Индустриализираните страни не се отказаха напълно от въглищата и природния газ

Министрите на околната среда и енергетиката на страните от Г-7 искат да ускорят опазването на климата и околната среда. На срещата си в японския мегаполис Сапоро в неделя представителите на седемте водещи индустриални държави решиха да намалят емисиите на парникови газове с 60% до 2035 г.

Едно от средствата за постигане на тази цел е засиленото използване на възобновяеми енергийни източници. До 2030 г. алиансът иска да изгради допълнителни вятърни електроцентрали с капацитет над 150 гигавата и слънчеви електроцентрали с капацитет над един терават. Планираните нови вятърни електроцентрали са приблизително еквивалентни на мощността на 150 атомни електроцентрали. Освен това Г-7 иска да спре замърсяването с пластмаса до 2040 г. Досега тази цел трябваше да бъде постигната едва през 2050 г.

Но на срещата на министрите на околната среда имаше и разочарования. Например, когато става въпрос за създаване на неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г., не се вижда пълно отказване от изкопаемите горива. Японският министър на икономиката Ясутоши Нишимура даде да се разбере, че държавите са се споразумели за „различни пътища" към общата цел.

Япония прокарва своите приоритети

Съвместното комюнике, което се изготвя от събота под японско председателство, съдържа общо 36 страници. Германският министър на околната среда Щефи Лемке нарече резултата „амбициозен и цялостен". Тя заяви, че решенията са „важен сигнал" във времена на криза, че Г-7 върви напред като един. 

Патрик Грайхен, който представляваше германското министерство на икономиката в качеството си на държавен секретар, също счита за „голям успех" факта, че Г-7 за първи път успя да постигне съгласие по количествени цели по някои въпроси. Той подчерта, че при планираните нови слънчеви електроцентрали за първи път е била надхвърлена границата от един терават. 

Що се отнася до използването на ядрена енергия и изкопаеми горива обаче, стратегиите продължават да се разминават. Докато Германия затвори последния си ядрен реактор през уикенда, повечето други членове на Г-7 продължават да разчитат на ядрената енергия. Домакинът Япония също насърчава използването на газ и въглища, от чиито отработени газове се извлича въглероден диоксид.

В комюникето това беше взето предвид: Г-7 обеща да ускори използването на необработени изкопаеми горива до 2050 г., „за да се постигне нулева нетна енергия най-късно до 2050 г.". Г-7 призова другите държави „да се присъединят към нас, за да предприемат същите действия". 

По този начин беше повдигнат и въпрос, който е важен за Япония: правителството на третата по големина икономика в света се ангажира с водорода и особено с неговото производно, токсичния амоняк, като гориво в електроцентралите. Сега Г-7 се съгласи с това, „ако то е съвместимо с пътя за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса и с общата ни цел за пълна или значителна декарбонизация на енергийния сектор до 2035 г.".

Г-7 иска също така да засили сътрудничеството с „глобалния юг", т.е. с развиващите се и нововъзникващите страни. Япония иска да поеме водеща роля в Азия, обясни Нишимура, особено в газовия сектор. Целта е да се увеличат инвестициите в производството на газ, за да се избегнат световните газови дефицити.

Газът ще остане важен енергиен източник в Азия

Допълнителният добив на газ е важен не само в Европа, за да се постигне независимост от въглищата и съществуващите руски газови източници. Особено в азиатския регион, където се наблюдава бум, природният газ ще трябва да замени въглищата, за да може успешно да се намалят емисиите на парникови газове.

Търсенето на природен газ в страните от общността на държавите от Югоизточна Азия Asean ще се увеличи със 120% до 350 млрд. куб. м до 2050 г., изчислява Асоциацията на страните производителки на газ. Поради това Япония създаде Азиатската общност за нулеви емисии (Azec), за да помогне на държавите да финансират нови електроцентрали и съоръжения за улавяне на въглеродни емисии. Япония иска да поеме водеща роля в тази област, заяви министърът на икономиката Нишимура на среща на Azec в началото на март. 

Тогава Нишимура предложи членовете, сред които е и Австралия, да обмислят създаването на генерален план за водорода и амоняка в Азия като следваща стъпка.

По същото време, когато приключи срещата на министрите на околната среда, в Каруизава, Япония, започна срещата на министрите на външните работи от Г-7. Заедно външните министри те пътуваха с японския експресен влак Шинкансен от Токио до курорта в следобедните часове, където срещата започна с традиционната „семейна снимка". За неделя вечерта е планирана първо съвместна вечеря.

По-голямата част от разговорите ще се проведат в понеделник. Те ще бъдат основно за войната в Украйна, но в голяма степен и за Китай. Германският министър на външните работи Аналена Бербок беше в Народната република до събота за разговори. Наред с други неща, конфликтът в Южнокитайско море - включително около Тайван - вероятно ще бъде тема на разговорите. Япония, която тази година председателства срещите на Г-7, е силно обезпокоена от нарастващите военни учения на Китай в Южнокитайско море.

По материали на Ройтерс, DPA и Handelsblatt