Събират се парите за 800 хил. снаряда за Украйна, Макрон не изключи изпращане и на войски

Френският президент Еманюел Макрон не изключи вероятността да се наложи на западните партньори да изпратят и войски в Украйна, макар и това да не е на дневен ред днес. Това заяви той след неформалната среща на европейските лидери в Париж, посветена на войната в Украйна. "Франция ще направи всичко, което може, Русия да не спечели тази война", коментира Макрон, цитиран от CNN.

Пред Bloomberg премиерът на  Гърция Кириакос Мицотакис изключи вариант войски на НАТО да бъдат пращани в Украйна. Според полския президент Анджей Дуда обаче такива разговори вече са водени и дори се изготвят предварителни планове.

Украинският президент Володимир Зеленски също каза по време пресконференцията по повод втората годишнина от началото на войната, че не е обсъждан вариант западните партньори да изпращат войски на НАТО в страната.

В Париж Макрон обаче припомня, че има много "никога", които бяха преодолени от началото на тази война и от каски и спални чували западните партньори вече доставят танкове, далекобойни ракети и самолети на бойното поле.

По време на своята среща в Париж европейските лидери обсъдиха в подробности и плана на Чехия да достави 800 хил. снаряда от трети страни за Украйна. Франция и Нидерландия ще подкрепят покупката им, потвърди Еманюел Макрон. Нидерландският премиер Марк Рюте допълни, че страната му отпуска 100 млн. евро и очаква и други да се включат с осигуряването на средства за инициативата.

По време на Мюнхенската конференция за сигурността чешкият президент Петр Павел съобщи, че страната му е намерила 800 хил. снаряда - 500 хил. 155мм и 300 хил. 122мм, които могат да бъдат доставени веднага на Киев. Той не посочи доставчика, но призова съюзниците да финансират покупката. Преди дни стана ясно, че Канада и Дания се включват в инициативата, както и още няколко държави, които не искат да бъдат идентифицирани.

Чехия беше представена на срещата в Париж от своя премиер Петр Фиала, който отбеляза, че 15 държави са изявили желание да участват в покупката на снарядите от трети страни. Страните от ЕС и Украйна ще могат да произвеждат нужните им боеприпаси и сами през 2025 година, но дотогава е необходимо "преходно решение", смята още чешкият премиер.

Франция и други държави в ЕС не подкрепят идеята пари на блока да бъдат харчени за муниции, произведени в трети страни, припомня Bloomberg. В същото време обаче ЕС не може да изпълни обещанието си да достави 1 млн. снаряда на Украйна до март 2024 година. 

По време на брифинг след срещата си с българския премиер украинският президент Володимир Зеленски отбеляза, че страната му досега е получила едва 30% от тези обещани количества. Зеленски участва чрез онлайн връзка в срещата в Париж и съобщи на своите колеги, че от началото на годината Русия е използвала 3200 управляеми бомби на територията на страната - по населени места и позиции на фронтовата линия.

Планът за 2024 година е да покажем, че можем да сложим край на въздушното превъзходство на Русия, възможностите да финансира военните действия и политическата ѝ сила, допълни той.

Според публикация в Der Spiegel отпреди дни възможен източник на снаряди за Украйна е Индия, която обаче не иска да бъде идентифицирана като доставчик заради близките си търговски отношения с Русия в момента. Водят се разговори и със страни от Арабския свят, които имат боеприпаси на склад. 

След двата свалени А-50 Русия залага на разузнавателни дронове

От началото на годината Украйна унищожи два от ценните разузнавателни самолета А-50 и показа известно предимство във въздуха, сваляйки няколко бойни самолета на Русия. Според наблюденията на украинските власти сега Москва залага на разузнавателни дронове, които да осигуряват нужната информация за бойното поле и да координират атаките.

Според говорителя на обединените сили в южното направление на фронта Наталия Хуменюк заради липсата на информация тактическата авиация засега остава на по-голяма дистанция. През последните дни са засичани по повече от 100 разузнавателни дрона около бойното поле, каза тя пред обединения информационен канал на Украйна.

Според данни на военното разузнаване на Украйна в момента Русия разполага с малък брой А-50 и загубата на още един ще сложи край на ежедневните курсове на тези самолети. 

