Икономическите последици от втори мандат на Тръмп ще са катастрофални за Америка

Жалко е, че трябваше да чакаме инвестиционните анализатори да обясняват ефектите от търговските планове на Доналд Тръмп, когато би трябвало кампанията на Джо Байдън да прави това всеки ден в надпреварата кой да е следващият президент на САЩ, пише редакторът за САЩ на Financial Times Едуърд Лус.

Това, че влиянието на Тръмп върху демокрацията в САЩ доминира в съзнанието на Байдън, е естествено. Но измества това, което вълнува повечето избиратели. Изводът, според Moody’s Analytics, е, че политиките на Тръмп ще предизвикат рецесия към средата на 2025 г. Безработицата и инфлацията ще скочат. Хората от долната половина по доходи в САЩ ще пострадат най-много.

Но това обрисува само половината от перспективите. Moody's базира прогнозата си на дългогодишния план на Тръмп да наложи мито от 10% върху целия внос и 60% върху стоки от Китай. Такива мита ще струват скъпо. Средностатистическото семейство би платило 1700 долара годишно във вид на по-високи цени, твърди Peterson Institute for International Economics. Говорителка на Републиканската партия настоя, че това е фалшива новина: „Идеята, че митата са данък върху потребителите в САЩ, е лъжа, налагана от външни източници и Китайската комунистическа партия“, каза тя. Републиканците направиха пълен кръг - сега е комунистическо да се спори за търговията.

Но демократите не остават много по-назад. Двете големи точки на консенсус в днешните САЩ са, че глобализацията е токсична и че Америка е в конкуренция с Китай с нулев резултат (печалбата на едната страна е загуба за другата – бел. прев.). Това отчасти пречи на Байдън да се противопостави изцяло на плановете на Тръмп за търговска война. Но Тръмп улеснява Байдън през цялото време. През юни бившият президент изложи „абсолютна митническа политика“, при която вносните мита напълно ще заменят данъка върху доходите.

Невъзможно е да се постигне оптимално мито, което да компенсира премахването на данъчните приходи. Колкото по-висока ставката му, толкова по-голямо е осуетяването на търговията. Ситуацията би приличала на куче, което гони собствената си опашка. Икономическата цена на връщането към фискална политика от 19-и век ще паднат драстично върху работническата класа и нейните семейства – типът хора, които все повече се ориентират към Тръмп. Бенефициенти биха били богатите, които плащат много по-малък дял от доходите си за стоки. Проучване на Moody's за това със сигурност би прогнозирало икономическа депресия.

Към последния план на Тръмп трябва да се добави „пълното отделяне“ от Китай, за което агитира Робърт Лайтхайзър, бившия търговски представител на Тръмп и вероятно негов следващ министър на финансите. На следващо място е силно рекламираният план на Тръмп да замени Джей Пауъл като председател на Федералния резерв на САЩ. Всичко това води до по-високи разходи за заеми, ускоряваща се инфлация и решителна промяна към деглобализация. Накратко, Тръмп представя все по-голяма мишена, по която Байдън да стреля.

Възниква въпросът какво би означавал втори мандат на Байдън за световната икономика. Президентът на САЩ все още не е посочил разликата между „намаляване на риска“ и „отделяне“. Причината е, че линията е толкова трудна за очертаване. Ако китайският търговски излишък теоретично може да бъде инвестиран в разрастващата се военна машина на Пекин, тогава защо да спираме до полупроводниците и технологиите за изкуствен интелект? Докато Байдън не посочи по-ясни параметри, ще бъде трудно да се постигне обща позиция с ЕС за Китай.

Накратко, и Байдън, и Тръмп обещават една и съща цел. Но Тръмп би достигнал до нея с големи скокове. Иронията в позицията му е, че той е кандидатът, който обещава да прекрати участието на САЩ във „вечните войни“ в Украйна и ивицата Газа и може дори да обмисли изоставяне на Тайван – въпреки че е невъзможно да се предвиди накъде ще го отведе неговият сприхав нрав. И все пак плановете му да се отдели от глобалната икономика биха направили конфликта с Китай по-вероятен.

Предимството в разгръщащата се студена война е, че Китай е дълбоко вграден в глобалното статукво. За сравнение, САЩ имаха оскъдни икономически лостове срещу Съветския съюз по време на първата студена война. Недостатък на днешния външнополитически дебат е, че малцина изтъкват предимствата от запазването на влиянието на Америка над Пекин. Фокусът е върху степента и скоростта на отделянето от Китай. В това отношение Тръмп до голяма степен е разрушителят.

Това, което знаем за плановете на Тръмп, е, че те ще предизвикат рецесия. А това, което мислим, че той ще бъде силно изкушен да направи, може да доведе до депресия. Икономическите последици от Тръмп биха били катастрофални, но геополитическите може да са още по-лоши. Америка на Байдън неусетно се насочва към студена война с Китай, а Тръмп прегръща кошмара. Най-доброто, което Байдън може да направи за презибирането си, е да покаже какво би означавало това за положението на средната класа, завършва Лус.