Откъде ще се снабди Европа с дизел след 23 дни?

След малко повече от три седмици доставките на дизел по море от най-големия външен доставчик на Европейския съюз (ЕС) ще бъдат забранени.

Кой ще се намеси, за да запълни тази огромна празнина в доставките? И ще има ли достатъчно гориво след това? Блокът навлиза ли в криза с горивата?

ЕС е внесъл около 220 млн. барела дизелов продукт от Русия миналата година, показват данни на Vortexa Ltd., цитирани от Bloomberg. Горивото е жизненоважно за икономиката на блока, задвижва автомобили, камиони, кораби, строително и производствено оборудване и др.

Замяната на толкова големи количества руско гориво - представете си около 14 хил. плувни басейна с олимпийски размери, всички пълни с дизел - е огромно предизвикателство.

Вече е постигнат известен напредък. През 2021 г. повече от половината от всички доставки по море в ЕС и Великобритания, където вече действа подобна забрана, са свързани с Русия. До декември миналата година този дял е спаднал до около 40%, отчасти благодарение на увеличенията на товарите от Саудитска Арабия и Индия.

В бъдеще има причина да се смята, че останалите руски доставки могат да бъдат покрити от други източници.

„Загубените руски доставки ще бъдат заменени“, вярва Юджийн Линдел, ръководител на отдела за рафинирани продукти в консултантската компания Facts Global Energy.

Но това далеч не е гарантирано.

Доставчиците

Най-очевидното място, откъдето Европа може да получи повече дизел, е Близкият изток: регионът чисто географски е доста близо, особено до страните, граничещи със Средиземно море - ако приемем, разбира се, че Суецкият канал не бъде блокиран - и има огромни нови петролни рафинерии, които влизат в експлоатация. Abu Dhabi National Oil Co. вече е договорила сделка за доставка с Германия.

Индия и САЩ - дългосрочни доставчици за ЕС, също увеличиха доставките през последните седмици. Прогнозите са, че американските рафинерии ще произведат рекорден обем дестилати тази година - категория гориво, която включва дизела, използван при камиони и автомобили.

Но най-важният потенциален доставчик, макар и косвено, може да се окаже Китай.

„Политиката на Китай е решаваща“, изтъква Марк Уилямс, директор изследвания в Wood Mackenzie Ltd. Страната „държи ключа към целия излишен рафиниращ капацитет в световен мащаб“, добавя той.

Русия остава най-големият доставчик на дизел за Европа. Източник: Bloomberg

Доставките на дизелово гориво от Китай се увеличиха драстично през последните месеци. Въпреки че само малка част от тези товари плават чак до Европа, те увеличават регионалните доставки.

Първата квота на Китай за износ на горива за 2023 г. е нараснала с почти 50% спрямо същия период на предходната година, което прави малка вероятността доставките на дизелово гориво да спаднат обратно до ниските нива, наблюдавани в началото на 2022 г.

Износът на дизелово гориво от Китай може да достигне 400 до 600 хил. барела на ден през първата половина на тази година, посочва Уилямс. Това се равнява по обем на количествата, които ЕС и Обединеното кралство в момента могат да загубят по отношение на доставките по море от Русия.

„От началото на февруари има тотална промяна по отношение на търговските потоци на дизел“, добавя Уилямс.

Важно е обаче да не се забравя, че Китай понякога избира да даде приоритет на околната среда пред печалбата от износа на горива. И може да го направи отново.

Китай увеличава износа на дизелово гориво. Източник: Bloomberg

Потенциални проблеми

Но въпреки че съществуват множество опции за доставки пред ЕС и Великобритания, съществува и потенциално по-широко безпокойство: може ли санкциите на ЕС да накарат руските барели да изчезнат напълно от световния пазар?

Ако Русия не успее да намери достатъчно нови купувачи извън ЕС за своите горива, какво тогава? Ако впоследствие намали производството в своите рафинерии, това би могло да свие обема на глобалните доставки и потенциално да повиши цените.

Линдел очаква потоците от дизелово гориво в страната да намалеят следващия месец и през март - въпреки че тук от значение е работата на петролните рафинерии, както и някои търговски търкания, когато санкциите влязат в сила.

Дори и да има много кандидат-купувачи, изнасянето на горивото от Русия може да се окаже предизвикателство. Много спедитори ще се страхуват от нарушаване на западните санкции, които ще постановяват, че цената на тези товари не може да бъде над ограниченото ниво, което в момента се обсъжда от Г-7.

Този механизъм и самата горна граница на цената - за суровия петрол тя е 60 долара за барел - все още не са определени за руските горива. В края на миналата година агенцията Argus Media Ltd. оцени руския дизел на 926 долара за тон (около 124 долара за барел), като неруският дизел е с 30 долара за тон (около 4 долара за барел) по-скъп.

Ако предстоящата горна граница на цените бъде определена доста под пазарното ниво, тогава голяма част от глобалния флот от танкери няма да може да продължи да превозва руски товари, ако иска да има достъп до услуги на Г-7, като например застраховки.

Страната на търсенето

Обратната страна на всеки въпрос относно това дали ЕС ще има достатъчно предлагане на дизел занапред е: колко силно ще бъде търсенето?

Сравнително високите температури за сезона в Европа несъмнено помогнаха, като вероятно ще намалят потреблението на мазут за отопление - гориво от дизелов тип – и цената на природния газ, което на теория понижава разходите за петролните рафинерии да произвеждат висококачествен дизел и също така намалява стимула за компаниите да използват газ вместо петрол за производство на електроенергия.

 „Макроикономическото забавяне постепенно смазва търсенето на дизел в Европа“, изтъква Бенедикт Джордж, пазарен журналист в Argus. „Данните по държави показват, че търсенето на дизел в Европа вече е с поне 5% по-малко на годишна база. По време на рецесията от 2008 г. търсенето на дизелово гориво спадна с около 10% на годишна база при достигане на дъно.

Въпреки това Goldman Sachs Group вече не прогнозира рецесия в еврозоната, след като икономиката се оказа по-устойчива в края на миналата година.

Ролята на Турция

Ролята на потенциалните държави посредници също не трябва да се подценява в спомагането за смекчаване на въздействието на забраната на ЕС и съпътстващия таван на цените.

Турция, например, която не е част от ЕС, на теория би могла да внася големи количества руски дизел - вече приема значителни количества - и след това да го използва, за да снабди вътрешния си пазар.

Неруският дизел, който след това произвежда в собствените си рафинерии, може да бъде продаден в ЕС, потенциално на много по-висока цена.

„Продължителното икономическо забавяне, топлото време, продължаващите попътни ветрове от по-високия китайски износ и добре определената горна граница на цените биха помогнали световния баланс на дизела да остане изпълним“ и ще дадат на Европа достатъчно избор да намери резервни барели, изтъква Хеди Грати от S&P Global Commodity Insights.

„Колкото по-високо е търсенето и колкото по-рязък е спадът на руското производство на дизел, толкова по-сложни и потенциално раздробени могат да станат нещата“, добавя Грати.