САЩ разглеждат опции за международно признание на Крим за руска територия

САЩ разглежда вариант за признанието на Крим за руска територия, включително и от ООН, пише The Telegraph, позовавайки се на публикации в американски медии. Според изданието още през 2018 година в първия си мандат в Белия дом Доналд Тръмп е правил такива коментари, отбелязвайки желанието на жителите на полуострова, изказано в референдум.

Международната общност обаче никога не призна легитимността на референдума. В наскорошно решение за Украйна Европейският съд за правата на човека също говори за "значително участие на Русия в събития довели до т. нар. "референдум" за Крим" и за подкрепата на Русия за сепаратистките настроения в Източна Украйна.

На 13 март съдът осъди украинската държава да плати обезщетения на граждани, пострадали при размирици в Одеса в началото на май 2014 година (малко след анексирането на Крим), защото Киев не е направил необходимото, за да предотврати тези събития, въпреки че е имал данни за призиви за сблъсъци и от двете страни - протестиращи срещу Майдана и футболни фенове, заявявали провеждането на "Марш за обединението на Украйна".

"След началото на шествието (на футболните фенове - б.р.) към стадиона противниците на Майдана са нападнали активистите. И двете страни са използвали пиротехника, оръжие, хвърляли са камъни,  коктейли Молотов и шокови гранати", се казва в съобщението на съда. Там посочват, че полицията е бездействала и всъщност по тази причина се присъждат обезщетенията за пострадалите при сблъсъците.

Във втория си мандат Тръмп и други американски представители заявяват, че Киев ще трябва да предаде територии, за да има мир, както и че Украйна няма да бъде член на НАТО - заявления, критикувани от анализатори, че се правят предварителни отстъпки пред Москва още преди разговорите.

Признаването на окупирани територии за руски изглежда една от червените линии, които Киев няма да пристъпи. Неколкократно украинският президент Володимир Зеленски заявява, че страната ще разглежда четирите области  - Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка, както и Крим като "временно окупирани територии", но не час т от Руската федерация, защото това противоречи на украинската Конституция.

В първите дни на войната в Кремъл отхвърлиха коментарите, че имат за цел окупацията на територии в Украйна. През септември обаче Русия организира референдум в четирите области, който се проведе в условията на активни бойни действия, а войници с оръжие събираха в урни, включително и по домовете отговорите на живеещите в този момент в областите.

За какво ще говорят Тръмп и Путин?

По-късно днес (18 март) ще се състои и дългоочакван разговор между Доналд Тръмп и руския президент Владимир Путин. Датата е емблематична за Кремъл - на този ден през 2014 година властите анексираха Крим.

Институтът за изучаване на войната (ISW) обръща внимание, че Русия отхвърли безусловно прекратяване на огъня и след това преговори за достигане на примирие, на което се съгласи Украйна. В момента Путин се опитва да постигне допълнителни условия, което ако бъде прието, ще отслаби позициите на САЩ, посочват военните анализатори.

Една от направените вече отстъпки е оттеглянето на САЩ от разследването на военните престъпления на Русия, съобщено от New York Times и потвърдено от европейските институции, участващи в разследванията. Американското издание съобщи и че се очаква и също, че Вашингтон ще закрие екипа към Министерството на правосъдието, което също анализира военни престъпления, извършвани от руснаците в Украйна.

От Белия дом анонсираха, че разговорите ще бъдат свързани с "територии" и "електроцентрала на границата". Преди дни Тръмп също говори за голяма централа, визирайки вероятно Запорожката АЕЦ.

В брифинг през уикенда Зеленски обясни, че първата стъпка е прекратяването на огъня, а подробности около примирието ще бъдат уточнени по-късно, тоест безусловно приемане на предложението на САЩ. Той коментира и думите на Тръмп за електроцентралата, отбелязвайки, че относно Запорожката АЕЦ трябва да бъдат обсъдени редица въпроси, сред които как ще бъде осигурявана вода за охлаждането ѝ, къде ще живеят работещите в централата (прилежащият град Енергодар е окупиран от руснаците от пролетта на 2022 година) и други технически подробности.

Зеленски беше категоричен, че има много предизвикателства, тъй като линията на съприкосновението в момента минава през населени места и "за да бъде върнат живота наистина, а не само на хартия", трябва да бъдат разгледани тези казуси един по един по време на 30-дневното прекратяване на огъня.

Европа се нуждае от нова архитектура на сигурността

Европа има нужда от нова архитектура на сигурността, защото старата вече не работи - нужни са нови решения, включващи иновативни технологии, каза Зеленски във вечерното си обръщение в 1118-ия ден от началото на пълномащабната война. Той посочи, че като основа за сигурността на Европа е производството на дронове и далекобойни ракети, в които Украйна вече е световен лидер с помощта на европейските инвестиции в сектора и допълни, че е нужно увеличаването на разходите за отбрана и за производство на оръжия.

