Европа може да издържи една енергийна зимна рецесия

Владимир Путин сигурно смята, че лидерите на Европа са вчерашни. Руският президент даде да се разбере, че ще използва строгите ограничения за доставките на природен газ като икономическо оръжие през следващата зима, но европейските политици и централни банкери все още говорят за руско ембарго само като за възможност, пише Крис Джайлс за Financial Times.

На практика няма начин да се избяга от рецесия в цяла Европа, но тя не трябва непременно да бъде дълбока или продължителна. Това е и последната икономическа карта на Русия. Стига Европа да гарантира, че нейните икономики ще оцелеят през студения сезон, изнудването на Русия ще се провали. Тя няма да постигне победа в Киев на гърба на треперещи домакинства във Виена, Прага и Берлин.

Със сигурност европейската икономика е уязвима. Тъй като газопроводът „Северен поток“ работи с 20% от капацитета си, а други газопроводи до Източна Европа са под заплаха, някои страни са изправени пред физически недостиг на газ тази зима. Дори при по-високо ниво в европейските газови хранилища от миналата година, според МВФ, пълното газово ембарго върху Русия би оставило Германия, Италия и Австрия с 15% по-малко от желаните нива на потребление. Чехия, Словакия и Унгария биха имали недостиг до 40% от нормалното си потребление. Всички европейски страни ще се сблъскат със скок на цените. Европейските цени на едро на газа вече са близо 200 евро за мегаватчас, в сравнение с цени преди кризата от около 25 евро, осем пъти по-високи.

Когато цените на вносните стоки от първа необходимост скачат, реалните доходи и способността на домакинствата да харчат пари за неосновни стоки неизбежно спадат. Рецесиите са почти невъзможни за избягване. Това беше заключението от последната, но реалистична прогноза на Английската централна банка. Тя скоро ще бъде последвана от официалните прогнози за еврозоната. Дори на Франция, с нейното широко използване на ядрена енергия, няма да й се размине, защото нейният енергиен сектор има свои собствени проблеми с надеждността и е дълбоко интегриран в по-широката европейска икономика.

Кошмарът, който Европа трябва да избегне, когато Путин врътне кранчето, е енергийният национализъм. Ако трансграничната търговия бъде ограничена и на индустрията не бъдат осигурени спасителни пояси, Путин ще изправи безработните в една страна срещу треперещите от студ в други. Това би затвърдило властовия му имидж на континента, бидейки способен да повишава или намалява натиска върху Европа и Украйна чрез натискане на няколко бутона в помпените станции на газопроводите. Но такъв мрачен изход не е неизбежен. Най-важната защита е заменяемостта.

Германия вече замени голяма част от своя газ, внасян от Русия, с втечнен природен газ (LNG), доставян с кораби до Холандия или Великобритания и складиран в германски хранилища. До декември страната ще експлоатира първия от четирите плаващи обекта за съхранение и регазификация на LNG, дадени на концесия от правителството.

Въпреки че твърди обратното, европейската индустрия бързо променя производствените си процеси, за да замени газа с електричество и други горива, където е възможно, или внася полуфабрикати от страни извън ЕС, където достъпът до газ е изобилен. Не е необходимо например газоемкият амоняк, нужен при торовете, да се произвежда в Европа. Реалните доказателства за индустрии, които действат за намаляване на потреблението, нарастват из целия континент.

При производството на електроенергия присъдата срещу въглищата е временно отменена, въпреки екологичните последици, а Германия в крайна сметка обмисля да забави преждевременното затваряне на ядрената си индустрия. Капацитетът за производство на електроенергия от възобновяеми източници в Европа се очаква да се увеличи с 15% тази година, което допълнително намалява зависимостта от руски газ.

След замяната на енергийните източници идва солидарността в Европа. Моделите на МВФ показаха, че по-голямото трансгранично споделяне на газ може значително да понижи загубите в най-засегнатите страни, като почти наполовина намали удара върху икономиките на Централна и Източна Европа при ниска цена за тези, които позволяват потока на газ. Тъй като трансграничната инфраструктура се подобрява, възможността за пренасяне на газ от Западна Европа (която има много по-добър достъп до LNG) към Източна в бъдеще почти ще елиминира икономическите ефекти от газовото ембарго.

И накрая, домакинствата трябва да изиграят своята роля. Икономиите тази зима ще бъдат най-важни. В Япония и Аляска заработиха публични кампании за ограничаване на потреблението на енергия в условията на недостиг. Това ще бъде подпомогнато от голямото поскъпване на енергията, което излъчва съществен ценови сигнал, компенсирано от еднократни плащания за по-бедните семейства. Индустрията не трябва сама да поема тежестта на енергийната война на Путин.

Подобни политики биха могли да смекчат последиците тази зима откъм загубен БВП - от приблизително 6 процента в Централна Европа до само 2%, като икономиката на ЕС ще понесе удар от едва 1,8 процента, много по-малко от този при финансовата криза, според моделите на МВФ.

Най-важното е, че всеки спад в икономическата продукция би бил временен. Веднъж преживян, той няма да продължи. Всяка зима заместването ще се подобрява значително. Развитите западни икономики отново ще покажат своята издръжливост и гъвкавост – този път на фона на умишлен опит за създаване на хаос.

Икономиката на Русия, от друга страна, ще получи нов тежък удар. Вече значително отслабена от санкциите и неспособна да внася стоки, необходими за производството, тя скоро ще загуби основния си експортен сектор - изкопаемите горива за Европа. Докато Европа се възстановява от рецесията през идната зима, руската икономика ще затъне, попадайки в собствения си капан.