Малките модулни реактори имат голям руски проблем

Американските компании, разработващи малки модулни реактори, имат голям проблем - има само един доставчик на гориво, което може да се използва в тях, и той е руски, пише в анализ Ройтерс. Според агенцията в момента американското правителство разглежда възможността да се използва част от резервите от уран, предназначени за военни цели, за да бъде подпомогната индустрията.

Новата ядрена технология е сочена като ключова за посрещането на нисковъглеродните цели на редица държави. На фона на енергийната криза днес интересът към ядрената енергетика се завръща, а поддръжниците на малките модулни реактори са категорични - те са по-ефективни, изграждат се по-бързо и могат да бъдат мостът към прехода от въглища към зелена енергия.

Но развитието на тази технология зависи от достъпа до нискообогатен уран (HALEU), който се използва като гориво за реакторите.

Американското правителство има в запас 585,6 тона високообогатен уран, коментират от Министерството на енергетиката на САЩ. Сега се правят изчисления каква част от този резерв може да бъде използвана за новата ядрена технология. В закона за борба с инфлацията, подписан от американския президент Джо Байдън през август, са предвидени 700 млн. долара за проучвания за производството на този тип гориво.

През септември Белият дом предложи друг законодателен акт, в който са предвидени 1,5 млрд. долара за гарантиране на сигурността на технологията.

Фактът, че Русия има монопол на този пазар, отдавна притеснява Вашингтон, но сега войната в Украйна съвсем намали желанието и на ниво власти, и на ниво бизнес да зависят от Москва. По данни на Международната агенция за енергетика (МАЕ) през 2021 г. 14% от горивото за американските ядрени централи са внос от Русия.

Малките модулни реактори по американска технология използват обогатен до 20% ураниум 235. Конвенционалните реактори използват обогатен до около 5% уран. Единственият производител на HALEU момента е външнотърговската компания на "Росатом" - Техснабэкспорт (TENEX).

В САЩ и Европа също има производствени мощности, които могат да произведат ядреното гориво. Според оценки обаче ще отнеме поне пет години, докато това се случи. Компаниите, които имат желание да работят в тази насока, трябва да получат и лиценз за дейността си. 

Така индустрията попада в порочен кръг - никой не иска да поръча реактори без сигурни доставки на гориво, а никой не иска да произведе гориви, ако няма сигурни заявки за реактори.

На този етап нито една държава на запад не е наложила санкции срещу ядрения сектор на Русия въпреки войната в Украйна. Причината е, че страната заема много важна роля в развитието на сектора, включително и в САЩ. Голяма част от компаниите в сектора зависият почти изцяло от руските доставки.

Доскоро те нямаха проблеми с това, но с началото на руската инвазия, всички се чувстват несигурни да работят с Русия, споделят от сектора пред Ройтерс.

Ядрените централи в момента произвеждат около 10% от електроенергията по света. В много държави се развиват нови ядрени проекти, за да бъде подобрена енергийната сигурност и запазени доставките. От друга страна ядрената енергетия е нисковъглеродна и това спомага за изпълнението на климатичните цели.

Но много от тези проекти се бавят и основната причина за това са високите разходи за строителството, които са в пъти по-големи от някои други зелени проекти, като например вятърните паркове. Затова и разработчиците се насочиха към иновативната технология за малките модулни реактори.

Според изчисленията цената на произведената енергия от тях може да бъде дори и под 60 долара за мегаватчас, спрямо средно около 97 долара за мегаватчас, който е на конвенционалните реактори. Тази цена може да падне още повече, защото реакторите реално не са в експлоатация и още не може да бъдат реализирани спестявания от мащаба на производството.