Икономическото значение на ядрената енергия

Ядрената енергия намира все по-голямо място в енергийния преход, тъй като тя има потенциал да подпомага икономиката и да подкрепя по-широката индустрия. Въпреки това изграждането на нови ядрени мощности остава твърде скъпо, а целта за трикратно увеличение на този вид енергия до 2050 г. засега изглежда непостижима. Междувременно България може да се превърне в модел за Европа по отношение на експлоатацията на реактори тип АР1000, смятат участници в Green Transition Forum 4.0, организиран от Dir.bg и 3Е News.

Изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов обърна внимание на промяната в нагласите спрямо ядрената енергетика и все по-голямото ѝ място в енергийния преход.

"Ядрената енергетика оставя дълбоки следи в съзнанието и в емоциите на хората - негативни и позитивни. Негативни заради трагедии като тези с АЕЦ „Чернобил“ и АЕЦ „Фукушима“, а позитивни заради благоденствието на народите, които експлоатират такива атомни централи и умеят да я ползват безопасно и качествено, така че наистина индустрията и икономиката да вървят напред и семействата да не се притесняват дали ще има ток вкъщи, независимо от метеорологичните условия", посочи Николов.

Ядрената енергетика вече е основополагаща както за зеления преход, така и след 2050 г., когато икономиката ще трябва да бъде въглеродно неутрална. "Не може да има такъв преход и такава устойчивост без ядрена енергетика", категоричен е Валентин Николов.

По думите му България може да стане модел за подражание в цяла Европа по отношение на експлоатацията на реактори от типа АР 1000. "Това е много любопитно за всички и се следи много внимателно, защото това може да бъде модел, който да се наложи", изтъкна Николов. Той подчерта, че такъв модел България вече е утвърдила при диверсификацията на ядрено гориво за 5-и блок на АЕЦ "Козлодуй". Гостът уточни, че по принцип Westinghouse асемблират такова гориво, но не предлагат всичките етапи в неговото производство.

Интересна е и експлоатацията на горивото, коментира Николов. Той посочи, че в момента 5-и блок работи на 100% от капацитета си и генерира енергия от 1020 мегавата. Когато 6-и блок заработи устойчиво, това ще позволи на 5-и блок да работи на 104% мощност, за да се разбере това гориво дали ще се държи добре в подобна експлоатационна среда.

"България има невероятен шанс, развивайки ядрената си енергия, в която страната ни има вече 50-годишен опит, да получи предимство именно в трансфера на технологии, обучението на специалисти, както и от познания в строителството и експлоатацията на първия реактор АР 1000", изтъкна Николов.

В разговора се включи и Оскар Прат, директор „Проекти“ за България в Westinghouse. Той заяви, че АР1000 е технология на ново, трето поколение ядрени блокове. В глобален план има 4 такива реактора в Китай и в Джорджия, САЩ.

"Какво означава трето поколение? Това е напълно пасивна система, която дава възможност атомната електроцентрала да се възстанови до 72 часа след изключване след някакви събития. Използва се горещ въздух. Използваме и гравитационната конвекция", отбеляза Прат.

По думите му така се гарантира защитата на централата. "Ако например се изгуби способността за пренос, тогава реакторът влиза в режим на съхранение и може да издържи три дни, докато се установи какъв е проблемът и какво може да се направи", коментира още той.

Изпълнителният директор на "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" ЕАД и бивш изпълнителен директор на „Български енергиен холдинг“ Петьо Иванов посочи, че от гледна точка на реализацията на седми и осми блок вече има одобрена площадка, като в момента тече процедура за оценка на въздействието върху околната среда за осми блок.

„Основното събитие, което преобърна гледната точка на Европа по отношение на атомната енергия, бе енергийната криза през 2022 г. Но трябва ли всеки път да има криза, за да бъдем реактивни в своите действия? А защо не сме проактивни“, попита Иванов. „Знам колко струваше на Европа като разходи - цялостният разход за покриване на енергийната криза на всички правителства в Европа беше около 1 трлн. долара. Ако това можем да го конвертираме в ядрена енергия, знаем, че никога нямаше да стигнем до такава криза“.

