Интересът към руския газ в ЕС се стопи

Доставките на руски природен газ в Европа (вкл. Турция) достигат най-ниското си ниво от 70-те години на миналия век - около 45 млрд. куб. метра, сочат предварителните изчисления на Международната агенция за енергетика (МАЕ) за 2023 година. Това е допълнителен спад от 60% на годишна база спрямо 2022 година.

Някога страните от Стария континент бяха най-големия международен пазар за основния износител на газ от Русия - "Газпром", която през 2021 година достави в ЕС 140 млрд. куб. метра, а сега те са под 30 млрд. куб. метра. Само Германия купуваше около 50 млрд. куб. метра годишно. 

През 2023 година по данни на вицепремиера Александър Новак Русия е изнесла общо 91,4 млрд. куб. метра, от които 76 млрд. куб. метра газ за "дружески държави". Доставките за Китай са 23 млрд. куб. метра. "Газпром" не е публикувала официални данни за износа, възползвайки се от промени в руското законодателство. От началото на 2023 година компанията спря да дава информация за доставките, което правеше по два пъти месечно преди войната в Украйна.

Сега интересът в ЕС е почти изчезнал и дори на този етап в общността не виждат необходимост от продължаване на договора за транзит на природен газ през Украйна. Александър Новак, цитиран от ТАСС, коментира по време на събитие през уикенда, че Русия е готова да обсъди маршрутите за доставка на руския газ в ЕС след 2024 година, но не се вижда желание от другата страна.

"Нафтогаз Украйна" още от миналото лято предупреди, че договорът за транзит на природен газ от Русия няма да бъде удължен след изтичането му през 2024 година. От компанията коментираха, че не са прекратили споразумението предсрочно само заради европейските клиенти.

"Газпром" максимално намали доставките през Украйна - до около 40 млн. куб. метра на ден при договорени 109 млн. куб. метра. Почти толкова минават и през едната тръба на "Турски поток" - или дневно доставките на руски газ за ЕС са около 85 млн. куб. метра.

Договорът за транзит между Украйна и Русия беше постигнат по време на единствената до този момент среща на президентите Володимир Зеленски и Владимир Путин в края на 2019 година. Той предвижда транзита на 65 млрд. куб. метра през 2020 година и по 40 млрд. куб. метра през следващите години. В него има клауза "Ship or pay", тоест задължението на "Газпром" да плаща за заявения капацитет, но според "Нафтогаз" това не се случва въпреки намалените доставки в годините на войната.

При подписването на договора украинската страна се съгласи да оттегли част от претенциите си към "Газпром", но не и по отношение на окупираните от Русия активи на полуостров Крим. При подписването на договора украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че приходите от договора се очаква да достигнат 7 млрд. долара за петте години.

Споразумението между двете страни беше трудно постигнато, дори и без да бъде водена война между тях. Тогава Москва очакваше, че към 2024 година ще може да разчита на четири тръби по дъното на Балтийско море - "Северен поток 1" и "Северен поток 2", както и "Турски поток". След експлозията през есента на 2022 година обаче жизнеспособна е само една тръба по дъното на Балтийско море и тя е част от "Северен поток 2", който няма сертификат.

Новак не коментира възможните маршрути, но дори и без договор, руската страна може да ползва украинската газопреносна мрежа - чрез търговете за капацитет, които се провеждат за различни периоди от време, дори и дневен. Русия има още варианти - през "Турски поток" или "Ямал", а преди месеци в "Газпром" се заговори за газов хъб в Турция, чрез който да преодолее нежеланието на ЕС да купува газ от Русия.

След началото на войната в Украйна ЕС увеличи вноса на газ от Норвегия, както и на втечнен газ. През 2022 година в ЕС са внесени рекордните 128 млрд. куб. метра втечнен газ, или ръст от 65%. Втечнен газ от САЩ покри 15% от потреблението в Европа през 2023 година.

Потреблението на газ в Европа намалява до най-ниското ниво от десетилетие - 488 млрд. куб. метра, което се дължи на кризата през 2022 година, когато заради високите цени на газа бяха потърсени алтернативи (въглища и ВЕИ), а част от енергоемките предприятия спряха производството си. Очакванията са, че търсенето ще се върне над 500 млрд. куб. метра през 2024 година, но част от търсенето ще се окаже загубено на фона на бума на зелените енергоизточници.