Как да победим климатичното отчаяние?

Къде ще летувате това лято? Може би ще отидете на Малдивите или във Венеция преди да потънат. Или може би ще пътувате с частен самолет като Тейлър Суифт, чийто въглероден пробег започва да тревожи както протестиращи зелени, така и фенове, пише за Financial Times Камила Кавъндиш, старши сътрудник в Harvard Kennedy School.

Това е парадоксът на изменението на климата. Колкото по-очевидно става, че времето се променя, толкова повече изглеждаме решени да се насладим на последното ура. Наскоро срещнах човек, който си е купил втори дом в Испания - решение, което той призна, че е ирационално, тъй като ще увеличи въглеродния му отпечатък, а и вероятно имотът ще остане необитаем за части от годината. Но хората са краткосрочни търсачи на удоволствие, преследващи статуса. Подобно на банкерите, които доведоха финансовата система до ръба на пропастта през 2008 г., искаме да продължим да танцуваме, докато музиката все още свири.

Това не е отричане: то е по-скоро вид фаталистично приемане. Това не е „Не гледай нагоре“ - брилянтната филмова сатира за способността ни да игнорираме глобалното затопляне. По-скоро е „Погледни нагоре, след това се откажи“. Като индивиди се чувстваме безсилни. В Обединеното кралство знаем, че нашата страна е малка и нашият принос още по-малък. Освен това ни казаха, че технологията ще намери решение или правителствата ще разрешат проблема, което ни освобождава от отговорност.

Гневът срещу лицемерието на елитите – и некомпетентността на правителствата – къкри. В Европа десните популисти яхат реакцията срещу лидерите, налагащи зелени политики на по-бедните хора, докато изглежда, че самите те не правят никакви жертви. Фермери в Белгия, Франция, Нидерландия и Полша протестират срещу данъците върху горивата и опитите за забрана на химическите торове, които заплашват поминъка им.

В Шри Ланка, когато забраната на торовете предизвика хранителна криза, бившият водещ във Fox News Тъкър Карлсън нарече страната „жертва на ESG (движението за отчитане на екологичните, социалните и управленските фактори в корпоративния мениджмънт – бел. прев.)“ Група нидерландски фермери, когато интервюирах наскоро, споделя авторката, споменаха, че Марк Рюте, бившият нидерландски премиер (и настоящ основен кандидат за генерален секретар на НАТО – бел. прев.), е бил човек от Давос (швейцарският курорт, в който се провежда ежегодния Световен икономически форум; нарицателно за политическите и икономически елити – бел. прев.) - хората, летящи по света за срещи на високо равнище. Би било разумно да обърнем внимание на това.

Борбата с изменението на климата винаги е била общо начинание, водено от правителства, честни за предизвикателствата. Но не се усеща така. Миналата година имаше протести, когато крайнодясната Партия на свободата обеща да изтегли Нидерландия от Парижкото споразумение за климата. Имаше по-малко отразяване на суровата истина, че светът е далеч от пътя към постигане на целите от Париж, според ООН.

Мнозинството от европейските гласоподаватели искат действия срещу изменението на климата. Но те не са глупави. Техните данъци се използват за финансиране на субсидии за изкопаеми горива в рекордни суми въпреки обещанията за постепенното им премахване. ЕС изсича вековни гори, за да изгаря дървени пелети (някои доставени от Америка) в инсталации за биомаса, които по някакъв начин са били етикетирани като „възобновяеми“. Германия гори кафяви въглища, най-мръсното изкопаемо гориво, след като се направи сама изключително зависима от руския петрол, тъй като затвори всички свои атомни електроцентрали. Междувременно политиците призовават хората да купуват скъпи електрически превозни средства, въпреки нарастващите опасения относно въглеродните емисии през целия живот на автомобилите, захранвани от литиеви батерии. Знаменитостите се пъчат, но не успяват да практикуват това, което проповядват. При такива обстоятелства защо обикновените хора трябва да правят жертви?

Разбира се, че е сложно. Нахлуването на Русия в Украйна доведе до скок на цените на горивата; цената на електрическите превозни средства ще падне с разширяването на пазара; и това е най-големият проблем откъм колективни действия в света. Но докато обсъждаме всички тези неща, моето поколение продължава да игнорира бъдещето, докато младите периодично са обхванати от чувство на безпокойство: зловещата комбинация от тъга, вина и страх, която психолозите започват да наричат ​​климатична тревожност.

Но не трябва да се отчайваме. На семинар за климатичното безпокойство наскоро експертите посъветваха, че един от начините да го предотвратим е да предприемем действия, колкото и малки да са, за да си възвърнем някакво чувство за контрол. Откажете се от месото, предложиха те, засадете дърво или се присъединете към местна активистка група.

И не всички сме еднакво безсилни. Средната класа в богатите страни би имала огромно влияние, ако променим собственото си поведение. Не само защото изгаряме най-много въглерод, но и защото по-заможните могат да задават тон. Индустриализиращите се страни подражават на американските диети и небостъргачи. Феновете на кралското семейство купуват гардероба на принцеса Кейт Мидълтън. Tesla е символ на статус.

Скорошно американско проучване разделя климатичните скептици на две групи. „Съмняващи се“ (вероятно по-млади, по-малко образовани и мъже) и „циници“, които вярват на науката, но не правят нищо по въпроса. Съмняващите се, показват изследванията, биха реагирали добре на финансови стимули - компенсиране на фермерите, например, за техните загуби. Циниците са по-склонни да бъдат повлияни от своя социален кръг. Това е по-трудно. Но вегетарианството и ретро облеклото вече са модерни. И се появяват модели на поведение. Кметът на Ню Йорк Ерик Адъмс, бивш полицай, е веган. Това го прави много по-автентичен, тъй като премахва месото от училищните менюта.

Има неща, които можем да направим. Можем да направим „Скока“: шест промени в живота ни, които биха могли да намалят нашите въглеродни емисии с една четвърт, според анализ на групата C40 (обединяваща градове) и Arup. Те включват предимно вегетарианска диета, купуване на само три нови дрехи годишно, летене много по-малко и поддържане на електронните джаджи в продължение на седем години без непрекъснато надграждане. Ако всички правехме това, то скоро щеше да се превърне в нормалност.

Преди си мислех, че ако нищо друго не проработи, ако науката не осъществи пробив и петролните компании продължат да лобират, промяната ще дойде на единадесетия час от видимата реалност на климатичните промени. Сгреших. Но трябва да се борим с новия фатализъм: това е най-лошото нещо, в което можем да изпаднем, завършва Кавъндиш.