Пазар за 17,3 млрд. долара: Как Гърция помага на Путин да продава петрол

За Прокопиу ситуацията е печеливша при всички положения: със своите два FSRU на брега на Северно море и чартирането на още три танкера за втечнен природен газ на Федералната агенция по мрежите той се възползва от опита на Германия да се откъсне от енергийния доставчик „Газпром". В същото време танкерите на компанията продължават да транспортират руски втечнен газ. Приходите от износ помагат на Путин да напълни военния си портфейл. Русия е петият по големина износител на втечнен природен газ в света.

Прокопиу не нарушава санкциите на Европейския съюз със своите договори за превози, нито пък повече от колегите му от гръцкото корабоплаване, които превозват руски петрол със своите танкери. Данните на анализатора на корабоплаването Lloyd's List Intelligence показват: Ролята на гръцките танкери стана още по-важна, след като на руските кораби вече не е позволено да акостират в европейските пристанища.

Гръцките корабособственици виждат в това възможност. Russia Tanker Tracking Group - организация, в която работят съвместно украински държавни служители, експерти в областта на корабоплаването, учени и политици - събира данни за движението на танкерите от март насам. Според нея през април в основните руски пристанища на Балтийско и Черно море са били натоварени 141 танкера с петрол. 50 от тях са принадлежали на гръцки корабособственици.

Данните от Lloyd's List Intelligence потвърждават, че повечето от тях са кораби, принадлежащи на TMS Tankers на Георгиус Економу и Minerva Maritime на Андреас Мартинос. Според  Centre for Research on Energy and Clean Air (Crea) гърците са транспортирали 75% от петрола, продаван от Русия за Индия.

Прехвърлянето от кораб на кораб (STS) е все по-практикуван метод. Той не са рядкост, особено при превоза на танкери. Нефтът или втечненият газ се прехвърлят от по-малки танкери на по-голям кораб на рейд. За това може да има технически причини, например ако даден танкер не може да бъде натоварен в пристанище поради размера си. В повечето случаи обаче причините са икономически: При по-дълги транспортни маршрути е по-икономично товарите от няколко малки танкера да се прехвърлят в един голям танкер за дълги разстояния. Но операциите STS могат да послужат и за прикриване на маршрутите на даден товар. Точно това се случва все по-често в момента.

Така от началото на войната гръцките води се превръщат във важни пунктове за претоварване на руски петролни продукти. Популярен сборен пункт за тези трансфери е защитеният от вятъра залив край пристанищния град Каламата в южния край на полуостров Пелопонес. Според проучване на агенция Ройтерс броят на пристигналите край Каламата танкери, превозващи нефт и нефтопродукти от Русия, се е удвоил през април в сравнение с март.

В някои дни до пет руски танкера са били закотвени тук в очакване да изпомпят товара си на други кораби. След това те се отправят към европейските пристанища, в които руснаците вече не могат да влязат с превзетия от тях товар. Популярни места за срещи при такива STS трансфери са и водите край Скаген в Дания и Гибралтар.

Но все повече петрол се изнася от Средиземно море и се насочва към Азия. Така например гръцкият 130 000-тонен танкер Evridiki приема гориво от Русия близо до Каламата и след това доставя товара в Обединените арабски емирства. Танкерът Okeanos поема курс от Каламата към Индия с руски петрол, който е натоварен там. Част от петрола се преработва в рафинерии в Азия и след това се връща в Европа като тежко гориво или дизел. Първоначалният произход на горивата обикновено вече не може да бъде установен. Тези цикли се управляват от международните търговци на петрол. Корабособствениците следват инструкциите на своите клиенти и извършват определения транспорт.

Вносът на руски петрол все още дори не е забранен. Ембаргото ще влезе в сила едва в края на годината. Официално държавите от ЕС вече намаляват вноса си от Русия. Но методите на корабособствениците пораждат съмнения дали тази информация е вярна.

За да се прикрият допълнително транспортните маршрути, STS трансферите все по-често се извършват в международни морски зони, дори в средата на Атлантическия океан, което преди беше почти нечувано. При този процес корабите, които участват в процеса, често буквално се скриват: те изключват транспондерите на автоматичната система за идентификация (AIS), използвана в целия свят. Тези системи регистрират самоличността на кораба, скоростта, курса, газенето и други данни. Техническият термин за тези изключвания на транспондерите е "затъмняване".