САЩ и Израел не могат да си позволят да излязат срещу международното право

Не е само Яхия Синуар, вече мъртвият ум зад терористичната атака на "Хамас" в Израел от 7 октомври 2023 г., но и другите двама лидери на групировката, които наскоро бяха убити от Израел – Исмаил Хания и Мохамед Деиф.

Оказа се, че елиминирането им има един необичаен страничен ефект: постави в безизходица не само Международния наказателен съд в Хага, но също и администрацията на президента Джо Байдън в САЩ, както и всички онези американски законодатели, които искат страната им да бъде приемана като подкрепяща, вместо подкопаваща, международното право, пише в материал за Bloomberg колумнистът Андреас Клут.

Тези трима мъртви терористи бяха и триото, за което прокурорът на Съда в Хага Карим Хан поиска заповеди за арест по-рано тази година, позовавайки се на извършени „престъпления срещу човечеството“. Но без тях вниманието се насочва към другите заповеди за арест, за които Хан настоя тогава – ако не и по същата причина. Те са за израелския премиер Бенямин Нетаняху и неговия министър на отбраната Йоав Галант, обвинени в измъчване с глад на цивилни в Ивицата Газа и други „нехуманни“ действия.

Искането на Хан все още чака решение на трибунал съдии, които трябва да решат дали да го одобрят. Дори и решението да получи зелена светлина, няма вероятност на някой някога да му бъдат сложени белезници: Израел, както и САЩ, не е страна по Римския статут, с който е създаден съдът. Ефектът по-скоро ще е политически, дори и геополитически.

Това е така, защото тези две от общо пет искания на Хан предизвикаха възмущение не само в Израел, но и в САЩ, и то до такава степен, че застрашиха самото възприемане на международното право като такова от страна на Вашингтон. Байдън, който вярно, макар и понякога неохотно, пази гърба на Израел, веднага отхвърли обвиненията срещу Нетаняху и Галант като възмутителни. Произраелската американска десница бе вбесена от тази морална позиция със знак за равенство.

Но нищо в исканията на Хан не предполага знак за равенство. Петте хипотетични дела биха се развили различно, всяко със свои собствени обвинения, доказателства, времева рамка и присъда. Хан просто се опитва да покаже на света, че не прилага международното право „избирателно“.

Но стореното – сторено. Републиканците в Конгреса на САЩ, с подкрепата на десетки демократи, обявиха война на Съда в Хага. Проектозакон в Камарата на представителите предлага санкционирането на всички – адвокати, съдии, държавни служители – които помагат на съда в разследването по тези случаи, дори и техните семейства, чрез замразяване на активи, забрани за пътувания и т.н. По същество това ще попречи на практикуването на международното наказателно право. Друга версия на предложението има в Сената.

Тази фундаментална атака срещу легитимността на съда е едновременно сюрреалистична и някак позната. САЩ бяха една от страните, които участваха в изготвянето на Римския статут през 90-те години, но след това не го приеха. (Америка отдавна има навика да прави обратни завои по този начин, като се започне от 1920 г., след като инициира, но след това се отказа от Обществото на народите.) Понякога Вашингтон си сътрудничи със Съда в Хага, както когато помогна за преследването на руския президент Владимир Путин заради зверствата в Украйна. В други случаи обаче заплашва Хага.

САЩ внасят усещането за подобна двойственост и в по-широката система на международното право, на чийто връх е ООН и неговият трибунал – Международният съд, който също е в Хага. Но за разлика от Международния наказателен съд (който изправя на съд индивидуални хора), този на ООН решава спорове между държави и в него Южна Африка заведе дело, в което обвинява Израел в геноцид в Газа. Израел на свой ред отхвърля това определение с отвращение, и САЩ му пазят гърба.

И макар на теория Съдът на ООН да има юрисдикция и върху САЩ, и върху Израел, е трудно да си представим която и да е от страните да приеме каквото и да е било решение, констатиращо геноцид. В такъв случай въпросът би бил препратен към Съвета за сигурност на ООН. Но пък там САЩ имат право на вето и ще защитят Израел, както обикновено правят, въпреки че администрацията на Байдън признава, че подобно налагане на вето (практикувано от Русия и Китай), подкопава международното право.

Израел отиде дори още по-далеч в обръщането си срещу системата. В изказване пред ООН миналия месец Нетаняху нарече организацията „антисемитско“ блато. Този месец Израел обяви генералния секретар на ООН Антонио Гутериш за персона нон грата, забранявайки му да влиза в страната (дали това е възможно от юридическа гледна точка, е спорно). Иронично, Израел е на крачка от това да напусне ООН и така да обърне гръб на международната общност.

Ако САЩ се придържат безусловно към Израел, ще се окажат на същия път. А той е невероятно опасен. Системата на ООН и всички свързани органи на мултилатерализма и правото са създадени – от руините на Втората световна война и под американското напътствие – за да ограничат естествената анархия на международните отношения. Изобщо трябвало ли е някога да бъде идеално? Разбира се, не. Целта най-добре е описана така: не да ни отведе в рая, но да ни спаси от ада.

За двете съдилища в Хага също така работят професионалисти с честност и отдаденост към доказателствата. Израел може да спечели делата си. Също така може да изпревари каквито и да е било обвинения в рамките на Съда в Хага (чиято цел е да допълва, а не да заменя функциониращите местни правни системи), като просто самостоятелно надеждно разследва обвиненията. В същото време САЩ трябва да сътрудничат и с двете съдилища, като дават ясно да се разбере, че признават тяхната юрисдикция, дори и това да означава да разделят пътищата си с Израел един ден.

На свой ред съдиите, които сега трябва да решат за двете оставащи искания на Хан, трябва, разбира се, да се придържат към доказателствата, но също така и да са наясно с това, че издирването на само двама живи души, и двамата израелци, наистина изглежда зле.