Енергийната криза подклажда глобалния лов на въглища

Спокойното танзанийско пристанище Мтвара е търгувало основно с ядки кашу до края на миналата година. Сега обаче то е пълно с кораби, които товарят въглища. Войната на Русия в Украйна предизвиква световна надпревара за замърсяващото гориво.

Танзания традиционно изнася въглища за термичните централи само за съседни страни в Източна Африка. По-далечното им изпращане въобще не можеше да се обсъжда, тъй като изисква транспортиране на материала с камиони на повече от 600 км от мините в югозападната част на страната до Мтвара, най-близкото пристанище на брега на Индийския океан, пише Ройтерс.

Парализиращата енергийна криза в Европа промени всичко това.

Цените на въглищата, използвани за производство на електричество, скочиха до рекордни нива в резултат на войната. Много европейски страни загубиха жизненоважни доставки на природен газ и въглища от техния водещ доставчик Русия.

Купувачите в Европа и извън нея сега се надпреварват да плащат високи цени за въглища от често отдалечени мини на места като Танзания, Ботсвана и дори потенциално Мадагаскар. Възстановяващото се търсене на въглища, водено от правителствата, които се опитват да се откажат от руската енергия, като същевременно задържат цените на електроенергията, се сблъсква с климатичните планове за отклоняване от най-замърсяващото изкопаемо гориво.

„Европейските играчи търсят въглища на всяко място, където ги има“, коментира Ризван Ахмед, управляващ директор на въгледобива на Bluesky Minings в Дар ес Салам, Танзания. „Те предлагат да платят много добри цени“, допълва той.

Търговецът на суровини Cargill отбелязва значително увеличение на доставките на въглища в Европа през последните месеци, казва и Ян Дилеман, президент на подразделението за океански транспорт на компанията. Тя транспортира 9 млн. тона въглища в световен мащаб само през периода юни-август в сравнение със 7 млн. тона годишно по-рано.

„Европа се конкурира с други купувачи, а алтернативата – газът, е много по-скъпа“, посочва Дилеман. Той прогнозира, че ще се засилят доставките на въглища към Стария континент от Колумбия, Южна Африка и дори по-далеч.

Въпреки че прозорецът на възможността за покупка на въглища може да е кратък, ако геополитическите ветрове се променят, някои страни със запаси от въглища виждат маржовете, които трябва да бъдат спечелени, като твърде добър шанс, за да го пропуснат.

Топлинните въглища в австралийското пристанище Нюкасъл – глобален показател, се търгуваха на 429 долара за тон на 16 септември, малко под историческия връх от 483,50 долара, достигнат през март. По същото време на миналата година цената им беше 176 долара за тон.

През пристанището Мтвара са преминали 13  кораба, натоварени с въглища, от ноември 2021 г., когато е осъществена първата доставка. Последният кораб - MV Miss Simona, който е за насипни товари с капацитет 34 529 тона, е акостирал миналата седмица, натоварен е и е отплавал за Франция.

От края на юни на спот пазара са направени 57 поръчки за товари и превоз на танзанийски въглища. За същия период на миналата година поръчките са само 2, показват данни на платформата за морски и стокови данни Shipfix.

Глобалният внос на въглища за термичните централи по море достигна 97,8 млн. тона през юли - най-високото ниво в историята, като на годишна база има увеличение от 9%. Обемът спада до 89 млн. тона през август, до голяма степен поради прекъсвания на износа от основния производител Австралия.

Танзания очаква износът на въглища да се удвои тази година до около 696 773 тона, съобщават от минната комисия на страната пред Ройтерс, докато производството се очаква да нарасне с 50% до около 1 364 707 тона.

Заради значителните данъчни приходи от този скок на износа правителството обмисля изграждането на железопътна линия, която да свърже въгледобивния регион Рувума с Мтвара, казва Яхя Семамба, действащ изпълнителен секретар на Комисията по минното дело на Танзания.

Базираната в Танзания миннодобивна компания Ruvuma Coal вече е изнесла най-малко 400 хил. тона въглища за различни страни, вкл. Нидерландия, Франция и Индия от ноември. Дружеството отказва коментар.

