Стратегията на Украйна: Да оцелее през 2024 г., за да победи през 2025 г.

Нека не гледаме назад и какво е можело да се случи, ако имахме оръжия и въздушна защита навреме - нека гледаме напред и това, което предстои, призова президентът на Украйна Володимир Зеленски пред Fox News в навечерието на втората годишнина от началото на пълномащабната война в Украйна.

Гледайки напред обаче, пред страната предстоят много трудни месеци на фона на намаляващата подкрепа от Запада и все по-растящия песимизъм и недоверие в победата сред съюзниците, коментират военни анализатори пред Politico.

Социологическите проучвания в Украйна също показват известна умора и песимизъм, породени основно от недостига на муниции, но 85% все още вярват, че страната ще излезе победител от тази война. Мнозинството все не са склонни на териториални отстъпки в името на по-бърз край на войната. Това дава и правото на Зеленски да отказва преговори при сегашните условия и териториални придобивки на Русия. "Не искаме нови Мински споразумения, не искаме ново замразяване на конфликта", казва той.

В Украйна отбелязват, че войната е започнала още през 2014 г. с превземането на Крим и части от Донбас. Съвсем скоро Русия ще отбележи 10-та годишнина от едностранното анексиране на полуострова, който беше базата на руския Черноморски флот. Крим беше превзет от "малките зелени човечета" - военни без опознавателни знаци, с които Москва първоначално отрече да има общо, но няколко месеца по-късно призна, че става въпрос за част от руската армия.

По същия начин още преди години бяха превзети и големи части от Донбас.

През 2022 г. Украйна успя да върне 50% от окупираната в началото на годината територия, включително и единствения областен център - Херсон. Въпреки големите очаквания, в следващите месеци офанзивата по-скоро претърпя провал. В Киев не са съвсем съгласни с тази констатация, като коментират, че оцеляването срещу руската армия е вече успех.

Реално Украйна спечели битката за овладяването на Черно море, изгонвайки корабите на руския Черноморски флот от тяхното седалище в Севастопол, правейки връщането на полуострова вече по-приемливо за всички, включително и за западните партньори. От началото на втория етап на войната повече от една трена от корабите на Черноморския флот са унищожени, включително и флагманът - крайцерът "Москва",който пое към морското дъно още през април 2022 г. Попълването на този състав сега е трудно, защото Турция затвори Босфора за военни кораби.

Като цяло териториалните успехи на Украйна са по-скоро разочароващи - след известен пробив в Запорожката област и връщането на Роботине и Вербово настъплението до голяма степен спря. От друга страна Русия успя да превземе дългожеланата крепост Авдиевка - прифронтови град от почти 10 години. Атаките срещу населеното място станаха по-интензивни от началото на октомври 2023 г. и в средата на февруари 2024 г. новият главнокомандващ на украинската армия ген. Олександър Сирский беше принуден да нареди изтегляне от позициите с цел запазване на живота на войниците.

Причината за това решение е основно една - липсата на достатъчно артилерийски снаряди. Не случайно в списъците на Киев към партньорите първите позиции са системи за ПВО, които да защитят не само големите градове, но и позиции на фронта, а на следващите - дори и преди танкове и самолети, муниции и дронове. Те не достигат от месеци, след като от октомври в Конгреса на САЩ беше блокирана помощта за Киев.

От началото на годината Украйна вече не получава въоръжение от САЩ и според редица анализатори едно от най-големите предизвикателства за страната през следващите месеци ще е защитата на фона на ограничените муниции за противовъздушната отбрана. Вероятно ракетите за системите Patriot ще свършат до края на март и тогава внимателно изградената система за въздушна отбрана, съчетала множество елементи, включително и от съветско време, ще загуби своите предимства.

