Как Китай се превърна от световна фабрика в глобален враг?

Германският бизнесмен Кристоф Гайсен прекарва повече от 30 години в Китай. Той пристига през 1989 г., трупа стаж в китайски производител на двигатели в Нингбо, изпълнява договори за голям германски производител на автомобили, поема управлението на средно голяма компания и управлява китайския бизнес на голяма корпорация, пише германското издание Der Standard.

Той всъщност иска бавно да се подготви за пенсиониране в Южна Франция. Преди година негов стар приятел и бизнес партньор му се обажда, за да види дали би искал да създаде бизнес в Тиендзин: доставчик за процъфтяващата китайска авиационна индустрия. „Не можех просто да кажа „не“. И сега отново живея в Китай и изграждам друг бизнес“, разказва Гайсен.

Той принадлежи към пионерското поколение западняци, които виждат само положителни неща от възхода на Китай. Те дължат своите кариери, богатство и репутация на отварянето на най-големия пазар в света. Те стават свидетели от първо лице как стотици милиони хора бавно загърбват бедността - и дори успяват да помогнат, като изграждат фабрики в Китай. Заводи, в които се прилагат европейски стандарти за безопасност, където се плащат сравнително високи заплати, макар и не на нивото на Запада, и където има повече почивни дни, отколкото в китайските компании.

Те дават възможност и насърчават кариерното развитие и допринасят за международното разбирателство. Животът им протича между фабрични халета, вечери с китайски политически лидери и събития, организирани от търговски групи. Всяка година изглежда по-добра от предишната: повече чужденци идват в Китай, компаниите генерират още по-големи печалби и Китай става малко по-модерен. Понякога дори по-свободен.

От западна гледна точка по това време аутсорсването на повече производство в Китай дори изглежда логично. В крайна сметка Китай току-що се е присъединил към Световната търговска организация (СТО).

След разпадането на Съветския съюз САЩ доминират на световните събития "едностранно" – те вече нямат истински съперник. Глобализацията е девизът, под който светът трябва да расте. От гледна точка на западните политици, преместването на производството в Китай решава два проблема наведнъж: не само компаниите се възползват от по-ниските изкупни цени, но също така успяват да изпълнят желанията на екологичните организации и движенията за граждански права за чист среда на живот.

В същото време се появява проблем, който обхваща различни сектори: преди т. нар. повратна точка политиката до голяма степен остава извън икономиката. Идеята за свободния пазар, която преживява ренесанс през 90-те години на миналия век, също включва намаляване на субсидиите и разчитане на пазарните сили.

Икономиката като връзка

Днес обаче тези пионери виждат как житейските им постижения се изплъзват от ръцете им. Дебатът за Китай се характеризира с термини като намаляване на риска, разединяване, многополюсен световен ред и „Студена война 2.0“. Понякога дори се говори за Трета световна война.

Мики Минихан, генерал от военновъздушните сили на САЩ, казва, че очаква пълномащабна война между САЩ и Китай през 2025 г. Двете сили са вплетени в икономически и идеологически конфликт.

След руската инвазия в Украйна мнозина в Европа също гледат критично на интензивните бизнес отношения с режима в Пекин. Защото чезнещата зависимост на региона от руския газ не може да се сравни с търговската му зависимост от Китай.

През септември 2023 г. германският външен министър Аналена Бербок нарече китайския президент Си Дзинпин „диктатор“ – за голямо възмущение на ръководството в Пекин.

Но какво промени вижданията на Запада за Китай?

От китайска гледна точка отговорът би бил: Китай току-що стана по-успешен.

Вземете например автомобилната индустрия: въпреки огромните усилия под формата на субсидии и принудителни съвместни предприятия, Пекин така и не успя да изгради собствена индустрия за коли с двигатели с вътрешно горене. Изискванията за инженерни умения и мрежа от доставчици, която се развива органично в продължение на десетилетия, особено в региона DACH (Германия, Австрия и Швейцария – бел. ред.), са твърде сложни. Но преминаването към електрическа мобилност предложи тази възможност. С мащабни субсидии и интелигентни инвестиции по цялата верига на стойност Китай успя не само да доминира на собствения си пазар, но и да се разшири към западните пазари.

Фактът, че Европейският съюз (ЕС) доброволно загърби най-конкурентната си индустрия заради политиките за опазване на климата, се разглежда благосклонно в Пекин. В продължение на 30 години Китай е пазар, предлагащ чудовищен растеж за европейските производители на автомобили. Днес страната е най-големият им конкурент.

Подобна ситуация се очаква в машиностроенето и фабричното оборудване. Китайските машини и роботи отдавна се радват на успех в ниските и средните ценови сегменти. Европейските компании обаче успяха да се възползват от производството на първокласни продукти. Но и тук китайските компании наваксват своето изоставане – точно както в много други сектори и индустрии. В същото време Китай стана по-авторитарен, когато Си Дзинпин пое властта през 2013 г. Цензурата в интернет е усъвършенствана, критиците са заглушени, а в района на Синдзян е установен жесток режим на наблюдение, за да се унищожи културната идентичност на уйгурите. Това развитие е очевидно от средата на предходното десетилетие. Но се нуждаеше от катализатор, който да го постави в дневния ред на западните правителства. Този се случва през 2021 г.

