ЕС започна война, която не може да спечели

Започна се. Докато Европа беше обсебена от изборите във Франция и Великобритания, а служителите в Брюксел се пазарят зад кулисите за това кой ще получи най-добрите постове в Европейския съюз (ЕС), се случва нещо много по-важно. Започна мащабна търговска война с Китай, пише Telegraph.

След като ЕС обяви намерението си да наложи наказателни мита върху китайските електрически превозни средства в отчаян опит да спаси своята автомобилна индустрия, Китай предвидливо отвърна на удара, като постави основите за мита върху свинското месо.

Ние сме в началото на това, което изглежда вероятно да се окаже ожесточена конфронтация между двата блока. И изходът е ясен: Европа най-вероятно ще загуби. Тя е твърде разделена, няма ясна стратегия, а отслабналата ѝ икономика вече няма сили за битка. Западът трябва да се противопостави на Китай, но Европа, включително Великобритания, може вече да не са достатъчно силни, за да направи това сами.

Решението на ЕС да наложи наказателни мита до 38% върху китайските електрически превозни средства, внесени в блока, беше напълно разбираемо. Гигантската автомобилна индустрия на блока все още осигурява 6 процента от заетостта в цялата икономика и изнася автомобили на стойност 158 млрд. евро.

Можем да спорим дали китайските автомобили са субсидирани от държавата или новата порода свръхефективни производители просто са усвоили технологията по-добре от всеки друг (вероятно отговорът е някъде по средата), но едно е ясно: при липсата на правителствени действия евтините, добре направени китайски електрически коли изглеждат готови да унищожат европейските производители. Оттук и митата.

Проблемът обаче беше очевиден от самото начало: Китай винаги е готов да отмъсти. Тази седмица страната започна антидъмпингово разследване на вноса на свинско месо от ЕС, прелюдия към пълномащабни мита. Може да звучи като доста маргинален продукт, но Европа продава месо на стойност около 3 млрд. евро в Китай годишно, като Испания, Нидерландия, Дания и Франция са особено силно изложени на евентуални ответни мерки.

В същото време Пекин намекна, че може да повиши митата върху бензиновите превозни средства с „големи двигатели“ , тактика, предназначена да накаже производителите в ЕС. Пекин няма да спре дотук, като китайското министерство на търговията предупреди в петък, че ЕС рискува да предизвика търговска война.

Не бива да се изненадваме, ако скоро бъдат обявени и налози върху самолетите на Airbus – особено след като Китай вече започна да произвежда свои собствени пътнически самолети – върху фармацевтични продукти и върху машинните инструменти и химикали.

През следващата година можем да видим ескалиращи кръгове от мита и съответните контрамерки от двете страни. Но въпреки целия шум, суровата реалност е, че ЕС е напът да загуби.

Блокът е изправен пред три големи проблема.

Първо, той е вътрешно разделен. Само погледнете начина, по който германският финансов министър Роберт Хабек пътуваше за Пекин този уикенд, за да започне търговски преговори с китайските си колеги. Германската автомобилна индустрия вече оказва огромен натиск върху ЕС да смекчи правилата за внос на автомобили, за да запази продажбите си в Китай, един от ключовите ѝ пазари.

Испанското правителство може да последва примера на Хабек и да прати делегация от името на своите свиневъди. И всеки намек за мита върху Airbus, който е доминиращ в Китай, ще накара всеки, който стане министър-председател на Франция през следващите няколко седмици, да моли за специална сделка.

Китай ще отслаби решимостта на Европа

Междувременно Великобритания едва ли ще се присъедини към ЕС, ако доставките на шотландско уиски на стойност 233 млн. паунда., което Китай внася, бъдат застрашени. Би било почти комично лесно за Китай да изправи различни европейски страни една срещу друга, да създаде разделения и да отслаби решимостта на континента.

Този проблем се задълбочава от факта, че Европа няма ясна стратегия. САЩ са въвлечени в търговска война с Китай от 2018 г., но с една разлика: американците имат ясна стратегия за изграждане на собствени индустрии и увеличаване на производствения капацитет, позволявайки заместване на вноса с местно произведени стоки. Вярно е, че все още предстои да видим колко добре ще работи стратегията, но поне има посока на движение.

В Европа, от друга страна, виждаме наказание за китайските производители, но няма последователно разбиране за това как местните компании да се конкурират в ключови индустрии. От друга страна, дори и да имаше план, който да изглежда работещ, остава въпросът дали блокът ще има сили да го изпълни.

Честно казано, след десетилетия на свръхрегулиране и огромни социални разходи, съчетани с енергийния шок в резултат на войната в Украйна, Европа изглежда просто твърде слаба икономически, за да се справи с тази битка. В една търговска война трябва да се правят жертви, за да се постигнат дългосрочни печалби. Но нито една от големите европейски икономики изглежда не е в състояние да жертва много от каквото и да било. Вместо това, те са заклещени в гибелна примка от нарастващи данъци, дългове и стагнация.

Заемането на твърда позиция срещу растящата икономика на Китай може да е правилното нещо. Икономиката на азиатската страна се сблъсква с известни проблеми, но все още се разширява с приличен темп. И с нейния автомобилен сектор, който започна глобална експанзия, сега виждаме началото на натиска на Китай към потребителските индустрии, за които европейските и американските гиганти смятаха, че притежават завинаги – представляващи реална заплаха за икономическото господство на западните сили.