Време е Европа да поиска от Норвегия по-ниска цена за газа

Газовата криза има една положителна страна. Норвегия - демократична, приятелска, надеждна - се задейства, за да помогне на Европа, като увеличи максимално производството дори за сметка на собствения си добив на петрол, за да се опита да замени всяка молекула от руските доставки, която може, пише енергийният коментатор на Financial Times Дейвид Шепърд.

Но тъй като цената на газа продължава да расте - удвоявайки се, откакто Русия започна открито да свива износа си през юни - в индустрията има тих ропот. Това сочи, че е време да поискаме от Норвегия да направи повече, дори нещо, което някога е изглеждало немислимо: тя трябва да се съгласи да намали цената, на която продава своя газ.

Преди протестния вой от Осло и оплакванията от пуристите на свободния пазар, заслужава да се отбележи, че това далеч не е официално предложение. Но фактът, че тези възгледи се излагат насаме от опитни ръководители в петролния и газовия сектор извън Норвегия, предполага, че си струва да бъдат проучени.

Аргументът е следният: Европа, независимо дали иска да го признае или не, е въвлечена в икономическа война в резултат от руската инвазия в Украйна.

Най-голямата заплаха за европейската подкрепа за Киев, добре разбирана от Владимир Путин, е енергийната криза да се превърне в икономическа и западните избиратели да реагират. Цената на газа вече не е просто висока, тя бързо се превръща в икономическо оръжие.

Колкото и приятни да са неочакваните приходи от газ, които Норвегия жъне днес - и при еквивалента на почти 400 долара за барел петрол те са умопомрачително огромни - не е в стратегическите интереси на страната да види съседите й да изпаднат в дълбока рецесия или да има една окуражена Русия на границите на ЕС.

Числата са показателни. По-голямата част от газовите доставки на Норвегия се пренасят по тръбопроводи до Европа, като представляват около една четвърт от доставките на континента. За Обединеното кралство процентът е дори 40.

Правителството на Норвегия прогнозира през май, че приходите му от петрол и газ ще достигнат 100 милиарда евро тази година. В страна с население от 5,4 милиона души това е около 18 000 евро на човек, или повече от общите публични разходи на правителството на Обединеното кралство на глава от населението през 2020/21 г.

Цените на газа са се удвоили оттогава и сега се търгуват на повече от десет пъти средното ниво през предходното десетилетие. Норвегия очевидно има значителна фискална свобода. Приходите от нефт и газ са били под 30 милиарда евро миналата година.

Ако Осло се съгласи да ограничи цената до нещо като еквивалента на 150-200 долара за барел петрол - повече, отколкото Норвегия спечели средно през първата половина на тази година, когато подкрепяният от държавата енергиен гигант Equinor се радваше на рекордни печалби - това все още би било болезнено, но управляемо за европейските икономики.

Дългосрочните инвеститори в енергийния сектор на страната, включително правителството, все така ще бъдат възнаградени. Аслак Берг, икономист, който е работил за норвежкото правителство и Европейската асоциация за свободна търговия, каза, че макар всяко намаление на цената да е вероятно политически трудно за преглъщане, Осло има интерес да допринесе за стабилната европейска икономика и да подкрепи Украйна.

„Опция, която може да има смисъл и за двете страни, е да се ангажират с дългосрочни договори на цени, значително по-ниски от днешната спот цена, но доста над историческата средна“, посочи той.

Такова решение не би било панацея. Цените на европейския газов пазар вероятно ще останат високи, за да привлекат необходимите товари от втечнен природен газ от Азия. Съществуват рискове от намеса в нормалните пазарни сигнали. Но това почти несъмнено би помогнало да се намали сметката за подпомагане на домакинствата и индустрията тази зима в Европа.

Норвегия също така е по-изложена на колебанията в световната икономика - до голяма степен движени от волатилните цени на енергията тази година - отколкото може да се види в момента. Нейният държавен инвестиционен фонд в размер на 1,2 трилиона долара, който инвестира приходите от производство на петрол и газ, получени в продължение на десетилетия, загуби 14,4 процента, или 174 милиарда долара, през първата половина на тази година – повече, отколкото правителството може да получи от рекордните цени на петрола и газа.

Норвегия също така осъзнава заплахата за дългосрочното търсене на газ от тази криза. Нейното желание да изгради бъдеща енергийна икономика, основана на възобновяеми енергийни източници като офшорна вятърна енергия и „син“ водород, разчита и на тясното сътрудничество с нейните съседи. Норвежки топ ръководители говорят откровено за опасностите да бъде възприето, че следват подход „Норвегия на първо място“.

За Европа е от решаващо значение да не попадне в капана на ресурсния национализъм, който би бил в полза на Путин. Никой не трябва да предлага Норвегия да бъде третирана като печалбар или приносът ù към европейската енергийна сигурност да бъде забравен. Но си струва поне да се обсъди дали може да се направи нещо, за да се намалят цените.

Отварянето на крановете до пълен капацитет вече се оценява. Осъществяването му на цена, която помага да се смекчи болката за европейските икономики, може да е в интерес и на Норвегия.