Способността на Русия да произвежда танкове, ракети и снаряди изненада Запада и увеличава натиска върху Украйна. Въпросът е колко дълго ще може да издържи индустрията на това темпо, пише в анализ The Wall Street Journal.
Анализатори и западни политици коментират пред изданието, че цифрите маскират сериозни предизвикателства пред сектора - липса на работна сила и влошаване на качеството на продукцията.Производството може би не е чак толкова устойчиво, колкото сочи руската статистика, което ще направи Русия още по-зависима от вноса от Северна Корея и Иран, както и от Китай като цяло.
Русия впечатляващо увеличи производството в отбранителната си индустрия, казва Оскар Йохансон от Шведския университет по отбрана. Според него обаче Москва не може да издържи на това темпо и ще има стагнация.
Сега производството на военно-промишления комплекс е от особена важност за Русия - наличието на повече снаряди помогна за превземането на Авдиевка - желана цел от десетилетие. В съседните на Украйна страни се опасяват, че Москва ще успее и да натрупа оръжие за следваща военна операция - към техните територии.
През 2022 г. Русия нападна Украйна и скоро се оказа, че е загубила оборудването, което е предвидила за тази операция. Но тогава руската армия отвори резерва си от ракети и снаряди (още от съветско време) и насочи финансови средства за насърчаване на производството. През миналата година военните разходи достигнаха 21% от федералните, спрямо 14% през 2020 г. В бюджета за 2024 г. са предвидени още повече пари за отбрана - повече от 29% от общите разходи са за това перо.
Русия успя и да се адаптира към санкциите, наложени от Запада, или по-точно - да намери начини да ги избягва. Страната си набавя нужните части за производството на ракети, включително и дефицитните чипове, през трети страни.
Така, по данни на руския министър на отбраната Сергей Шойгу, Русия днес произвежда 17,5 пъти повече муниции, 17 пъти повече дронове и 5,6 пъти повече танкове спрямо преди войната. Русия произвежда и повече ракети, категорични са западни разузнавания. Според някои от тях това може да продължи години.
През 2021 г. в страната са произведени 400 хил. артилерийски снаряда, а година по-късно - 600 хил., или повече от производството на САЩ и Европа, взети заедно, сочи доклад на естонското военно разузнаване.
В същото време икономическите анализатори отбелязват, че този темп на отбранителната индустрия не е устойчив на фона на източването на инвестициите от другите сектори на руската икономика. Анализите показват още, че увеличението всъщност се дължи на нискотехнологично производство - например на стомана, а не на по-сложни компоненти - например чипове, за които Москва разчита на западните компании.
Западните икономисти имат и известни съмнения доколко публикуваните статистики са реални. Например дали, когато се говори за танкове, те са ново производство или извадени от складовете. На базата на сателтни снимки военните наблюдатели казват, че през 2023 г. Русия е извадила поне 1200 стари танка от своите резерви.
Сателитни данни показват, че от "ОмскТрансМаш" - танков завод в Омск (Сибирския федерален окръг), от края на 2022 г. до края на 2023 г. са излезнали 200 танка, приличащи на модела Т-62, който не се произвежда от края на 70-те години на миналия век, и на Т-54/55, произвеждани малко след Втората световна война. Вероятно става въпрос просто за модернизиране на стара техника.
Подобно е положението и с артилерийските снаряди, смятат британски военни анализатори от Кралския институт за обединени услуги (RUSI). След като по военните складове останаха към 3 млн. снаряда, Русия потърси доставки от своите нови съюзници - Северна Корея. Според наблюдения на експерти от Южна Корея Пхенян вероятно е доставил най-малко 1 млн. 152-мм снаряда на Русия от септември насам. Доставките могат да се окажат и много повече.
По данни на украинското разузнаване, подкрепени и от публикации на някои от руските военни кореспонденти, и севернокорейските снаряди не са с много по-добро качество. На някои им липсва достатъчно взирвно вещество, други се взривяват в цевите и повреждат руските оръжия, но количеството компенсира част от тези проблеми.
Липса на работна сила
Русия страда от недостиг на работна ръка за много сектори на икономиката и военната индустрия не прави изключение. Самият руски президент Владимир Путин призна, цитиран от пресцентъра на Кремъл, по време на посещение в завод за производство на танкове през февруари, че знае за недостига на обучени служители.
Според запознати ситуацията в "Уралвагонзавод" е толкова сериозна, че са били назначени 250 затворници, които да помогнат за производството. За да бъдат покрити поръчките, заводът работи на 24-часов режим. В социалните мрежи могат да бъдат засечени оплаквания на служители от лоши условия на труд, включително и по отношение на безопасността, както и от липсата на обучени служители.
Още през лятото на 2022 г. вицепремиерът на Русия Юри Борисов коментира, че отбранителната индустрия се нуждае от 2 млн. души, а не достигат 400 хил. Оттогава Русия изпрати хиляди на фронта, а и много избягаха от страната, за да избегнат мобилизацията през есента на 2022 г. Някои от тях все пак по-късно се завърнаха.
преди 8 месеца До: Tikva007Западът дори не се е размърдал сериозно, да задвижи малко икономиката си на военни релси. А руската аналогова орйжейна индустрия знаем какво роизвежда *** танкове, снаряди, 12 танка на месец, и всичко това става на скраб, и пак почват - приходи - нито 1 копейка, разходи - огромни, вкл. на природни ресурси, финансови и човешки. И понеж, толкова произвеждаха, взеха да внасят от Иран и СК. Тази са във времето на ВСВ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 месеца *Руската оръжейна индустрия удиви Запада, но колко може да издържи на темпото?* - Удивлението на Запада е резултат от собствените му неверни оценки изобщо за потенциала и възможностите на Русия от преди 2 и повече години. Сегашните балалайки за лимитираната издържливост на оръжейната индустрия на същата тази Русия ще доведат до същото удивление след време. Но това е въпрос на природен баланс - когато си лишен от мозък, компенсираш с емоции. отговор Сигнализирай за неуместен коментар