Става ли Европа неуправляема?

По време на неотдавнашен дебат германски избирател отправи остри критики към канцлера Олаф Шолц – германското правителство не е способно да управлява, а министрите му се карат като деца, пише Wall Street Journal.

Вместо да отговори, Шолц призна, че човекът има право. „Истината е, че сте прав. Но какво решение предлагате? За един приятел питам“, каза Шолц.

Разговорът предизвика известно противоречие в най-голямата икономика в Европа, считана преди време за пример за добро управление. Сега се приема за даденост, че политиците в страната не могат да постигнат съгласие по почти никакъв въпрос и още по-малко да задействат решения. Неотдавнашният напредък на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ на местни избори нанесе нов удар на фрагментираното правителство на Шолц.

Франция, която от десетилетия е двигателят на Европейския съюз заедно с Германия, се озова в сходно състояние на политическа парализа след изборите през юни, които донесоха разделен парламент между няколко партии.

Президентът Еманюел Макрон сформира десноцентристко правителство, въпреки че коалиция от леви партии спечели най-много места в Националното събрание. Това направи правителството му уязвимо към предизвикателствата от крайнодесния „Национален сбор“ на Марин льо Пен, който трябва да решава дали да подкрепи вот на недоверие срещу правителството или да откаже да подкрепи бюджета му.

Политическата фрагментация и поляризация завързаха ръцете на политическите лидери, които могат да управляват само в тромави коалиции между леви и десни партии. Правителствата не успяват да постигнат съгласие дори по основни въпроси, камо ли по някои от най-острите проблеми като спряване с нарастващия брой имигранти, войната в Украйна и стагниращите икономики.

„Лидерите не могат и няма да могат да изградят мнозинства около консенсус за това какво трябва да се направи, а липсата на решителни реформи за справяне с двигателите на популисткия напредък като слабата икономика и масовата миграция засилват този порочен кръг“, коментира Мухтаба Рахман, директор на консултантската компания Eurasia Group и биш представител на ЕС.

В резултат на това ЕС и правителствата на страните членки не успяват да изпълнят ангажиментите си към избирателите и може да изостанат още повече от конкуренти като САЩ и Китай. Същевременно по-високите лихви по заемите и вялият растеж оказват фискален натиск дори върху някогашни двигатели като Германия.

Трипартийната коалиция в Германия, включваща социалдемократите на Шолц, Зелените и пробизнес ориентираните Свободни демократи, успя да постигне съгласие по някои политики, които според допитвания повечето хора смятат за не толкова неотложни, като легализирането на марихуаната и разрешаването на полово самоопределение.

Но постигането на консенсус по редица други проблеми се оказва трудно. Европейските страни не успяват да увеличат оръжейното си производство, за да отговорят на нуждите на Украйна, или да договорят политики на континентално ниво за имиграцията. Правителството на Шолц изпълни обещанията си да смекчи жилищната криза, да намали бюрокрацията, да подобри инфраструктурата и да ограничи престъпността. Влаковете са известни със закъсненията си, корпоративните данъци са най-високите сред големите страни, а инфраструктурата се руши – мост се срути в Дрезден миналия месец заради забавяне на ремонтни дейности. Същевременно въпреки обещанията на Макрон да намали публичните разходи дефицитът и дългът на Франция всъщност нараснаха по време на мандатите му.

Недоволството на избирателите от традиционната политика доведе до постепенна фрагментация на политическите групи – сега има седем значителни партии, три от които са от крайния политически спектър, което прави сформирането на сплотена коалиция почти невъзможно както на федерално ниво, така и в повечето от 16-те провинции в Германия, коментира проф. Манфред Гюлнер, основател на института Forsa, един от най-големите в страната.

Крайнодясната „Алтернатива за Германия“ сега е втора по големина партия според национални допитвания, а в някои източни провинции тя се превърна в най-голямата политическа група, като принуди опонентите си да сформират сложни коалиции, целящи да я оставят извън властта. Същевременно нова крайнолява партия, „Съюз на Сара Вагенкнехт“ (BSW), който подобно на „Алтернатива за Германия“ е проруски настроен и не подкрепя НАТО, изпревари традиционни партии на местни избори.

Това отдавна се случва в по-малки страни като Швеция и Нидерландия, но сега парализата става структурна характеристика на най-големите политически системи в Европа, казва Гюлнер. „Винаги сме имали алтернативи и ясни мнозинства около ръководството в центъра, но сега няма правдоподобно мнозинство, нито обединителна сила. Перспективите са безнадеждни“, счита той.

Германското правителство се затруднява отдавна да задейства големи промени, датиращи още от 16-годишния мандат на Ангела Меркел, но нейните правителства се възползваха от стабилния икономически растеж и относително стабилната геополитическа среда, отбелязва проф. Клеменс Фуест, ръководител на института Ifo в Мюнхен, който консултира правителството. Сега според Фуест вътрешните и външни сътресения са показали неспособността на правителството да въведе политиките.

Във Франция Макрон първоначално влезе в президентството, като създаде собствена политическа партия. Преди време той беше смятан за голяма надежда да ръководи европейската интеграция и да промени блока и собствената си страна. Макрон постигна известни успехи, включително намали безработицата и привлече чуждестранни инвестиции.

Но след два мандата той стана пример за неспособността на Франция и на ЕС да функционират, казва Манюел Валс, бивш френски премиер. Сега френската държава има криза на легитимността в очите на гражданите, които преди очакваха всичко от правителството, допълва той.

„Нашите институции и нашата демокрация ще бъдат подложени на изпитание. Рискуваме да преживеем хаос, когато страната ще се нуждае от ясна посока, за да възстанови например публичните сметки и власт“, смята Валс.

Европа не успява да се справи с проблема си дори на фона на войната в Украйна. В третата година от войната ЕС не успя да изпълни обещанието да достави един милион снаряда на Киев и също така не успява да отговори на разрастващото се оръжейно производство на Русия. Военните запаси на Франция, Германия и други съюзници са почти изчерпани и има малко признаци, че ще успеят да осъществят обещаното повишаване на способностите им за отбрана, казва Иван Кръстев, член на Европейския съвет за външна политика.

„Случващото се в Европа с военното производство, дори в момент на екзистенциална заплаха от Русия, е смешно. Няма мнозинство, което да може да отговори на ключови предизвикателства, а основата на легитимността на държавата е способността ѝ да прави неща, които сега очевидно не може да прави“, допълва той.

Някои страни в Източна Европа, където правителствата успяват да постигнат големи мнозинства, имат повече успех. Унгарският премиер Виктор Орбан, който отдавна има спорове с други лидери на ЕС и изгради по думите му „нелиберална държава“, привлича чуждестранни инвестиции, като предлага данъчни стимули и работи с Китай.

През последните месеци Шолц и Макрон посетиха сръбския президент Александър Вучич, който е критикуван от дипломати и защитници на демокрацията за авторитарни уклони. Европейските ръководители поискаха подкрепата му с мигрантите и хората, търсещи убежище, които влизат в Европа. Вучич прекъсна пътища за мигранти през страната му, намалявайки донякъде, макар и временно, притока към следващи страни като Германия.

Европейските ръководители са заинтересовани и да получат достъп до големите запаси от литий на балканската страна. Металът, който е компонент в батериите, използвани в електромобилите и другаде, е изключително важен за икономическия преход на Европа отвъд изкопаемите горива. Той се намира в Германия и в ЕС, но не може да бъде добиван поради екологични регулации, за чиято промяна правителствата не успяват да се договорят.

„Може да е малко авторитарен, но сръбският президент може да добива литий, ако иска“, коментира високопоставен германски представител.