По-дълбокото въвличане на Европа във войната в Украйна е неизбежно

За някои експерти моментът, до който стигнахме във войната в Украйна, напомня за 1916 г. Това е ключова година в Първата световна война, когато битките при Сома и Вердюн, причинили загубата на повече от милион души, довеждат до патова ситуация, превръщайки конфликта във война на изтощение. Междувременно индустриалното производство на въоръжение е отчайващо бавно.

„Патова ситуация“ беше фразата, използвана в интервю за списание Economist миналия ноември от генерал Валери Залужни, тогава главнокомандващ на украинските въоръжени сили, за да опише ситуацията на фронта. В ретроспекция това признание беляза решаваща нова фаза за западните съюзници на Киев – такава, в която те трябваше да се приспособят към бруталната нова реалност, пише за Financial Times колумнистката на Le Monde Силви Кауфман.

Това се очертаваше като дълга война, в която Русия ще направи всичко, за да спечели, а Западът не беше готов. Тази реалност сега се осъзнава, разкривайки нови напрежения сред западните лидери за това как да подходят към нея.

Перфектната буря беше започнала да се образува през зимата. В Киев провалът на контранастъплението, което породи толкова много очаквания, и предизвикателството да се намерят нови попълнения за фронта предизвикаха разделение между генерал Залужни и президента Володимир Зеленски.

Възпрепятствани от острия недостиг на боеприпаси и артилерия, които съюзниците на Киев се бавеха да осигурят, украинските войски бяха в несигурно положение. Страната се изправяше пред възможността да загуби войната.

Пакетът от помощи за 60 милиарда долара беше заседнал в Конгреса на САЩ, блокиран от твърдите републиканци. Икономиката на Русия се възстановяваше, подпомогната от китайския и индийския внос на петрол и широко разпространеното заобикаляне на санкциите. Руският президент Владимир Путин прокарваше триумфален наратив. Франция регистрира повишена активност на дезинформационни кампании и кибератаки от Русия. На дипломатическия фронт бедствието в Газа погреба всяка надежда за ухажване на така наречения Глобален юг, за да се включи в противодействието срещу Русия.

С наближаването на втората годишнина от инвазията (24 февруари – бел. прев.) ЕС успя да приеме свой пакет от помощи за Украйна в размер на 50 милиарда евро. Великобритания, Франция и Германия побързаха да подпишат двустранни споразумения за сигурност с Киев. Но когато лидерите се срещнаха в Мюнхен в средата на февруари за годишната конференция по сигурността, настроението беше мрачно.

Предупреждението на Доналд Тръмп, че ако спечели втори мандат като президент, ще насърчи Русия да атакува онези съюзници на САЩ, които не харчат достатъчно за своята сигурност, вече повдигна тревожни въпроси относно ангажимента на Америка и бъдещето на НАТО. Новината за смъртта на Алексей Навални в затвора, обявена в Москва точно когато участниците се събраха в Мюнхен, добави зловещия отпечатък на Путин върху конференцията.

Тази комбинация от събития най-накрая доведе до промяна в повечето европейски столици относно посоката, в която върви тази война и какво означава тя за бъдещето на континента. Честно казано, това бе ясно от известно време на източноевропейските и северноевропейските лидери. Полша, балтийските държави, Дания и Чехия например бяха активни и гласовити относно приспособяването към новата реалност. Но Франция и Германия все още трябваше да направят крачка напред.

Френският дискурс за Украйна се разви значително от началото на годината. Сега целта е не само да се подкрепи Украйна, но и да се защити Европа от Русия.

Президентът Еманюел Макрон, който, когато покани Путин в лятната си резиденция на френската Ривиера през 2019 г., говореше за Русия като за „дълбоко европейска, велика сила, част от Просвещението“, сега предупреждава, че агресивната Москва няма да спре с Украйна, ако офанзивата ѝ не бъде отблъсната. Отмина времето, когато той предупреждаваше „да не се унижава Русия“. Наскоро Макрон за първи път каза, че „поражението“ на Русия е без алтернатива за стабилността и сигурността на Европа. Допреди това той стигаше само до попречване на Русия да спечели войната.

За да демонстрира европейско единство и решителност, Франция набързо свика международна конференция в подкрепа на Украйна в Париж на 26 февруари. В свой стил Макрон стана център на внимание, като повдигна възможността за западни войски на терен в Украйна, предизвиквайки низ от отричания от неговите колеги, което говори за различия, а не за единство.

И все пак фактът, че въпросът се обсъжда сред съюзниците, както и разгорещеният дебат в Германия относно доставката на мощните ракети Taurus на Киев, показва, че се е установила нова динамика. Европа със закъснение, но неумолимо върви към по-дълбоко въвличане във войната. Все още не знаем как ще се включи, но тя няма друг избор, завършва Кауфман.