Сърцето на глобалната икономика

Делтата на Яндзъ около Шанхай се разглежда от някои анализатори като сърцето на световната икономика. Общо 140 млн. души живеят тук на площ от около 100 хил. квадратни километра, като почти 80% от тях се намират в мегаполиси като Шанхай, Ханджоу, Нинбо, Суджоу. Десетки хиляди международни компании са се установили тук през последните 20 години.

За да може производството да функционира гладко, стоките трябва да бъдат докарани с кораб до най-големите контейнерни пристанища в света в Нингбо и Шанхай, а оттам транспортирани с камиони до фабриките в провинциите Джъдзян и Дзянсу. Преработените продукти пътуват до други части на страната, за да снабдят постоянно растящия вътрешен пазар на Китай или да се върнат в глобалния икономически цикъл през пристанищата. Обикновено тези процеси са перфектно координирани и съобразени с глобалното търсене.

Този поток от стоки обаче спря през 2021 г. В продължение на месеци Пекин разчиташе на затварянето на собствените си национални граници, за да спре разпространението на коронавируса. За да се постигне това, жителите постоянно трябваше да се подлагат на PCR тестове, които скоро бяха разширени, за да включват животни и дори предмети. Навсякъде, където някой даде положителен тест за вируса, властите налагаха блокировки – това доведе до затварянето на някои от най-големите градове.

Ситуацията доведе до задръстване на пристанищата в региона. В края на април 2021 г. времето за изчакване на даден кораб беше средно 69 часа. Стоки и важни продукти внезапно изчезнаха по глобалните пазари. В американските болници, например, бяха преустановени някои операции, тъй като изискват източник на светлина, произвеждан само в Китай.

Много компании, включително производители на автомобили и електроника, изведнъж се сблъскаха с проблеми с производството на своите продукти и навременната им доставка. Така нареченото производство „точно навреме“, което характеризираше последните няколко години на глобализация, изведнъж се оказа, че не работи. По-конкретно, САЩ разбраха какво означава постепенното намаляване на производствения капацитет през последните 20 години и преместването му в Китай.

Доналд Тръмп вече беше спечелил предизборната си кампания през 2016 г. отчасти защото спечели гласовете на губещите от този процес, американската работна сила. Сега демократите под ръководството на Джо Байдън осъзнаха зависимостта на американската икономика от фабриките в делтите на Яндзъ и Джудзян, известна като Перлената река. САЩ приеха Закона за чиповете през октомври 2022 г., чиято цел е да отреже Китай от най-авангардните полупроводникови технологии. Това има за цел да осигури технологичното предимство на Запада пред Китай през следващите няколко години. Съюзниците на Вашингтон в Европа и Япония са насърчавани да последват примера.

Голямата опасност от инфлация

Изведнъж се случва това, за което критиците на разхлабената парична политика на Запад винаги са предупреждавали. Инфлацията избухна.

През последните 20 години Китай произвежда все повече стоки. В един глобализиран свят, характеризиращ се с все по-ефективни вериги на доставка, това означава, че глобалният обем на стоки непрекъснато нараства. Това, от своя страна, даде възможност на западните централни банки, по-специално на Федералния резерв и на Европейската централна банка (ЕЦБ) да увеличат паричното предлагане, без да предизвикват рязко ускоряване на инфлацията при потребителските цени.

Китай по същество изнасяше дефлация. И когато това предлагане на стоки изведнъж започна да пресъхва, цените скочиха в Европа и САЩ. През януари 2021 г. нивото на инфлация в САЩ се изстреля от малко под 2 процента до 8 на сто. За последен път ръстът на цените е толкова висок през 1982 г. В ЕС инфлацията се нажежи още повече, тъй като атаката на Русия срещу Украйна през февруари 2022 г. осигури допълнителен ценови тласък.

Така на Запад хората заключиха, че трябва да станат по-независими спрямо Китай.

Оттогава циркулират термините „намаляване на риска“ и дори екстремното „раздалечаване“, което означава пълно отделяне на западната икономика от Китай. Последното в момента изглежда нереалистично. Ако обаче един ден Пекин реши да нахлуе военно в Тайван, това може бързо да стане реалност.

Китай, от своя страна, вече не дава на Запада никакви илюзии, че иска да се впише в Pax Americana. Вместо това Москва и Пекин продължават да се сближават. Рехавата конфедерация БРИКС трябва постепенно да се разшири в система, която да се конкурира с НАТО.

Китай вече не е световен фар на надежда, какъвто беше преди 15 години. Но не само Народната република се промени под управлението на Си Дзинпин. Отговорът на Запада на това развитие също стана по-агресивен. Светът вече не расте единно, а по-скоро един спрямо друг. Това е нещото, от което се оплакват много китайски експерти и ентусиасти като Гайсен – а именно краят на ерата на глобализацията.