Отново ли Германия е болният човек на Европа?

„Германия е в затруднение. Това беше единствената икономика на Г-7, която се сви миналата година и се очаква да бъде най-бавно растящата тази година“. Това са встъпителните думи в блог публикация на членове на Европейския отдел на МВФ, публикуван на 27 март. Според МВФ немският брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението се е свил с 1% между 2019 г. и 2023 г. Така страната се нарежда на 34-о място по най-лоши резултати сред 41 икономики с високи доходи. От икономиките на Г-7 само Канада е по-зле. Дори Обединеното кралство (със спад на икономиката от 0,2%) и Франция (с леко повишение от 0,4%) се справят по-добре. Ръстът в САЩ от 6 процента е още по-далече, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Ако икономически погледнато Германия напоследък е болен човек, това временно или хронично състояние е? Има основателни причини да се твърди, че е предимно първото. Както отбелязва публикацията в блога, условията на търговия на Германия се влошиха значително след нахлуването на Русия в Украйна, тъй като цената на природния газ скочи. Но условията на търговия се върнаха към нивата от 2018 г., след като цената на природния газ спадна отново. Съпътстващият скок на инфлацията се обърна и паричната политика на ЕЦБ започна да се облекчава. И накрая, пост-пандемичното ребалансиране на глобалното търсене от промишлени стоки към услуги също беше неблагоприятно за икономиката на Германия. Но това също е напът да се обърне.

МВФ добавя, че опасенията за по-дългосрочното бъдеще на германската индустрия са преувеличени. Да, енергоемките индустрии се свиха, но те представляват само 4% от икономиката. Производството на автомобили, за разлика от тях, е нараснало с 11% през 2023 г., а износът на електрически превозни средства се е увеличил с 60 на сто. Освен това „добавената стойност в промишлеността остава стабилна, въпреки че производство е спаднало“.

Според юлските консенсусни прогнози очакванията са растежът на Германия да бъде едва 0,2% през 2024 г., но се предвижда да достигне 1,1% през следващата година. И все пак, ако това е новата нормалност, тя е доста неприятна. По-скоро тези дългосрочни тенденции, отколкото скорошните шокове, са големият проблем. Германската икономика страда от пет неблагоприятни тенденции.

Първо, растежът на работната сила в Германия (хора на възраст 15-64 години) се прогнозира да спадне с 0,66 процентни пункта в периода 2025-2029 г. спрямо 2019-2023 г. Това е най-големият такъв спад в Г-7. Второ, делът на брутните публични инвестиции вотБВП, който беше 2,5 процента от 2018 г. до 2022 г., бе най-ниският сред значимите страни с високи доходи (с изключение на Испания). Беше дори под доста слабите 3% на Обединеното кралство.

Трето, БВП на глава от населението на Германия (по паритет на покупателната способност) намаля от 89% от нивата в САЩ през 2017 г. до 80% през 2023 г. Това беше най-големият относителен спад сред страните членки на Г-7 през този период. Четвърто, Германия продължава да играе незначителна роля в цифровата икономика. Тъй като това е най-голямата икономика в Европа, това има значение и за ЕС като цяло.

И накрая, светът навлиза в епоха на фрагментация. Това ще бъде особено важно за относително зависимата от търговията икономика на Германия.

Това са значителни препятствия и всички те трябва да бъдат взети предвид и решени. Но никое не е особено изненадващо. Отвореността към имиграцията, намаляването на бюрокрацията и създаването на единен европейски пазар с динамичен и интегриран съюз на капиталовите пазари са част от отговора.

И все пак има още една характеристика, която почти никога не се разглежда като проблем в „уважаваните кръгове“ в Германия или другаде: нейните прекомерни структурни спестявания, които, разбира се, финансират огромните ѝ излишъци по текущата сметка. Много германски икономисти гледат на това като на доказателство за международната конкурентоспособност на Германия и настояват всички останали, особено в еврозоната, да последват нейния пример. Това е несъстоятелно.

Първата причина е, че всички останали не могат да направят това едновременно. В световен мащаб спестяванията и инвестициите трябва да съвпадат. Така че, ако една икономика спестява повече, отколкото инвестира, други трябва да направят обратното. Това ще се прояви в натрупването на финансови вземания от страните с дефицит, предимно като дълг.

Тази враждебност на Германия към дълга е глупост или, по-лошо, лицемерие. Нейните излишъци трябва да бъдат балансирани от дефицитите и дълговете на другите. Освен това призивите към членовете на еврозоната да намалят своите фискални дефицити ще работят добре само ако текущата сметка на еврозоната премине още повече към излишък или частните сектори в други членове на еврозоната (Франция, например) са принудени да изпаднат в дефицит. Опасността е подобни корекции да се разглеждат като рецесии, причинени от Германия. Това се случи в еврозоната с почти фатален край за нея през 2010-те. Тя не трябва да го прави отново, особено предвид днешната трескава политика.

Втората причина е, че има просто вътрешно решение. Германия трябва да използва повече от своите излишни спестявания у дома. Очевидният начин да се направи това е да се повиши нейното изключително ниско ниво на публични инвестиции, като се позволи на германското правителство, едно от най-кредитоспособните в света, да взема заеми от хората, които му вярват най-много, а именно германската общественост, за да инвестира повече у дома.

Една отлична глава за „Публичните инвестиции в Германия“ - скорошна книга за европейските публични инвестиции, отбелязва, че нетните публични инвестиции са били близо до нула от началото на този век. По този начин съотношението на публичния капитал към БВП трайно намалява. Не е логично страна с толкова огромни излишни спестявания в частния сектор да не ги използва у дома, като по този начин генерира както по-силно предлагане, така и търсенето, от което Германия и еврозоната ще се нуждаят.

Краткосрочните проблеми на Германия ще преминат. По-дългосрочните ѝ са по-предизвикателни. Но най-ненужното е нежеланието ѝ да финансира необходимите публични инвестиции у дома. Сега е моментът да се отмени абсурдната „дългова спирачка“ в конституцията, завършва Уулф.