Зеленски съобщи още и за успешен тест на дрон, изминал 3000 км, но без да дава повече подробности. Досега Украйна има няколко потвърдени удара на далекобойни дронове на разстояние над 1300 км.

Украйна държи под огневи контрол цялата територия на Торецк

Украйна държи под огневи контрол цялата територия на Торецк, пише украинският Център за отбранителни стратегии. От дни данните на Въоръжените сили на Украйна съобщават за офанзива на украинците в града и възстановяване на позициите вече и в централните части на града. Водят се ожесточени улични боеве. Данните на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) посочват, че това направление са регистрирани 25 атаки.

Най-интензивни са атаките в Покровското направление - 44 на 17 март. Русия извършва въздушни обстрели с авиационни бомби по Покровск и околните населени места. Укрански военни отбелязват намаляването на атаките с бронирана военна техника.

Продължава и операцията в Курска област, като украинците създават и удържат на този етап буферна зона на границата, която ограничава настъплението на Русия в Сумска област. Сводката на ВСУ за 17 март съобщава за 18 атаки в района, като Русия е изстреляла и 30 управляеми авиационни бомби. Граничните власти отчитат, че малки щурмови групи опитват пробиви на границата със Сумска област.

Военният анализатор Олександър Коваленко коментира, че Русия е струпала 60 хил. души в района, но трудно ще може да напредне към Суми - това не се отдаде на по-добре екипираните и подготвени части през 2022 година, въпреки че броят им беше по-малък.

Има данни за пробив на руските части край Роботине в Запорожка област.

Украинските военни са унищожили мост в близост до окупирания град Олешки в Приднестровското направление. Има данни, че руските военни се опитват да се позиционират около Антоновския мост в региона, както и на острови в р. Днепър.

Като цяло ВСУ отчита 155 директни сблъсъка на 17 март, което е малко над средното за последните дни. Към този час Русия е извършила 90 въздушни удара, използвайки 139 управляеми авиационни бомби, както и малко под 6000 артилерийски снаряда.

Министерството на отбраната на Русия съобщава за 46 свалени дрона тази нощ, като 41 от тях са над Белгородска област. Според анализите на Центъра за отбранителни стратегии в последните дни Украйна атакува системи за противовъздушна отбрана на Русия.

Украинските ВВС също съобщават за поредна нощ с няколко вълни от дронове, насочени към различни части на страната. От сводката става ясно, че Русия е изстреляла 137 дрона, като със силите на противовъздушната отбрана са унищожени 63, а 64 са неутрализирани. В резултат на атаката има щети в промишлени предприятия в Днипро, съобщава службата по гражданска защита (ДСНС), както и поражения в Харковска, Сумска, Черкаска и Полтавска област.

Новият канадски премиер покани Зеленски на срещата на Г-7

Новият канадски премиер Марк Карни наруши дългогодишната традиция и направи първата си международна визита не в САЩ, а в Европа. Оттам той покани Зеленски на срещата на Г-7 в Албърта, която е планирана за юни и потвърди, че страната обмисля да се откаже от част от поръчаните самолети F-35. Причините, които Карни изтъка са геополитическата обстановка, възможни алтернативни доставки, възможно производство на самолети в Канада, както и "търсене на стойност срещу парите", които ще похарчи Канада за покупката на изтребителите.

 CNN отбеляза, че новият канадски премиер е бил топло посрещнат от Франция и Великобритания, "рязко контрастиращо с  разбитите отношения с южния си съсед".  Доналд Тръмп обяви Канада за 51-и щат, а нейният премиер - за губернатор. Отношенията между двете страни са на дъното след като американския президент на няколко пъти вече наложи и отмени мита в размер на 25% върху вноса на канадски стоки. Новата дата за въвеждането им е 2 април.

Руският разузнавателен самолет А-50 отново лети, но далеч от границата с Украйна

Русия отново започна да използва активно разузнавателния си самолет А-50, но този път далеч от границите с Украйна, коментират украински експерти. Според оценки самолетът осигурява информация за масираните атаки с дронове по територията на Русия, които извършва Украйна в последните седмици - търси площадките, от които се изстрелват далекобойните дронове и ракети на украинска територия.

Други експерти по въздушна сигурност смятат, че причината е свързана и с опитите а Русия да установи местоположението на изтребителите Mirage 2000, които Украйна получи в края на януари и вече използва успешно в отбиване на ракетни атаки.

Русия загуби два самолета А-50 през зимата на 2024 година над Азовско море, ударени вероятно с модифицирана ракета С-200. Според експертите, цитирани от Радио НВ, една от причините самолетът да се появи сега след няколко месеца пауза, са спрените разузнавателни данни от САЩ. Обменът им беше подновен през миналата седмица.