Как Путин предизвиква Запада и защо може и да успее?

Русия - икономическо джудже, геополитически гигант

Неведнъж шефът на Кремъл се изолира напълно. По време на кризата с коронавируса той понякога дори не седеше в резиденцията си в Ново Огарьово западно от Москва, а беше строго защитен на Черно море, в луксозното си имение в Сочи. За да се увери, че това няма да бъде забелязано, кабинетът му бе пресъздаден с много подробности. Журналистите откриха опита за измама по една дребна подробност - един е контактите е бил неправилно закрепен, и на неправилното място.

Междувременно Путин отново прави изолирани изяви. На въпроса как ще продължи конфронтацията със Запада пред събралото се военно ръководство малко преди Коледа Путин отговори така: Русия „ще предприеме подходящи военно-технически контрамерки и ще отговори сурово на неприятелски стъпки“. И то „в зависимост от това, което ми представят нашите военни съветници“. 

Путин вече е постигнал първата си цел: от Русия отново се страхуват. Това само по себе си е изумително. След падането на Желязната завеса страната е икономически съсипана и трябваше да премине през шокова терапия, разработена от Международния валутен фонд във Вашингтон. През 2014 г. тогавашният президент на САЩ Барак Обама определи Русия като „регионална сила“. 

И до днес икономиката на Русия е по-малка от тази на Италия. „Бензиностанция, маскирана като държава“ - така покойният американски сенатор Джон Маккейн веднъж осмя Русия като износител на суровини.

Ако световната общност изпълни плана за постепенно отказване от изкопаемите енергии, минералните ресурси на Русия ще се превърнат в „блокиран актив". „Днес Русия изнася само газ, петрол, оръжие и страх", казва Конрад Музика, ръководител на анализаторския институт Rochan Consulting в Гданск.

таблица
Приоритетите на Русия обаче се различават от тези на Запада. Икономическият просперитет има по-малко значение за Кремъл, отколкото военната мощ. Когато през 2018 г. Путин обяви цялостната модернизация на армията си, на огромни екрани зад него вървяха анимирани видеоклипове с хиперзвукови ракети. „Досега не ни слушахте, а сега ще ни слушате!“, извика лидерът на Кремъл, обръщайки се към Запада. Ядрени подводни дронове, модерни междуконтинентални ракети и нови видове лазерни оръжия - Русия обнови армията си за стотици милиарди долари.

Русия разполага с 6257 ядрени бойни глави, а САЩ - с 5550. Русия разполага с 12 240 танка - два пъти повече от САЩ. Освен това има повече от 30 000 бронирани машини, 3391 ракетни установки и над 14 000 артилерийски единици. „През последните 15 години Русия значително модернизира военните си сили, а ние не направихме почти нищо“, казва Йоахим Краузе, професор в Института за политика на сигурност към Университета в Кил.

Путин мисли много за себе си, за което свидетелстват дори само снимките от Кремъл: президентът в героична поза, независимо дали е на гърба на кон или в кабината на подводница. И това е вярно: фактът, че Путин успя да върне Русия в първата лига на великите сили въпреки основните слабости на своята гигантска империя, се дължи на забележителните му стратегически и тактически умения.

В никоя друга област бившият офицер от КГБ не е демонстрирал уменията си по-добре, от кризата в Украйна. През 2014 г. Русия измами Запада, като анексира Крим и започна война в източната част на украинския регион Донбас, която вече беше решена, преди Западът да разбере, че там се сражават руски войски. Ще успее ли отново да извърши подобен преврат?

Този път Путин не разполага с елемента на изненадата. Всеки ден може да се види как все повече руски танкове, артилерийски установки, мобилни ракетни установки и дори автомобили за откриване на химическо оръжие се придвижват към границата с Украйна.

Maxar Technologies, търгуван на борсата в Ню Йорк и Торонто производител и оператор на спътници за наблюдение на Земята, предоставя остри като бръснач изображения от космоса. Те показват: В приятелски настроения към Русия сепаратистки регион Приднестровие в Молдова, в анексирания Крим, в югозападната част на Русия и дълбоко в Беларус - руските войски затягат примката около Украйна.

Ще направят ли САЩ и Европа необходимите жертви, за да възпрат руската армия? Президентът на САЩ Байдън рано възможността за военен отговор на подновената атака срещу Украйна. Остават икономическите заплахи.

За „всяка агресия" Русия ще трябва да понесе „високи политически, икономически и финансови разходи“, обяви германският канцлер Олаф Шолц. Въпросът е: доколко сериозно трябва да се приема това? Стратезите в Кремъл знаят точно колко зависима е Германия от доставките на руски природен газ. Способна ли е Федерална република Германия да издържи икономическа война срещу Русия?

Този въпрос изведнъж се оказва изключително актуален. САЩ винаги са давали ясно да се разбере, че няма да предоставят на Москва право на вето върху решенията на НАТО - нито по въпроса за разширяването на Изток, нито по решението за разполагане на войници. Отстъпките в тази област биха поставили под въпрос обещанието за сигурност на алианса - нещото, което го крепи в основата му. Путин изгражда от това мит за жертва, говори за обкръжение от страна на НАТО.  Таблица

Но всеки, който си мисли, че може да преговаря с Путин за „финландизация" на Украйна, се заблуждава. Лидерът на Кремъл никога няма да се задоволи с модел, при който съседната страна се обвързва с Европа по отношение на икономическата политика, но остава военно неутрална.

Една Украйна, която се е освободила от хватката на олигарсите, която процъфтява и гарантира гражданските права, може да изкуши и руския народ да поиска това, което Путин му отказва: независима съдебна система, честни избори, борба с клептокрацията и фаворизирането. Колкото по-стабилна е Украйна, толкова по-крехка става хватката на Путин върху властта. Ето защо той отрича правото на съседната държава на собствена държавност. И не само той.

Външният министър на Путин говори за районите, които са „осиротели“ след разпадането на Варшавския договор, като има предвид например балтийските държави. Въпреки това тези страни избраха демокрацията, западния модел и НАТО по своя собствена воля. Това е сърцевината на дилемата на Путин в областта на сигурността. Той не се страхува от западното военно оборудване, но се страхува от подривната сила на просперитета, демокрацията и правовата държава.