Камала Харис като президент: По-твърд тон към Израел и без промяна към НАТО

Очаква се вицепрезидентът Камала Харис до голяма степен да се придържа към външнополитическия наръчник на Джо Байдън по ключови проблеми като Украйна, Китай и Иран. Но тя може да възприеме по-твърд тон към Израел заради войната в Газа, ако замени държавния глава на върха на кандидат-президентската двойка на демократите и спечели изборите в САЩ през ноември, пише Ройтерс.

Като явен фаворит за номинацията след оттеглянето на Байдън от надпреварата, който я подкрепи в неделя, Харис ще внесе опит, създадени лични връзки със световните лидери и усещане за световната политика, получено по време на мандата ѝ в Сената и като вицепрезидент на Байдън.

Но изправяйки се срещу кандидата на републиканците Доналд Тръмп, тя също така ще бъде много уязвима – проблемите по границата на САЩ с Мексико, които измъчваха Байдън и се превърнаха в основна тема от предизборната кампания. Харис беше натоварена в началото на мандата му с разрешаването на коренните причини за голямата нелегална миграция, а републиканците се опитват да я представят като лицето на проблема.

По редица глобални приоритети президентски мандат на Харис ще прилича на втора администрация на Байдън, казват анализатори.

„Тя може да бъде по-енергичен играч, но едно нещо, което не трябва да очаквате, е незабавни големи промени по същество във външната политика на Байдън“, казва Арън Дейвид Милър, бивш преговарящ за Близкия изток в демократични и републикански администрации.

Харис например даде да се разбере, че няма да се отклони от категоричната подкрепа на Байдън за НАТО и ще продължи да подкрепя Украйна в борбата ѝ срещу Русия. Това е в рязък контраст с обещанието на бившия президент Тръмп да промени основно отношенията на САЩ с алианса и съмненията, които изразява, за бъдещите оръжейни доставки за Киев.

Запазване на курса към Китай?

Юрист по образование и бивш главен прокурор на Калифорния, Харис не успя през първата половина от мандата на Байдън да се утвърди на поста си, не помогна и фактът, че още в началото тя беше натоварена с по-голямата част от трудния проблем с имиграцията на фона на рекордните преминавания на границата между САЩ и Мексико.

Това се случи след провалена предизборна кампания през 2020 г., която до голяма степен се смяташе за вяла.

Ако бъде номинирана, демократите ще се надяват, че Харис ще бъде по-ефективна в комуникирането на външнополитическите си цели.

През втората половина от президентския мандат на Байдън Харис, която е първата чернокожа жена и първата жена от азиатско-американски произход, избрана за вицепрезидент, излезе на по-преден план по въпроси от Китай и Русия до Газа и стана известна величина за много световни лидери.

На Мюнхенската конференция за сигурност тази година тя произнесе твърда реч, в която критикува Русия заради нашествието ѝ в Украйна и обеща „да бронира“ спазването от САЩ на член пети на НАТО, който изисква взаимна отбрана.

За Китай Харис отдавна подкрепя позицията на двете основни партии във Вашингтон относно необходимостта САЩ да противодействат на влиянието на Пекин, особено в Азия. Тя вероятно ще запази позицията на Байдън за противопоставяне на Пекин, когато е необходимо, като в същото време ще търси области на сътрудничество, казват анализатори.

Харис предприе редица пътувания, целящи да заздравят отношенията в икономически динамичния регион, включително в Джакарта през септември, за да замести Байдън на среща на върха на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН). По време на визитата Харис обвини Китай, че се опитва да притиска по-малките си съседи с териториални претенции в спорното Южнокитайско море.

Байдън изпрати Харис и на посещения за заздравяване на съюзите с Япония и Южна Корея, ключови съюзници, които имаха причини да се притесняват за ангажимента на Тръмп към тяхната сигурност.

„Тя показа на региона, че е ентусиазирана да подкрепи вниманието на Байдън към Индо-Тихоокеанския регион“, казва Мъри Хибърт, старши сътрудник в Програмата за Югоизточна Азия в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.

Макар че не можеше да се сравнява с „дипломатическата ловкост“, която Байдън е развил през десетилетията, „тя се справи“, допълва Хибърт.

Но подобно на шефа си, Харис понякога допускаше вербални гафове. На обиколка в демилитаризираната зона между Южна и Северна Корея през септември 2022 г., за да потвърди подкрепата на Вашингтон за Сеул, тя по погрешка похвали съюза на САЩ с република Северна Корея и се наложи по-късно съветниците ѝ да я коригират.

Ако Харис стане кандидат-президент на партията си и успее да преодолее преднината на Тръмп в предизборните обществени допитвания, за да спечели Белия дом, конфликтът между Израел и палестинците ще заема челно място в нейния дневен ред, особено, ако войната в Газа все още продължава.

Макар че като вицепрезидент тя до голяма степен се придържаше към позицията на Байдън и подкрепяше правото на Израел да се брани, след като членове на „Хамас“ извършиха смъртоносно нападение на 7 октомври, тя понякога леко изпреварваше президента, като критикуваше военния подход на Израел.

През март Харис остро критикува Израел, като заяви, че той не прави достатъчно, за да смекчи „хуманитарната катастрофа“ по време на сухопътната си офанзива в палестинския анклав. По-късно същия месец тя не изключи „последици“ за Израел, ако страната започне пълномащабно нашествие срещу пълния с бежанци град Рафах в южната част на Газа.

Подобен език засилва възможността Харис, като президент, да възприеме най-малкото по-силна реторична линия към Израел, отколкото Байдън, казват анализатори.

Макар че 81-годишният ѝ шеф има отдавнашни отношения с редица израелски ръководители и дори се бе нарекъл „ционист“, 59-годишната Харис е лишена от неговите дълбоки лични връзки към страната.

Тя поддържа по-тесни връзки с прогресивните демократи, някои от които притискат Байдън да постави условия за американските оръжейни доставки за Израел заради притеснения от големия брой цивилни палестински жертви в конфликта в Газа.

Но анализатори не очакват голяма промяна в американската политика към Израел, най-близкия съюзник на Вашингтон в Близкия изток.

Хали Сойфър, която беше съветник по националната сигурност на Харис по време на първите две години на тогавашния сенатор в Конгреса от 2017 до 2018 г., казва, че подкрепата на вицепрезидента за Израел е не по-малко силна от тази на Байдън. „Няма разлика“ между двамата, отбелязва тя.

Иранска ядрена заплаха

Може да се очаква, че Харис ще запази и твърдата позиция на страната си срещу регионалния враг на Израел Иран, чийто напредък в ядрената област напоследък предизвиква засилени критики от САЩ.

Джонатан Паникоф, преди време заместник ръководител на националното разузнаване за Близкия изток, казва, че нарастващата заплаха от използването на ядрената програма на Иран като оръжие може да бъде първото голямо предизвикателство пред администрация на Харис, особено ако Техеран реши да подложи на изпитание новия лидер на САЩ.

След поредица от неуспешни опити Байдън не показва голям интерес за връщане към преговори с Техеран с цел възобновяване на международното ядрено споразумение от 2015 г., от което Тръмп се отказа по време на мандата си.

Като президент Харис вероятно няма да предприеме големи стъпки към страната без сериозни признаци, че Иран е готов да направи отстъпки.

Дори и така според Паникоф, който сега е член на мозъчния тръст Атлантически съвет във Вашингтон, „имаме всички основания да смятаме, че следващият президент ще трябва да се справя с Иран. Това ще бъде един от най-големите проблеми“.