от страна на Кремъл, твърдят анализатори.

Неотдавнашните неуспехи на руските сили накараха мнозина в Киев да вярват, че връщането на нещата към границите на Украйна отпреди 2014 г. е постижима цел. Във Вашингтон официалните лица не са определили как би изглеждала една украинска военна победа, като оставят на Украйна да определи собствените си цели.

В събота външните министри от Групата на седемте богати демокрации заявиха в съвместно изявление, че ще „поддържат ангажимента си в подкрепа на суверенитета и териториалната цялост на Украйна, включително Крим, и на всички държави“.

Британският министър-председател Борис Джонсън изрази мнението, че цяла Украйна трябва да бъде освободена от Русия. Но британски представители твърдят, че за всеки опит за връщане на области като Крим Украйна и Западът трябва да са готови да приемат много по-голяма заплаха от използване на химически или ядрени оръжия.

Засега британските служители остават неясни относно това какво ниво на украински военен успех насърчават. Британските служители са споменавали, че искат като минимум да видят Русия отблъсната до позицията ѝ от 23 февруари и да гарантират, че Москва ще се види провалена във военното си начинание. Според тях в тази степен Западът вече може да претендира за победа, като се има предвид вероятното разширяване на НАТО, съживената европейска отбранителна политика и подновеното желание за отдалечаване от руската енергийна зависимост.

Междувременно американски служители казват, че Вашингтон, който е снабдявал Украйна с огромни количества разузнавателна информация за бойното поле, не предоставя в момента информация, която би помогнала на Украйна да нанесе удари по цели на територията на Русия. Също така не предоставя на Киев разузнавателна информация, която би му позволила да се насочи към най-високопоставените политически и военни лидери на Русия.

Най-високопоставеният служител на разузнаването на САЩ предупреди през миналата седмица, че с осуетяването на военните цели на Русия конфликтът може да премине към „по-непредсказуема и потенциално ескалираща траектория".

„Настоящата тенденция увеличава вероятността [руският] президент [Владимир] Путин да се обърне към по-драстични средства, включително налагане на военно положение, преориентиране на промишленото производство или потенциално ескалиращи военни действия, за да освободи ресурсите, необходими за постигане на целите му, тъй като конфликтът се проточва или ако сметне, че Русия губи в Украйна", заяви директорът на националното разузнаване Аврил Хейнс пред сенатската комисия по въоръжените сили.

„Истинската опасност е, че това ще се превърне във война на изтощение и Вашингтон се пробужда, за да разбере, че това ще продължи дълго време", казва Мелинда Харинг, заместник-директор на Евразийския център към Атлантическия съвет, цитирана от The Wall Street Journal. „Владимир Путин е загрижен за този конфликт и ще бъде по-търпелив, отколкото Западът би бил“.

Украинските официални лица продължават да лобират пред западните си колеги за военна помощ, която според тях може да им осигури победа на бойното поле. От няколко месеца Украйна настоява за артилерия и ракети с по-дълъг обсег на действие. След посещение в Киев с делегация на Сената на САЩ през уикенда лидерът на малцинството в Сената Мич Макконъл заяви, че правителството на САЩ разглежда молба от Украйна за предоставяне на ракетни системи за многократно изстрелване.

Но във Вашингтон обсъждането на това искане е предизвикало известни опасения заради възможността от ескалация, заявиха американски и украински представители на отбраната.

В понеделник Сенатът одобри пакет от помощи за Украйна в размер на 40 млрд. долара с 81-11 гласа. Единадесет републикански сенатори гласуваха против пакета за помощ.

Опасенията за ескалация се разпростират и извън Украйна. В понеделник Путин предупреди, че Москва ще отговори на потенциалното разширяване на НАТО към Финландия и Швеция, като същевременно отхвърли възможността тези скандинавски страни да представляват опасност за Русия.

„Разширяването на военната инфраструктура на тази територия със сигурност ще предизвика нашия отговор", заяви Путин в Кремъл по време на срещата на върха на Организацията на договора за колективна сигурност - междуправителствен военен съюз на избрани бивши съветски републики, ръководен от Русия, според руската държавна информационна агенция ТАСС.

Но лидерът на Кремъл добави, че Русия не се чувства застрашена от присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО, защото Москва „няма проблеми с тези държави", каза той.

Междувременно, тъй като нападенията в други части на Украйна продължиха, Зеленски се зарече да сложи край на „трескавата дейност" на руските сили. Късно в неделя той съобщи, че през уикенда ракета е поразила западния регион на Лвов, който е останал относително безопасен през най-тежките боеве, и че източните градове Хуляйполе, Северодонецк и Лисичанск са били обстрелвани.

Късно в неделя украинските военновъздушни сили съобщиха, че са нанесли удар по мост в Централна и Източна Украйна, за да попречат на руските сили да преминат река Инхулец. През миналата седмица украинските сили разпространиха кадри от подобна операция, при която според тях са унищожили руски военни превозни средства и понтонен мост в Източна Украйна по поречието на река Сиверски Донец.

Британското министерство на отбраната заяви, че неуспешното пресичане на река Сиверски Донец е още един признак, че руските командири са подложени на все по-голям натиск да напредват. То добави, че при атаката Русия е загубила „значителни бронирани маневрени елементи" от поне една батальонна тактическа група, която обикновено се състои от около 1000 военнослужещи.

Според високопоставен украински служител на отбраната от началото на инвазията в Украйна са влезли около 30 руски батальона. Украинските сили са успели да разгромят около 25 % от тях, заяви служителят. По оценка на американски и украински служители Русия все още разполага с около 50 батальона, които предстои да бъдат разположени в Украйна.

Зеленски също така предупреждава от дни, че руската офанзива в Украйна предизвиква недостиг на храни по света, тъй като Русия блокира излизането на украинско зърно от пристанище.

Подобни мнения бяха изразени и от външните министри на страните от Г-7, които в събота заявиха в съвместно изявление, че „агресивната война на Русия породи една от най-тежките хранителни и енергийни кризи в най-новата история, която сега заплашва най-уязвимите по света“.

В понеделник министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън се срещна с полския министър-председател Матеуш Моравецки, за да обсъдят въздействието на войната в Украйна и минималния данък от 15% за големите мултинационални корпорации. По данни на агенцията на ООН за бежанците повече от половината от шестте милиона души, които са избягали от Украйна от началото на конфликта, са отишли в съседна Полша.