Русия има голям потенциал за производство на снаряди - между 1 млн. и 4,5 млн. годишно, а същевременно получава подкрепа и от своите партньори - хиляди дронове от Иран, поне 1 млн. снаряда и балистични ракети от Северна Корея. Тези количества се оказват недостижими за партньорите на Украйна  - от САЩ от 2022 г. досега са получени към 2 млн. снаряда, а ЕС обеща да достави 1 млн. от март 2023 година до сега. Почти към края на този срок са доставени между 300 хил. и 400 хил.

Нещо повече - потенциалът да бъдат произвеждани такива количества изглежда няма. Според оценките на естонското Министерство на отбраната САЩ планират да увеличат производството на снаряди до 1 млн. годишно едва към края на 2025 г. спрямо 190 хил. годишно преди войната. Не по-оптимистично изглеждат нещата в Европа.

Затова и сега Украйна ще опита да вземе превес с новите технологии - дронове, системи за радиоелектронна борба и т.н. За голяма част от тях ще разчита на местно производство, но макар и работата да е силно ускорена, изграждането на новите мощности е бавно на фона на непрекъснатия обстрел от страна на руската армия с дронове и ракети към територията на страната.

Наличието на снаряди, дронове, нова техника и въобще всички доставки от Запада ще определи най-важната задача за 2024 г. за украинските военни - да удържат фронтовата линия. Другото важно условие обаче са новите войници.

Пред Fox News Зеленски коментира, че приблизителните жертви на украинските военни са един към петима руснаци. Според сводките на Генералния щаб на ВСУ от началото на войната руските жертви да повече от 400 хил., или с други думи Украйна е загубила към 120 хил. от своите военни. Нещо повече - голяма част от тези на предна линия се бият от години и едва преди дни Зеленски внесе закон за демобилизацията, който предвижда освобождаване на срочнослужещите след 36 месеца на бойното поле. Те могат да откажат следваща мобилизация, ако не са минали 12 месеца от уволнението им от армията.

Текстовете бяха одобрени единодушно на първо четене от Върховната Рада на 23 февруари.

Новият главнокомандващ пък коментира преди дни, че е намерил "резрви" - хиляди войници, които са призовани и подготвени, но никога не са били изпратени на фронтовата линия. Това обаче едва ли ще отмени нуждата от мобилизирането на около 500 хил. души. В същото време в Русия нямат нужда от подобна процедура, тъй като, предоставяйки атрактивно заплащане, руската армия попълва резервите си със служещи на срочни договори. А и затворите в страната се поизпразниха в последните месеци.

Ако Киев успее да изпълни плановете си - да запази фронтовата линия и подготви нови хора, то 2025 г. действително може да бъде успешна. През това време, ако получат обещаните самолети F-16 и далекобойни ракети (включително и от Германия и вероятно Taurus), украинските военни могат много да си помогнат, пресичайки логистичните линии на руснаците.

Последните дни всъщност показват, че именно това е планът - само за пет дни бяха свалени седем руски бойни самолета, както и бяха извършени няколко удара по руски казарми и полигони. Голямата цел за всички в Украйна обаче е Кримският мост.

Има ли поводи за надежда?

Според ген. Бен Ходжис, бивш командващ американската армия в Европа, фактът, че Украйна устоява до днес е позитивен сигнал.

"Чакайте малко - тази война се води вече 10 години и Русия имаше всяко преимущество, но след 10 години война е превзела 18% от територията на Украйна, загуби към половин милион войници, състоянието на Черноморския флот се влошава с всеки изминал ден, а военновъздушните им сили не могат да вземат съществено преимущество", казва Ходжис, цитиран от Politico.

Според него Украйна се нуждае само от едно - ясен ангажимент на Запада, не заявките, че ще е зад Украйна "колкото е нужно", а с доставки на оръжия, от които страната наистина има нужда. "Мисля, че Русия е в по-лошо състояние, отколкото мислим", категоричен е той.

Руският президент Владимир Путин никога няма да спре тази война, докато не я загуби, заявява от своя страна Зеленски, който още не губи вярата си, че САЩ в крайна сметка ще останат на страната на Украйна в конфликта.