Компаниите за добив на въглища се радват на безпрецедентни маржове на печалба в това, което някои смятат за последен напън за индустрията, изправена пред силен натиск да намали производството. С цена от 75 долара за тон в края на 2020 г. въглищна мина можеше да спечели марж от 15 долара на тон, коментира Роб Уест, анализатор в консултантската компания Thunder Said Energy. Цените обаче надвишават 400 долара на тона и паричният марж се увеличава до 235 долара.

Търговците в Европа са готови да платят двойно на цената, предлагана от азиатските купувачи, според някои ръководители на мини. От Bluesky казват например, че компанията в момента не изнася през Мтвара, но планира да го направи, защото има заявки от купувачи в Германия, Полша и Великобритания.

По същия начин Ботсвана, която няма излаз на море и не може да продава въглища на морския пазар, изнасяше предимно за съседната Южна Африка, Намибия и Зимбабве. „По-рано логистиката щеше да ни убие. При сегашните цени обаче можем да накараме това нещо да работи“, казва Морне дю Плеси, главен изпълнителен директор на базираната в Ботсвана въгледобивна мина Minergy.

Minergy е изнесла две пратки от около 30 хил. тона всяка от пристанището Уолфиш Бей в Намибия и е изпратила два влака с въглища за износ от пристанището Мапуто в Мозамбик.

Островната нация Мадагаскар, най-големият износител на ванилия в света, може да се превърне в новак на глобалната въглищна сцена. „Текущите цени удобно подкрепят бизнес аргумента за въгледобивачите в Мадагаскар да започнат да изнасят въглища за първи път в историята на страната“, казва Принс Ниати, главен изпълнителен директор на една от компаниите, разработващи въглищен проект в страната.

Новите участници на пазара обаче ще трябва да се подготвят да се оттеглят или дори да спрат производството, ако пазарните условия станат неблагоприятни, добавя Ниати.

Голямото търсене и ограничените доставки на въглища преначертават и търговските маршрути. Вносът на въглища за термичните централи в Европейския съюз от Австралия, Южна Африка и Индонезия, които традиционно снабдяват азиатските пазари, нараства повече от 11 пъти през четирите месеца, след като Русия нахлу в Украйна, показват данни на индийската консултантска компания Coalmint.

Инвазията принуди държавите от ЕС да намалят зависимостта си от газ от Русия. Забраната на блока за внос на руски въглища допълнително увеличи натиска върху производителите на електроенергия да намерят алтернативни източници на енергоносители.

Русия досега доставяше около 70% от топлинните въглища в ЕС, според базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel. Руските доставки на природен газ достигаха 40% от общите допреди няколко месеца.

Европейските страни временно оставиха настрана екологичните цели, тъй като се стремят да натрупат гориво и да отворят отново консервираните въглищни централи, за да се подготвят за очакваната трудна зима. „Силните стимули тласнаха производството на въглища с 25% над нивата отпреди година, въпреки множеството затваряния на централи в последните години“, казват анализатори за Европа на Bank of America.

Настоящото нарастване на термичното изгаряне на въглища води до сблъсък с амбициозните цели на страните от ЕС за намаляване на вредните емисии. В ЕС изгарянето на повече въглища ще увеличи емисиите въглероден диоксид с 1,3% годишно, ако доставките на руски газ бъдат напълно спрени, според енергийния мозъчен тръст Ember.

Правителствата в Европа казват, че това е временна промяна, но всичко зависи от това колко дълго ще продължи енергийната криза. Германия отлага планираните спирания на някои въглищни централи, за да гарантира сигурността на електроснабдяването.

Minergy, ботсванската въгледобивна компания, смята, че пазарът на въглища ще остане силен поне до средата на 2023 г., ако не и повече. Компанията се надява да удвои и производствения си капацитет.

„Негативните коментари около въглищата бяха изоставени и въглищата бяха прегърнати като източник на енергия в енергийните кризи, произтичащи от войната“, казват от компанията.