Демокрацията в Турция е в повратна точка

Арестът на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу в ранните часове на 19 март, само дни преди официалното му номиниране като кандидат за президент на основната опозиционна Републиканска народна партия (CHP), бележи нова и тревожна ескалация на продължаващото демократично отстъпление в Турция, пише за Politico депутатът от партията Билал Билиджи.

Това не е изолирано събитие - нито е легитимна правна процедура, добавя той.

Това е пресметнат ход, предназначен да елиминира една от най-популярните опозиционни фигури в страната и да изпрати ясно послание към всички, които се осмеляват да предизвикат управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР): несъгласието няма да бъде толерирано, заключава той.

Моментът на задържането на Имамоглу също не е съвпадение, тъй като както вътрешните, така и международните условия са благоприятни за ПСР да извърши своята безпрецедентна репресия с минимални последствия, смята той.

На световната сцена завръщането на президента на САЩ Доналд Тръмп създаде климат, в който автократичните лидери се чувстват окуражени. Това, че той самият си затваря очите за отстъплението на демокрацията, предполага, че Вашингтон няма да оспори действията на Анкара, тъй като дава приоритет на геополитическите проблеми пред човешките права.

Освен това, последните събития в Сирия доведоха до драстично нарастване на стратегическото значение на Турция. След падането на режима на президента Башар Асад Турция спечели значителни позиции в Сирия и САЩ се нуждаят от сътрудничеството с Анкара за стабилизиране на региона, особено в противодействие на влиянието на Иран в по-широката рамка за сигурност в Близкия изток.

При задаващия се потенциален конфликт с участието на Иран Вашингтон едва ли ще рискува да отблъсне Анкара заради ареста на опозиционен лидер, смята депутатът.

Европейските лидери също са в затруднено положение. Тъй като САЩ се оттеглят от европейската сигурност, Турция, която може да се похвали с втората по големина армия в НАТО, стана още по-критична в отбранителната позиция на Европа срещу Русия. Правителствата на страните от Европейския съюз (ЕС), които се опитват да преконфигурират своите стратегии за сигурност заради войната в Украйна, няма да могат да си позволят да провокират Турция. Те могат да изразят безпокойството си от събитията, но вероятно ще се поколебаят да наложат съществени последствия. Това ще даде на ПСР допълнителна увереност, че може да продължи да действа.

Дори за ПСР, водена от президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган вече повече от две десетилетия, хвърлянето в затвора или дисквалифицирането на официален кандидат за президент, подкрепен от такъв огромен мандат, би било трудно за преглъщане. Това е тактика, която се среща по-често в Русия, Беларус или Венецуела - не в страна, която все още твърди, че е демократична, пише депутатът.

Решението на CHP да обяви Имамоглу за кандидат на партията предизвика тревога сред управляващата партия. Като осъзнават, че неговият политически импулс само ще расте в годините преди изборите през 2028 г., управляващите решиха да действат бързо и агресивно. Решението да действат сега, преди Имамоглу да успее да консолидира подкрепата си, разкрива колко много се страхуват от неговата кандидатура.

Според Билиджи спешността на ареста и затварянето на Имамоглу издава слабостта на ПСР и опасенията, че партията не е толкова силна, колкото изглежда. Ако беше уверена в електоралното си господство, нямаше да има нужда да смазва Имамоглу толкова рано, добавя той.

На теория елиминирането на кмета на Истанбул три години преди изборите също би смекчило обществената реакция срещу решението. Общественото негодувание - и гняв - сега е в своя пик. Ако изборите се проведат следващия месец или дори след шест месеца, Имамоглу ще спечели съкрушително. Общественият гняв и сплотяването около Имамоглу ще създадат известни проблеми за ПСР в краткосрочен план, но надеждата е настроенията да се смекчат за три години.

Нещо повече, това превантивно потискане има за цел да обезкуражи силните опозиционни фигури да организират значими президентски кандидатури, смята още депутатът. Ако Имамоглу бъде успешно отстранен, други потенциални опозиционни кандидати ще бъдат уплашени – или поне така си мислят управляващите, и ще смятат, че ако представляват сериозна заплаха за ПСР, ще трябва да понесат същите последствия.

Арестът и затварянето на Имамоглу са последната от дългата поредица от политически мотивирани правни атаки срещу него. Откакто встъпи в длъжност през 2019 г., той премина през над 90 разследвания – от обвинения в корупция и подкупи до абсурдни обвинения за претоварване на обществените автобуси по време на Covid-19. Отнемането на университетската му диплома само един ден преди ареста му е последният пирон в ковчега на кандидатурата му за президент – явен опит да бъде дисквалифициран.

Едновременното задържане на над 100 от колегите на кмета в масова операция ясно демонстрира, че репресиите не се ограничават само до него – те имат за цел да разбият цялата му политическа мрежа, според Билиджи.

Арестът на Имамоглу не е свързан само с един човек. Става дума за това дали Турция ще остане демокрация, или ще потъне още повече в авторитарното управление. Резултатът от тази борба ще определи бъдещето на страната за идните поколения, заключава народният представител.

Подобна теза изразява и редакторът на Politico Джейми Детмър. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган прекара години в подкопаване на демокрацията, задушаване на несъгласието и прочистване на армията и държавната служба на страната, а сега избира този геополитически момент, за да погребе наследството на Мустафа Кемал Ататюрк, пише Детмър в отделен анализ.

Политическите съперници на Ердоган не се съмняват, че президентът цели да направи точно това – да неутрализира основната опозиция в страната и да премине към пълна автокрация.

Детмър посочва, че моментът на ареста на Имамоглу е любопитен. Дори само лишаването му от университетска диплома щеше да е достатъчно, за да го отстрани като кандидатура. Турският лидер обаче вероятно се чувства насърчен от разгръщащата се геополитическа промяна към автокрация. Тръмп едва ли ще чете лекции на Ердоган за затварянето на политическия му опонент, тъй като също редовно призовава за затварянето на негови опоненти, определя противниците си като „измет“, „диваци“ и „марксисти“, а също и като „побъркани“ и „главорези“.

Ердоган не е сам сред автократите, които надушват промяната в геополитическия въздух и смятат, че са на прага на нова ера, в състояние да изтрият старите правила и норми и да ги заменят с други по свой вкус. Изглежда, че те са готови също така да си подадат ръка за помощ. Тъй като турските власти забраниха публичните събирания и ограничиха публичния достъп до социалните медии, „най-добрият приятел“ на Тръмп Илон Мъск спря акаунтите на турската опозиция в своята платформа Х.

Организационните принципи отново изглеждат така, сякаш силата е правилна и „великите“ лидери знаят най-добре, тъй като ерата на либералните технократи – която, разбира се, имаше свои собствени проблеми – отстъпва място на нова ера на силни хора, напълно нагли в отърсването от всякакви ограничения.

Тези, които се противопоставят на настъпващите промени, не крият тревогата си и обсъждат доста обезпокоителен въпрос: Кой ще бъде от печелившата страна на историята? Те нямат отговор, но Ердоган изглежда смята, че има такъв.