Задължението за съхранение на въглерод – разумна компромисна климатична политика

През последните седмици ExxonMobil, Chevron, BP и Shell отчетоха годишните се печалби за 2022 г., които възлязоха общо на рекордните 160 млрд. долара, пише бизнес колумнистката на Financial Times Пилита Кларк.

Това е знак за удивителната полза за петролните компании от скока на енергийните цени, предизвикан от руската инвазия в Украйна. И докато правителствата се борят с вторичните трусове, свързани с издръжката на живота, плюс нарастващите опасения за изменението на климата, има очаквани искания за по-строги данъци върху извънредните печалби. Но наистина ли това е единственият вариант? Или трябва да се възползваме от шанса да направим по-мащабни промени в политиките?

Една идея, която британските учени лансират от години, набира скорост. Предложението би накарало компаниите за изкопаеми горива да плащат за „изчистване“ на своите въглеродни емисии по начин, който би създал по-безопасен климат на сравнително достъпна цена. Това така наречено „задължение за съхранение на въглерод“ (CTBO) няма да изисква въглеродни данъци или преки субсидии с пари на данъкоплатците, като негова версия влезе във влиятелния преглед на политиките за нетни нулеви вредни емисии на правителството на Обединеното кралство от консервативния депутат Крис Скидмор. Някои в парламента биха искали да включат мярката в енергиен законопроект, който да прокарат.

В никакъв случай не е ясно, че това ще се случи, но ако стане, ето как може да работи. Компаниите, които добиват или внасят изкопаеми горива, ще трябва да осигурят определен процент от въглеродния диоксид, генериран от продуктите, които продават, да бъде съхраняван за постоянно дълбоко под земята. Този дял може да започне от около 1% и да нарасне до 10% до 2030 г., което според поддръжниците на идеята ще добави само няколко пенса към цената за доставка на литър бензин. Делът в крайна сметка ще нарасне до 100 процента до 2050 г., трансформирайки перспективата за достигане на нетна нула.

Въглеродът може да бъде улавян първоначално от циментови заводи или фабрики и петролните компании няма да трябва сами да го съхраняват. Идеята е да се развие пазар на търгуеми сертификати за съхранение на въглерод, което ще помогне за намаляване на разходите.

Планът изобщо не е съвършен. Технологията за улавяне и съхранение на въглероден диоксид се бори да „отлепи“ от десетилетия, отчасти защото би удължила експлоатацията на изкопаемите горива, които в идеалния случай трябва да бъдат заменени с по-чисти алтернативи. Но тази технология така или иначе е на път да „покара“ благодарение на разпоредбите в миналогодишния Закон за намаляване на инфлацията (IRA) в САЩ, който подпомага наличността на данъчни кредити за проекти за улавяне на въглерод.

Освен това учените по климата постепенно стигнаха до заключението, че в крайна сметка ще са необходими някои форми на изтегляне на въглерод, за да се постигнат целите на Парижкото споразумение от 2015 г., което би трябвало да предотврати катастрофалните нива на глобално затопляне. Това е така, защото намаляването на емисиите от сектори като авиацията ще бъде трудно и защото светът е настроен да превиши своя въглероден бюджет толкова много, че известно количество CO₂ ще трябва да бъде изтеглено от атмосферата, за да се осигури стабилен, по-хладен климат.

Това засили интереса към компаниите за директно улавяне, които изсмукват въглероден диоксид от въздуха, а не от облаци с фабрично замърсяване. Но нито едно от тези развития не гарантира, че глобалните емисии ще намалеят толкова бързо, колкото трябва. „И също така, защо обременените и без това данъкоплатци трябва да плащат за това, когато индустрията се държи като бандит?“, се пита професор Майлс Алън от Оксфордския университет, който е инициатор на идеята за CTBO.

Това е важна логика. Същото важи и за настояването на Алън, че идея като CTBO не може да бъде заместител на всички политики относно климатичните промени. „Това е защитна политика“, казва той. „Тя гарантира, че независимо какво се случва с другите разходи – ако възобновяемите енергийни източници не се окажат толкова евтини, колкото се надяваме, или ако изкопаемите горива внезапно станат по-евтини от очакваното – ние все пак да сме сигурни, че ще стигнем до нетна нула на целевата дата."

Когато Алън за първи път пишеше за идеята за CTBO през 2009 г., критиците разбираемо му казаха, че изкопаемите горива трябва да бъдат напълно премахнати. Това не се случи и междувременно развиващите се страни станаха по-настоятелни, че трябва да имат правото да експлоатират собствените си запаси от изкопаеми горива. CTBO все още може да позволи това, стига произтичащите въглеродни емисии да бъдат съхранени безопасно.

В крайна сметка вариантите пред света се изчерпват. Миналия октомври експерти публикуваха доклад, оценяващ напредъка по 40 от големите промени, необходими за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5C (спрямо прединдустриалното ниво – бел. прев.), от постепенно закриване на електроцентрали, захранвани с въглища, до ограничаване на обезлесяването.

По никой от тези 40 индикатора в момента не сме на пътя на това, което е необходимо. Трябва да направим много повече и много по-бързо, а това означава да разгледаме политики, които иначе бихме искали да пренебрегнем.