Защо енергийните гиганти няма да обърнат гръб на петрола?

Тъй като правителствата по света оказват все по-голям натиск върху петролните и газовите компании да се декарбонизират, много от представителите на този бизнес отговориха на това, като обещаха да разширят своите портфейли за възобновяема енергия и да намалят емисиите от дейността, свързана с изкопаеми горива. Въпреки големите обещания обаче повечето петролни и газови компании не отбелязват голям напредък, което предполага, че някои от тях може да са преувеличили с ангажимента си към екологичния преход, пише Oilprice.

През 2020 г., по време на пандемията от COVID-19, когато глобалното търсене на петрол падна до рекордно ниско ниво, няколко петролни и газови компании насочиха вниманието си към възобновяемата енергия. Фирмите все повече се стремят да диверсифицират своите енергийни портфейли, за да избегнат икономическите удари като големи промени в търсенето през следващите години. Според изчисленията загубите възлизат на над 100 млрд. долара.

Главният изпълнителен директор на американската Exxon Mobil, Дарън Уудс, наскоро посочи, че инвеститорите са били фокусирани върху това, което е преобладаващ наратив около това, че всичко се измества към вятърната и слънчевата енергия. „Усетих силен натиск да се насича към този бизнес“, признава Уудс.

Вместо да се впусне в област, в която компанията има малък опит, Exxon в крайна сметка инвестира във водородни проекти и добив на литий. Някои компании инвестираха в соларни и вятърни проекти, като базираните в Обединеното кралство BP и Shell. Периодът след пандемията обаче доведе до подновено търсене на изкопаеми горива, тъй като търговските дейности, развлекателните и бизнес пътуванията се възстановиха. Промяната в търсенето на пазара насърчи много петролни и газови компании да удвоят своите инвестиции в изкопаеми горива, както и да увеличат производството чрез развитие в нови петролни региони по света, като Африка и Карибите.

Много от най-големите петролни и газови компании в света диверсифицираха своя енергиен микс, за да включат проекти за възобновяема енергия, добив на минерали и чисти технологии. Въпреки това повечето се върнаха към изкопаемите горива, тъй като глобалното търсене остава силно.

Въпреки големите обещания за подкрепа на глобалния зелен преход от няколко държавни и частни участници на миналогодишната среща на върха за климата COP28, глобалните емисии на въглероден диоксид от изкопаеми горива са напът да достигнат рекордните 37,4 млрд. метрични тона тази година, отбелязвайки увеличение от 0,8% спрямо нивата от 2023 г., изчислява Global Carbon Project.

В момента Китай допринася за около 32 процента от глобалните емисии , докато САЩ представляват 13 процента, Индия - 8 на сто, а Европейският съюз - 6 процента.

Въпреки че се очаква увеличаването на глобалния капацитет за възобновяема енергия да подпомогне намаляването на емисиите в някои страни, емисиите от проекти за изкопаеми горива не намаляват със скоростта, необходима за постигане на целите на Парижкото споразумение за климата през следващите години.

Текстът на глобалната равносметка , с която много петролни компании се ангажираха на COP28, „призовава страните да допринесат... по национално определен начин“ за загърбване на изкопаеми горива в енергийните системи“. Той обаче не установява никакви цели или етапи на напредъка, които да бъдат постигнати до 2050 г. Той също така насърчава включването на технологии за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) в дейностите с изкопаеми горива, вместо да призовава за цялостно загърбване на изкопаемите горива.

Въпреки че много петролни и газови компании инвестират щедро в декарбонизация, Международната агенция по енергетика (МАЕ) смята, че това няма да е достатъчно за напредък в борбата срещу изменението на климата. МАЕ казва, че петролните и газовите компании трябва да се откажат от „илюзията, че решението е улавянето на въглерод“.

На фона на 1700-те лобисти от сферата на добива на въглища, петрол и газ, поканени да присъстват на COP29 по-рано този месец, много еколози се притесняват, че тези участници ще доминират на конференцията с неясни обещания, които вероятно няма да се превърнат в действия, ако опитът от миналото се повтори. Лобистите са повече от делегациите на почти всички страни на срещата. Междувременно, само дни преди началото на COP29, азербайджанският заместник-министър на енергетиката и председател на срещата на върха Елнур Солтанов беше уловен от камерите да се съгласява да улесни петролните сделки по време на преговорите.

„COP29 започна с това, че сделките с изкопаеми горива са на дневен ред, разкривайки начините, по които постоянното присъствие на индустрията е забавяло и отслабвало напредъка с години. Индустрията на изкопаемите горива се ръководи от финансовия резултат, който е фундаментално противоположен на това, което е необходимо за спиране на климатичната криза, а именно спешното и справедливо спиране на изкопаемите горива“, посочва активистът от екологичната група UK Youth Climate Coalition Сара Макартър.

Някои от най-големите петролни и газови компании в света инвестираха в декарбонизация, както и в проекти за зелена енергия и чисти технологии през последните години, до голяма степен в отговор на натиска за подкрепа на глобалния зелен преход. Повечето петролни компании обаче продължават да гледат на дейността с изкопаеми горива като на своя основна икономическа дейност, като някои от тях очакват да поддържат високо производство на петрол и газ през следващите десетилетия. Междувременно силното присъствие на петролната и газовата промишленост в неотдавнашните срещи на върха за климата на ООН предполага, че изкопаемите горива продължават да доминират в глобалната енергетика въпреки усилията на някои правителства и екологични участници за декарбонизация.