Германия се нуждае от свой собствен план "Маршал"

Когато някой винаги дава един и същ отговор, без значение какъв е въпросът, има причина да бъдем подозрителни. Да вземем например германската фискална политика. Отговорът след световната финансова криза? Строги икономии. Кризата с европейския държавен дълг? Строги икономии. Инвазията на Русия в Украйна? Отново отговорът на германския финансов министър изглежда е: строги икономии, пише за Financial Times Катрин Нейс, главен икономист за Европа на PGIM Fixed Income.

Но за разлика от други страни в ЕС, проблемът на Германия не беше със свръхинвестициите или капиталовия излишък. Ето защо строгите икономии просто задълбочиха недоинвестирането в страната и направиха икономиката й по-малко устойчива на последния енергиен шок. Даването на един и същ отговор многократно не просто издава липса на креативност - за Германия днес още строги икономии са грешното решение.

Последователните епизоди на турбуленция след глобалната финансова криза от 2008-2009 г. вече бяха отклонили растежа на германския брутен вътрешен продукт от курса му. Към днешна дата икономиката все още не е възвърнала тренда си отпреди кризата. Дори преди нахлуването на Русия в Украйна през февруари, пандемията разкри уязвимостите, произтичащи от недостатъчните инвестиции в Германия. Заедно със застаряващото население, този дефицит допринесе за слабия растеж.

Руската инвазия е последният шок за германското търсене и предлагане. Бундесбанк и финансовото министерство изглежда смятат, че този удар върху икономиката трябва просто да бъде приет. Но по-строгите фискални и монетарни политики, които те препоръчват, допълнително ще потиснат търсенето.

Освен това има признаци, че трендът на растежа в Германия продължава да намалява. Преустановяването на тенденцията, при която множество кризи пораждат обезпокоителна по-голяма картина, ще изисква смели действия и преосмисляне на икономическия модел на страната.

В международен план германските строги икономии рискуват да влошат търговските дисбаланси и да поставят на изпитание трансатлантическото единство. Напрежението между Запада и Китай – ключов експортен пазар за германски продукти – вече беше сложило спирачка на ориентираната към износа икономика на Германия. Стремежът на Китай към самодостатъчност, заедно с фрагментацията на глобалните вериги за доставки, ще са допълнително предизвикателство за бизнес модела на Германия.

Ето защо Германия трябва да приеме факта, че търговията с ЕС е седем пъти по-голяма, отколкото тази с Китай, и да признае, че първо трябва да инвестира у дома и в ключовите си търговски партньори. ЕС е най-големият и най-отворен търговски блок в света. Но пълната полза от съюза ще остане неизползвана, ако Германия не заеме лидерска роля.

Вместо строги икономии, германските власти трябва да инициират положителен шок, за компенсират активно щетите върху доставките и да смекчат въздействието на инфлацията от войната в Украйна.

Германската индустрия разчита на евтини изкопаеми горива от Русия. В най-лошия сценарий на внезапно спиране на руските енергийни потоци към Германия, ние изчисляваме, че кумулативното въздействие на неадекватните политики, следвани след голямата финансова криза, може да достигне удивителните 15 процента от германския БВП.

Подобен шок изисква цялостно преразглеждане на енергийните доставки на страната. Някои ще искат възобновяемите енергийни източници да заемат централно място, но ще са необходими допълнителни източници, ако Германия иска да има сигурни и стабилни доставки. Инвестирането в изкопаеми горива и ядрена енергия в страната вероятно ще бъде част от тази картина. Изводът е ясен: съществуващото вътрешно предлагане няма да може да задоволи търсенето в Германия.

Вместо това Германия може да инвестира в публична инфраструктура в мащаб, напомнящ плана "Маршал". По-конкретно, инвестициите в енергийна инфраструктура, като плана на ЕС от следващо поколение, който Германия подкрепи по време на пандемията, ще повишат сигурността на страната, ще ускорят нейния зелен преход и ще генерират положителни ефекти от иновациите.

Повечето фискални разходи в Европа също така биха могли да осигурят допълнителен тласък за общи еврооблигации. Германското обществено мнение би било по-малко несклонно да прегърне подобна инициатива, защото част от средствата ще бъдат изразходвани у дома. Това би било и стъпка към фискален съюз в еврозоната.

Личният интерес също благоприятства инвестициите. Като се има предвид размерът на германската икономика, по-високите разходи у дома ще стимулират целия ЕС. На свой ред, дълбоката интеграция на страната с икономиката на ЕС ще накара тези икономически ползи да потекат обратно към самата Германия.

Германия разполага с таланта и ресурсите, необходими за инвестициите, които предлагаме. Нейните лидери трябва да предложат уверена визия за нейното бъдеще и да вярват, че инвестирането в тяхната страна ще донесе добра възвръщаемост. Да, по-високите разходи означават повече дълг, но бъдещите поколения ще наследят и активите, изградени чрез този дълг. Липсата на инвестиции ще доведе до постоянна загуба на БВП - студен душ за всяко поколение.