От конвейера на бойното поле - руснаците използват ракети, произведени в края на 2023 г.

В момента руснаците използват ракети и боеприпаси, произведени в края на 2023 година, става ясно от думите на Вадим Скибицкий, представител на украинското военно разузнаване (ГУР) пред украинското издание "Интерфакс". Според него заради тази ускорена работа качеството започва да се влошава и някои от ракетите не отговарят на спецификациите.

През 2023 година Русия е произвела към 2 млн. 122мм и 152мм снаряда, а плановете са през 2024 година производството да се увеличи до 2,7 млн., сочат още данните на ГУР. Това увеличение обаче може да се случи след модернизация на производството и подновяването на работата на консервирани мощности.

Според украинското разузнаване Русия вече е взела всички запаси от боеприпаси, които е държала в Беларус и е получила 1,5 млн. снаряда от Северна Корея. Опасенията са, че в замяна Пхенян очаква споделяне на военни технологии, включително и за ядрени оръжия.

В своето интервю Скбицкий отбелязва, че в Русия се страхуват от промяната, която ще донесе F-16 и опитват да разрушат летищата и инфраструктурата, която може да бъде използвана. Публикации на руски военни кореспонденти потвърждават тази информация, отбелязвайки, че през последните дни цели на руската авиация са летища и индустриални обекти, за които се смята, че са част от военната индустрия на Украйна.

Украинският президент подписа указа за демобилизацията

Украинският президент Володимир Зелески подписа указа за промени в законодателството, позволяващи демобилизацията срочните военнослужещи. Текстовете се придвижиха по спешна процедура - Зеленски внесе предложението за обсъждане във Върховната Рада на 22 февруари.

Текстовете предвиждат възможността за демобилизация, но без изрично да оказват срока, който трябва да е прослужен. Според тълкувания на анализатори става въпрос за 36 месеца - поправката говори за освобождаване на срочниците след изтичане на срока за службата им. В Украйна тя е 18 месеца, а в условията на война беше удължена с още 18 месеца.

Категорично обаче е посочено, че 12 месеца след демобилизацията украинците няма да могат да бъдат призовани отново в армията, освен ако не го пожелаят.

Промените в правилата на мобилизацията, сред които намаляване на възрастта от 27 на 25 години, все още обаче не могат да пробият.

Русия увеличава интензивността на атаките край Маринка

В последните дни е видно увеличаване на интензивността на атаките край окупираната от края на 2023 година Маринка. Населеното място от месеци преди това е напълно разрушено, но руснаците все още не могат да преминат напред и сводката на Генералния щаб на ВСУ показва 33 отбити атаки в покрайнините на Новомихайловка, както и около Хеорхиевка, Победа и Краснохоривка. Околностите бяха подложени на засилени артилерийски обстрели, допълват още военните в отчета си за 733-я ден от началото на пълномащабната война в Украйна.

Увеличават се атаките и в направлението Купянск и Лиман. През уикенда руските части се прегрупираха и сега атакуват отново активно край Синкивка, където има отблъснати 20 атаки, както и край Иванивка и Табаивка. Геолокализирани данни показват напредък на изток от Билохоривка (край Кремина).

 Руснаците опитват да си върнат позиции и около Иванивске и Клищиевка (в направлението Бахмут), като под артилерийски обстрел са Часив Яр, Ню Йорк, Бохданивка и Андриевка. Часив Яр е важна цел за доближаването на укрепената линия Краматорск - Словянск.

Край Авдиевка има отблъснати 19 атаки край Бердичи, Орливка, Северне, Первомайске и Нвелске. От ВСУ потвърдиха изтеглянето си от Северне и Ласточкине в предишните дни.

Позиционни са боевете по останалите линии на фронта. Украинците успяха да контраатакуват и да си върнат позиции около Роботине (Запорожка област), а ситуацията около съседното Вербове изглежда спокойна. Украинците удържат позициите си на левия бряг на Днепър, макар че има данни за минимален напредък на руските части в населеното място Кринки.

Като цяло през изминалото денонощие има общо 96 директни бойни сблъсъка и над 120 населени места в близост до фронтовата линия са под артилерийски и минометен обстрел.