Какво ще правим с руските енергоизточници след края на войната в Украйна е въпрос, който почти всички анализатори в Европа си задават непрекъснато. Отговорът му обаче е в ръцете на политиците и не зависи от пазарите, смятат в швейцарската енергийна група AXPO. Анди Зомер, директор "Фундаментален анализ и моделиране" в компанията, коментира по време на среща с български журналисти, че Русия има относително евтини енергоресурси и вероятно бъдещето им на европейските пазари ще зависи основно от отношенията между ЕС като цяло и отделните страни в общността с Русия.
Марко Залфранк, директор "Търговска дейност на континентална Европа" в AXPO, допълни, че ако руските газ, петрол или въглища, както и други суровини, се завърнат в пълния си обем в Европа, то това по-вероятно ще бъде през спот опции и пазари. "Не си представям някой отново да сключва дългосрочни договори с Русия", допълни още той.
Повече от 15 месеца след началото на войната в Украйна Европа не може да се откаже напълно от руския природен газ, казаха още от компанията. В ЕС се води дискусия за нови санкции в тази насока, но това със сигурност ще има отражение върху пазарите и ще доведе до поскъпване на природния газ, смятат в компанията. Според Залфранк има и още един проблем, който се взема предвид при дискусиите за ограничаване на вноса на руския газ и той е свързан с контрола.
Много трудно се контролира източникът на газа, особено ако става въпрос за вноса на суровината от Турция, която купува руски природен газ. Възможности за прескачане на подобни санкции има и при втечнения газ, допълни още той.
В момента цената на природния газ в Европа е на нивата отпреди началото на войната в Украйна. В последните дни на нидерландската борса TTF търговията се върти около нивата от 25 евро на мегаватчас. Колко дълго ще се задържат тези цени обаче зависи от много фактори, включително и икономическото възстановяване на Китай и потреблението в Европа. На този етап потребителите са изключително внимателни и няма сигнали за увеличаване на потреблението в Европа, категорични са от AXPO.
Анализаторите допълниха, че именно от това ще зависи и тенденцията на пазарите в следващите месеци. Част от потреблението вероятно въобще няма да се завърне - заради мерките за енергийна ефективност, но и заради затворените производствени мощности, някои от които се местят към държави с по-изгодни енергийни цени и условия, допълни Залфранк.
Цената на електроенергията в Европа също ще се влияе от потреблението, както и от цената на газа. Това важи и за България, която няма газови мощности, но е обвързана с европейските енергийни пазари, коментира Анди Зомер. У нас ефект имат и цените на въглеродните емисии, защото въглищните централи държат голям дял в микса. В момента заради слабата европейска икономическа активност и ниската цена на газа цените на въглеродните емисии паднаха от 100 евро на тон до 80 евро на тон. В дългосрочен план обаче те също ще се повишават и това ще доведе до повишаване на цената на електроенергията у нас.
Влияние в дългосрочен план ще окаже и колко бързо могат да навлязат соларните мощности у нас, коментира още анализаторът. Той посочи, че плановете на страната са да бъдат инсталирани 10 гигавата възобновяеми енергийни мощности до 2030 година. От тях 7 гигавата соларни панели, 2 гигавата вятърни и около 1 гигават водни централи. През 2022 година вече започва да се вижда ускоряването на изграждането на соларни централи у нас.
С развитието на соларните мощности в Европа все повече ще се срещат "отрицателните цени" на електроенергията. Затова трябва да бъдат предвидени мерки за съхранение - водород, батерии и т.н., които да направят пазара по-гъвкав. Част от зеления преход ще си остане газът, който предлага резервни варианти на зелената енергия, категоричен е още Зомер.
Заради по-евтиния газ и намалялото потребление в последните месеци България е нетен вносител на електроенергия, коментира експертът. Той посочи, че въглищата вече не произвеждат електроенергия на конкурентни цени, а обилните валежи в последните месеци възстановиха производството на водните централи в съседните държави, които преди това купуваха ток от България.
"Енергийният пазар става все по-глобален и нито една държава вече не е сама", допълни още Зомер. Той посочи още, че разчитайки все повече на втечнения газ, Европа например се конкурира пряко с Азия и Южна Америка за доставките и съответно зависи от състоянието на икономиките в тези региони, колкото и далеч да са те.
AXPO е една от водещите европейски компании по отношение на зелената енергия. В последните години тя търгува активно и с газ, включително и втечнен - компанията е акционер в Трансадриатическия газопровод (TAP), който доставя природен газ от Азербайджан в Европа.
В Швейцария AXPO е най-големият производител на зелена енергия, осигурявайки около 1/3 от потреблението.
Компанията има представителство и в България, където от 2020 година е изградила търговски хъб за Централна и Източна Европа (ЦИЕ). На този етап няма планове за изграждане на зелени мощности в региона, включително и в България - инвестициите са насочени основно в Швейцария и Западна Европа, разказа Милена Виденова, изпълнителен директор на AXPO България. Тя обаче допълни, че компанията има сериозни интереси в иновациите - производството на водород и батерии и обмисля управление на подобни проекти в региона.
преди 1 година https://***.youtube.com/watch?v=-rlTYD9lul4 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 година вся правда о второй волне мобилизации https://***.dailymail.co.uk/news/article-12132183/Stanford-University-professor-claims-aliens-Earth-long-time-here.html отговор Сигнализирай за неуместен коментар