Пазарът може да осигури зеления преход – но не достатъчно бързо

Каквото и друго да не е наред с икономиката, отправната ѝ точка е правилна: хората наистина реагират на стимули. Да предположим, че възобновяемите източници са предоставили доминиращите технологии за енергийни доставки; да предположим, накратко, че е било по-изгодно да се използват слънчеви, вятърни или други възобновяеми източници на енергия, отколкото изкопаеми горива. След това пазарните сили сами ще задвижат трансформацията на икономиките в посока опазване на климата, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Въпреки това може все още да е необходимо да се намали цената на капитала в развиващите се страни. И да се ускори трансферът на технологии. Но вятърът на печалбата ще духа в гърба им. Това ли е светът, в който живеем? Ако не, как можем да го създадем?

Да започнем с простото твърдение: ако нещо е печелившо, то ще бъде направено. Мениджърите на активи могат да се разпореждат с акции в бизнеси с изкопаеми горива, а банките могат да откажат да ги финансират. Някои инвеститори може да откажат да притежават или да финансират компании, които правят неща, които смятат за лоши. Но моят колега колумнист Стюарт Кърк е прав, че някой друг ще ги притежава и финансира, при условие че са печеливши. пише авторът.

Тези играчи могат да са чужди правителства и фирми или местни частни субекти. Регулирането може да ограничи някои дейности. Но политическата съпротива вероятно ще затрудни подобно регулиране - помислете за дебата за производството на изкопаеми горива в САЩ. Освен това производителите на петрол ще защитават интересите си до смърт, както показаха на тазгодишната климатична среща на ООН (COP27) в египетския курорт Шарм ел-Шейх. Ако някой се съмнява колко трудно е да се спре печеливш бизнес, погледнете историята със забраната на наркотиците.

Тогава колко близо сме до превръщането на възобновяемите източници в доминираща технология за енергийни доставки? Отговорът е, че постигнахме забележителен напредък. Но не е достатъчно бърз, за ​​да бъде трансформиращ в рамките на релевантния времеви график, който става все по-кратък в резултат на последните десетилетия на забавяне.

Добрата новина е, че, както показва Международната агенция за възобновяема енергия, от 2010 г. насам е настъпил драматичен спад в така наречената „изравнена цена“ на електроенергията от възобновяеми източници. Това е вярно за наземни и офшорни вятърни и още повече за слънчеви волтаици. Сега разходите са в долния край на диапазона за производство от изкопаеми горива или дори под него. Това е потенциално трансформиращо.

Лошата новина е, че този спад в разходите не е достатъчно трансформиращ, не достатъчно бързо. Наистина се наблюдава увеличение на дела на възобновяемите източници в производството на електроенергия. В ЕС той достигна 25 на сто през 2021 г. Но в света като цяло той все още бе само 13 на сто миналата година. Междувременно общите емисии от всички източници не са намалели. Но за да се запази глобалното затопляне в рамките на 1,5 градуса (спрямо прединдустриалното ниво – бел. прев.), общите емисии трябва да спаднат рязко до 2030 г., особено при производството на електроенергия. За да се случи това, трябва да има огромно разширяване на използването на това, което Международната агенция по енергетика (МАЕ) нарича „източници с ниски емисии“, като по-голямата част са възобновяеми енергийни източници, докато използването на изкопаеми горива намалее с една трета. Нужно е да си припомним, това трябва да стане през следващите осем години.

Нищо в Шарм ел-Шейх не предполагаше, че това е вероятно. Причините за сравнително бавното приспособяване към възобновяемите енергийни източници досега, въпреки че те станаха по-конкурентоспособни, са много: изобилието на инсталиран капацитет с ниски пределни разходи не само в производството на електроенергия, но също и в отоплението, транспорта и промишлеността; разходите за бърз преход към алтернативи; съпротивата срещу загубата на съществуващ бизнес и заетост в производството, рафинирането и дистрибуцията; съпротива на изграждането на слънчеви и вятърни паркове; съпротивата срещу предприемането на необходимите инвестиции в системна интеграция; и трудности при организирането на финансиране за развиващите се и полуразвитите страни, но също и за домакинствата почти навсякъде. Отлагането на всичко е чиста инерция.

Тъй като пазарните сили все повече ни тласкат в правилната посока, въпросът е как да ги ускорим. Ето защо, въпреки скептицизма по отношение на опитите да се накарат бизнесите, търсещи печалба, да преследват морални цели, аз съм доволен, че тези желани промени са поне в съответствие с това, което пазарите ясно казват: човек може да се надява да се справи добре като прави добро. Освен това, както се твърди в Световните енергийни перспективи на МАЕ, освен че са все по-евтини, възобновяемите енергийни източници добавят сигурност към енергийните доставки. Да, вятърът и слънцето варират през деня и сезоните, но Владимир Путин не може да ги спре. За Китай, Европа и Индия, за да назовем само трима големи играчи, аргументът за сигурност на възобновяемите енергийни източници е изключително важен.

Най-общо казано, пет промени в политиките все още трябва да бъдат направени или засилени: увеличаване на инвестициите в научни изследвания; увеличаване на субсидирането при прилагането на нови технологии с поглед към ускоряване на ученето чрез практика, както и ускоряване на инвестициите в допълващи технологии; прекратяване субсидирането на изкопаеми горива, което възлиза на 700 милиарда долара през 2021 г., с изключение на улавянето и съхранението на въглерод; въвеждане на ценообразуване на въглеродните емисии по един от няколко възможни начина, може би чрез предотвратяване на потенциалните спадове в цените на енергията да се настанят изцяло на пазара; и намаляване на риска при финансиране, особено в развиващите се страни.

Нищо от това не е ново. Но политиките могат да бъдат. Да, светът говори много повече, отколкото действа. Да, много изостава. И не, пазарът няма да осигури необходимия преход достатъчно бързо. Но сега има значителен шанс за доставяне на безопасна, сигурна, чиста и евтина енергия за всички. Нещо повече, възможността, подходящо подкрепена, може да генерира глобален инвестиционен бум, който да абсорбира излишните спестявания за продължителен период. Енергийният преход вече не трябва да означава самобичуване до безкрай, а възможност, която политиците могат да продадат. Те трябва да се опитат да направят много повече.