Защо екстремните дъждове стават все по-чести и смъртоносни?

През последните седмици проливни дъждове, които предизвикаха наводнения и свлачища, отнеха живота на стотици хора и принудиха милиони да напуснат домовете си в някои части на Африка, Европа, Азия и САЩ.

Безпрецедентните потопи смаяха дори общности, свикнали с екстремни метеорологични условия, и показаха ограниченията на системите за ранно предупреждение и протоколите за извънредни ситуации, създадени в много страни, за да се избегнат големи загуби на човешки живот, пише Bloomberg.

Учените, занимаващи се с климата, предупредиха, че ускореният воден цикъл е заложен в световната климатична система поради емисиите на парникови газове и вече е необратим.

Общностите, които плащат най-високата цена, почти винаги са в по-бедните страни, където околната среда може да бъде по-силно въздействаща, а управлението - по-несистематично. В такива страни има и по-малко ресурси за възстановяване след бедствие.

Какво се случва?

Рекордните валежи през септември принудиха близо 3 млн. души да напуснат домовете си и отнеха живота на над 1000 души в региона на Сахел в Африка и около него, а в китайския мегаполис Шанхай предизвикаха масова евакуация и затваряне на пристанища.

Централна Европа преживя едни от най-тежките наводнения от години насам, причинени от бурята „Борис“, която причини застрахователни загуби на стойност от 2 до 3 млрд. евро. Повече от 200 души загинаха при наводненията в Непал от края на септември, които унищожиха пътища и сгради.

В САЩ ураганът „Хелън“ отприщи исторически наводнения в югоизточната част на страната, при които загинаха най-малко 166 души и се появиха опасения за хуманитарна и екологична криза. Икономическите щети могат да достигнат 160 млрд. долара, според компанията за търговски прогнози AccuWeather Inc. Това би превърнало „Хелън“ в една от петте най-скъпи бури в историята на САЩ.

Макар че броят на жертвите на природни бедствия обикновено е по-малък в по-богатите страни, неочакваните наводнения заварват повечето държави неподготвени. През 2021 г. най-малко 220 души загубиха живота си в Германия в резултат на проливни дъждове и последвалите ги наводнения - бедствие, което според изследователите е станало по-вероятно поради изменението на климата.

Региони като Южна Азия, които исторически познават силните дъждове, също се затрудняват. В края на юли свлачища отнеха живота на повече от 300 души в област Ваянад в южния индийски щат Керала, след като проливни дъждове връхлитаха региона в продължение на часове. Свлачища, причинени от подобни метеорологични условия, убиха десетки хора в планинския север на страната.

Какво причинява по-честите и интензивни валежи?

В последния си преглед Междуправителствената експертна група по изменението на климата към ООН установи, че глобалното затопляне ускорява водния цикъл на планетата и води до все по-силни екстремни промени на времето.

Високите концентрации на парникови газове в атмосферата водят до повишаване на температурите на сушата и в морето. От своя страна, по-топлите океани освобождават влага във въздуха чрез изпарение, което подхранва плътни облаци с вертикална форма, които могат бързо да освободят големи количества дъжд. В някои случаи обемът на валежите, които обикновено падат в продължение на един или два дни, пада за два или три часа.

Според Дебора Броснън, учен и собственик на консултантска фирма в областта на околната среда във Вашингтон, въздухът става способен да задържа експоненциално повече влага при нагряване, като поема средно 7% повече вода на всеки 1 градус по Целзий затопляне. „Ако вземем предвид, че сега планетата е с 1,2 °C по-топла, това означава, че проливните дъждове са средно с 8% по-интензивни“, обяснява тя.

Защо екстремните валежи стават все по-смъртоносни?

Много от селищата както в индустриализираните, така и в развиващите се страни не са проектирани да издържат на интензивните и продължителни валежи, предизвикани от изменението на климата. Много от загиналите не се удавят, а са погребани под кал, която се свлича от хълмове, неспособни да поемат такива големи количества дъждовна вода. Други са смазани в срутени къщи. 