Той изтъкна, че е налице повишено желание за развиване на ядрената енергетика, но има отказ от финансиране на нови проекти от финансовите институции.

Ядреният експерт проф. Георги Касчиев обърна внимание на това, че има период на стагнация на развитието на ядрената енергия до 2006 г. „Дотук се стигна, защото новите проекти с голяма мощност над 1000 мегавата са много сложни за изпълнение, комплексни, тяхното строителство върви трудно и бавно, има регулаторни проблеми, с персонала, с качеството и поради това вместо обещаваните срокове за изпълнение от порядъка 5 години, те например стават два пъти по-големи. Това води и до нарастване на финансовите разходи, и то значително. Втората причина са началните разходи - от 5-6 хиляди евро на инсталиран електрически киловат, на практика разходите в много случаи се удвоиха“, обясни проф. Касчиев.

Не може да се постигне декарбонизация без ядрената енергия, потвърди Джо Филипс, старши експерт "Инвестиции и инфраструктура в ЦИЕ" и председател на SFT.

„Това е така поради няколко причини - първо заради стабилността. Също така енергийната плътност - трябва да се построят много фотоволтаични и вятърни паркове, за да се постигне стабилност, но от гледна точка на приноса на ядрената енергия към една държава - това е дългосрочна заетост и дава възможност на компаниите“, заяви Филипс.

По думите му ядрената енергия трябва да бъде част от енергийния микс. "Ядрената индустрия има проблем как се възприема от обществеността и това въздейства върху бюджета. Има проблем и с това как се възприема от безопасна гледна точка. През 60-те и 70-те години много беше популярно изграждането на АЕЦ, след това имаше пауза. Получаването на частен капитал беше много трудно, затова важните изводи са, че трябва да има политическа ангажираност и трябва да се знае, че за да се стигнат нулеви емисии, трябва да включим ядрената енергия", добави Филипс.

Според него от особена важност е да се убеди обществото в ползите от ядрената енергетика и от гледна точка на икономиката. "Във Великобритания има 7-8 атомни електроцентрали и в районите около тях има висококачествени работни места. Също така трябва да има механизъм за участие на частни финанси", посочи експертът. По думите му до 30 на сто от разходите за ядрената енергия представляват разходи по финансирането ѝ.

Главният изпълнителен директор на „Булатом“ Богомил Манчев също коментира темата за ядрената енергия, като каза, че подкрепя решението, което България е взела - да се поддържат и развиват пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй".

"Ядрената енергетика не е самоцел, не можем да я заобиколим, за да предоставим чиста енергия, която да работи 8000 часа на година", заяви Манчев, като обясни, че вятърната и водната енергия, събрани заедно, пак не могат да достигнат този брой часове на годишна база, колкото и да се развие съхранението на енергия.

По думите му седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“ са много важни за оцеляването на икономиката в България.

Междувременно председателят на Техническия колеж към Техническия университет в София проф. д-р инж. Ивайло Ганев се фокусира върху темата за кадрите, необходими за ядрената енергетика. Според него има добра перспектива за бъдещи енергетици, като в момента в колежа има два пъти повече желаещи да учат "Топлоядрена енергетика", отколкото ще бъдат приети.

"Въпросът е как да предадем знанията на следващото поколение. Да, проблемът с кадрите винаги е бил сложен. Интересът към ядрената енергетика като специалност винаги се е определял от общия интерес“, изтъква Ганев, добавяйки: „Ядрената енергетика е базова и без нея няма как да минем през зеления преход. Има определен интерес, но не е както преди години, когато енергетиката беше най-атрактивният отрасъл. Една нова атомна електроцентрала обаче дава жизнена перспектива, която е много важна за бъдещите поколения".