Ако сега се опасявате от украинското зърно, почакайте Киев да стане член на ЕС

Преди началото на войната Украйна държеше около 1/10 от световния износ на зърнени култури, но военните действия блокираха голяма част от него, пише Politico. Преди години малка част от селскостопанската продукция от Украйна попадаше в Европа. Сега обаче държавите в Източна Европа се оплакват, че тя наводнява пазара и настояват за подкрепа от ЕС, която да смекчи този ефект.

И ако сегашното положение ви притеснява, почакайте моментът, в който Украйна и нейният плодороден чернозем, желан от Вилхелм ІІ, Адолф Хитлер, Йозеф Сталин и сега - от Владимир Путин, стане член на ЕС, пише още европейското издание.

Дори и в момента, когато в страната се водят активни бойни действия, Украйна си остава сред водещите износители на пшеница, слънчоглед и други зърнени култури. Износът през три от украинските пристанища на Черно море се извършва под егидата на ООН и Турция. ЕС премахна за година митата и квотите за внос на украински стоки, включително и селскостопански, в опит да подкрепи страната след началото на войната, и облекчи преминаването през сухопътните граници, което също насочва продукция на запад.

Какво ще се случи, когато Украйна стане член на ЕС?

По показател големина на селскостопанските площи страната ще стане най-големият бенефициент на средства от Общата селскостопанска политика (ОСП), които са в обем на 386 млрд. евро годишно. Площите, които се използват от украинските фермери, са с големината на Италия, а средната площ на стопанствата е 1000 хектара спряма средно 16 хектара в ЕС.

Страната има възможност да произвежда евтина, но и висококачествена пшеница и други зърнени култури, което я прави пряк конкурент на водещите европейски производители, включително Полша и Франция.

Засега членството в ЕС е в сферата на мечтите. Украйна обаче успя за рекордно кратко време да получи статут на кандидат за членство - молбата беше подадена само дни след началото на войната - на 28 февруари, а в началото на юни ЕС я обяви за кандидат за член. Сега в Киев се надяват в рамките на годината да започнат преговорния процес и след още година - да са готови за членове на общността.

В ЕС са доста по-умерени в прогнозите си. Преди ден председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен коментира, че мястото на Украйна е в ЕС и очаква знамето на страната да се появи в Берлеймон - сградата на ЕК в Брюксел, макар и без да дава някакви насоки за момента, когато това ще бъде факт.

От друга страна, може пък именно членството на Украйна най-накрая да доведе до дългоочакваната реформа в ОСП и раздаването на субсидии, които само изкривяват пазара. Може би най-накрая фокусът ще се обърне към подкрепата на малките, фамилни ферми, каквото е желанието на много от членовете на ЕС.

Липсата на мита привлече украинските стоки в ЕС

Полските фермери бяха едни от първите, които алармираха, че липсата на мита привлича големи количества селскостопанска продукция в страната, включително и безпрецедентни количества зърно. Тези количества не продължъват транзитно към традиционни за Украйна дестинации, а остават на местния пазар и се конкурират с продукцията на полските фермери.

В България местните фермери пък се оплакват от евтиния слънчоглед от Украйна, заради който не могат да реализират собствената си продукция. Вносът от Украйна се е увеличил 20 пъти и това е намалило цената наполовина, посочват те.

По тази причина и на Съвета по земеделие през тази седмица шест държави - Полша, България, Чехия, Унгария, Румъния и Словакия, поискаха ограничаване на вноса на украинско зърно и компенсация за местните фермери. На този етап все още няма искания за връщане на митническите тарифи, но определят, че ситуацията се влошава.

Според позицията на шестте, ако няма ограничения за Украйна, това ще доведе до много нови трудности за европейските производители, които вече са засегнати.

Агробизнесът в Украйна

След 1991 година, като вече независима държава, Украйна започна приватизация и преструктуриране на колективното селско стопанство от съветско време. Секторът привлече вниманието на част от украинските олигарси, които видяха възможности за печалби, не по-малки от тези в металургичния сектор. Секторът е доминиран от големи компании - около 20 от тях контролират 14% от цялата аграрна площ, като най-големите стопанства са с площ от над 330 хил. хектара.

Сред големите опасения в Украйна относно членството в ЕС е именно селското стопанство. Моделът е съвсем различен от европейския и трябва да се направи много внимателна преценка как може да бъде интегриран, така че да не създаде проблеми за европейските фермери или за украинските фермери, коментира пред Politico зам. -министърът на икономиката Тарас Качка.

Като всеки нов член, Украйна първо ще привлича повече средства, отколкото ще допринася за европейския бюджет. Това означава, че част от средствата, предвидени сега за другите членове на ЕС, ще бъдат насочени към Киев.