Проливните дъждове често утежняват други последици от изменението на климата, които правят градовете и обработваемите площи по-уязвими. Проучване, което очертава уязвимите от климатичните промени горещи точки в Индия, установява, че в районите, които са по-силно засегнати от горещините, се наблюдават и повече случаи на проливни дъждове. В такива случаи, ако почвата изсъхне вследствие на продължителна гореща вълна, тя става по-твърда, което затруднява просмукването на дъждовната вода и засилва риска от наводнения.

Преовлажнената почва и латентната топлина по пътя на циклона могат да се включат в бурята по време на преминаването ѝ, което ѝ позволява да увеличи силата си, след като достигне сушата. Учените наричат това явление, при което земята може да влияе на бурята като морската повърхност, „ефект на кафявия океан“. Именно това се посочва като една от причините ураганът „Хелън“ да бъде толкова опустошителен.

Може ли науката за климата да помогне на общностите да се справят с екстремните метеорологични условия?

С напредъка в науката за климата вече е възможно да се направи точна оценка на ролята, която изменението на климата е изиграло в минали екстремни метеорологични събития, и да се моделират бъдещите модели на валежи, така че правителствата в уязвимите райони да могат да се подготвят по-добре за потенциален следващ потоп.

Способността на общностите да се справят с наводненията обаче все още зависи от местните условия, като например степента на ерозия на почвата и обезлесяването, здравината на мостовете, язовирите и защитните съоръжения срещу наводнения, както и от равнището на бедност. Все още няма единна база от знания, която да съчетава всички тези фактори с уязвимостта към климата, за да се определят най-рисковите ситуации. 

Кой ще плати цената на по-честите екстремни валежи?

Тъй като рисковете, свързани с глобалното затопляне, стават все по-конкретни и скъпи за преодоляване, някои правителства и предприятия, особено в Азия и Африка, проучват нови финансови продукти за обезпечаване на разходите за възстановяване.

Един от тях е параметричното застраховане, при което се изплаща определена сума въз основа на мащаба на събитието, а не на размера на загубите - както е при традиционните застрахователни полици, свързани с метеорологичните условия.

През последните години нарасна популярността на катастрофичните облигации, които се изплащат след обявяване на природно бедствие.

Някои правителства в развиващите се страни също проявяват интерес към финансови продукти, които се задействат при по-малко екстремни случаи на необичайни метеорологични условия. Средните обеми на търговията с тези изброени „метеорологични деривати“ са скочили с над 260% през 2023 г., според CME Group.

Как се развива заплахата от екстремни валежи?

Учените твърдят, че съществуващите им модели може да са подценили степента, в която глобалното затопляне причинява екстремни валежи, особено в тропическите региони. Малко са регионите, които вероятно ще бъдат пощадени от това въздействие през следващите години, като IPCC посочва Африка и Азия, Северна Америка и Европа като най-застрашени.

Освен непосредствения риск от разрушения и загуба на човешки живот, прекомерните дъждове могат да застрашат и производството на храни, тъй като играят важна роля в ерозията на почвата, изчерпването на хранителните вещества, които са от съществено значение за селското стопанство и за поглъщането на въглерод. Според скорошно проучване до 2070 г. ерозията на почвата в световен мащаб може да се увеличи с до 35%.

Дори и след като дъждовете спрат и оцелелите бъдат изведени на безопасно място, наводненията продължават да представляват опасност за общественото здраве.

Чистите водоеми могат да бъдат замърсени с отпадни води и по този начин да пренесат болести като холера, дизентерия, тиф и полиомиелит. Застоялите водни басейни могат да се превърнат в огнища на векторно преносими инфекции, разпространяващи малария или денга чрез комарите.

ООН предупреждава, че с бързото приближаване на планетата към прага от 1,5 градуса по Целзий на глобалното затопляне наводненията ще зачестят и трябва да се въведат планове за действие в областта на здравеопазването. Те трябва включват разпространение на ваксини и подобряване на достъпа до питейна вода, наред с други мерки.