„Газпром“ е ударен тежко от санкциите, показва поръчан от компанията доклад

Вероятността „Газпром“ да възстанови продажбите си на газ, изгубени в резултат на инвазията на руския президент Владимир Путин в Украйна, е малко вероятна поне в рамките на десетилетие, показва доклад, поръчан за ръководството на руския енергиен гигант.

Износът на компанията към Европа ще достигне средно 50-75 млрд. куб.м годишно до 2035 г., което едва достига една трета от предвоенните нива, съобщава Financial Times, цитирайки проучването.

Макар че „Газпром“ се надява, че нов газопровод към Китай може да помогне да се компенсират изгубения обем на износ към Европа, капацитетът му ще бъде само 50 млрд. куб.м. годишно, а цените в азиатската страна са много по-ниски от тези в Европа, казва докладът. В същото време все още дори не е постигната сделка за изграждането му.

„Основните последствия от санкциите за „Газпром“ и енергийната индустрия са свиване на обема на износа, който ще бъде възстановен до нивото му от 2020 г. не по-рано от 2035 г.“, казват авторите на доклада.

Ситуацията е „много мрачна“, казва Елина Рибакова, чуждестранен старши сътрудник в базирания във Вашингтон Peterson Institute for International Economics след прочитане на доклада. „Газпром" е в задънена улица и те добре го осъзнават“, допълва тя.

Делът на „Газпром“ в енергийния износ на Русия ще намалее, тъй като тръбопроводният газ, който беше особено силно ударен от санкциите, остава на заден план пред по-малко уязвимия втечнен природен газ (LNG), се посочва в доклада. В него се добавя, че компанията трудно ще се върне към растеж без значителна държавна подкрепа в намирането на нови пазари.

„Тъй като „Газпром“, който няма своя собствена доказана технология за производство на LNG с голям капацитет, е единствената компания, изнасяща газ по тръбопровод и тези обеми намаляват, съответно се очаква ролята на „Газпром“ в газовата индустрия да намалее“, пишат авторите.

Докладът подчертава как санкциите са отрязали енергийната индустрия на Русия от решаващи технологии като турбини, които помагат за преноса на газ през тръбопроводи, както и от резервните части и експертизата, необходими за ремонта им.

Той изучава и въздействието на западните санкции в страни като Иран, Северна Корея и Венецуела, което сигнализира, че Русия „щателно се подготвя за трайни санкции“, смята Татяна Митрова, научен сътрудник в Center on Global Energy Policy към Columbia University.

„Чест им прави, че авторите му не се страхуват да кажат, че санкциите винаги водят до спад на жизнения стандарт и загуба на международна конкурентоспособност“, казва Митрова.

Перспективите през „Газпром“ се влошиха още повече, след като докладът е бил представен пред висшите ръководители през ноември, като компанията отчете загуба от 629 млрд. рубли (6,9 млрд. долара) за миналата година.

Русия се затруднява със сключването на предложена сделка с Китай за тръбопровода „Силата на Сибир 2“, за който „Газпром“ се надява, че ще съживи износа му.

Ако бъде завършен по график през 2030 г., очакванията са „Силата на Сибир 2“ да донесе допълнителен капацитет от 50 млрд. куб.м. годишно. Но способността на Китай да си печели значително по-ниски цени, отколкото Европа плащаше за руския газ, означава, че износът на „Газпром“ ще бъде по-малко печеливш дори ако се възстанови до предвоенните обеми, се казва доклада.

Докладът изчислява, че руският износ на LNG ще нарасне до 98,8-125,8 млрд. куб.м. през 2035 г. от 40,8 млрд. куб.м. през 2020 г. и ще формира около половината от общия износ на газ. Това ще увеличи влиянието на „Новатек“, най-големия и технически най-напреднал производител на LNG в Русия, и други енергийни компании.

За да запази господстващата си позиция на вътрешния газов пазар, „Газпром“ ще трябва да използва монопола си върху инфраструктурата за транзит на газ и да поиска преференциално отношение от Кремъл, се казва в доклада.

Въпреки това „Газпром“ ще загуби пазарен дял от „Новатек“ или ще бъде принуден да използва нейната LNG инфраструктура, според доклада.

„Логичното нещо, което държавата трябва да направи, е да обедини силите на двете“ компании, коментира Крейг Кенеди, учен от Харвард и бивш заместник-председател на Bank of America. „Газпром“ държи много по-голямо портфолиото в проучването и производството, а „Новатек“ има технологията и ноу-хау по отношение на LNG“.

Авторите на доклада казват, че LNG може да бъде по-надежден източник на приходи от износ за Русия, тъй като се транспортира на кораби, а не по тръбопроводи, и е по-труден за проследяване. Изграждането на LNG терминали на източното крайбрежие на Русия, пишат авторите, може да разнообрази износа извън Китай и да намали зависимостта, която позволи на Пекин да контролира цената, която плаща за газ.

Но на „Газпром“ ще ѝ е трудно да увеличи собствения си капацитет за износ, се добавя в доклада, ако Русия не може да сложи край на зависимостта си от проектираните на запад турбини, които се използват за задачи като производство на електроенергия и компресия, както и за пренос на газ.

Програма за изграждане на газови турбини в страната ще струва поне 100 млрд. рубли и ще отнеме поне пет години, се изчислява в доклада, добавяйки, че „Газпром“ ще се затрудни да финансира инвестиционната си програма без значително увеличение на приходите.