Няколко седмици след нахлуването на Русия в Украйна делегации на двете страни се срещнаха в Турция и според медийни публикации са били близо до споразумение. Разкази на участващи в разговорите пред The Wall Street Journal обаче показват, че нещата не са толкова прости и реално предложение за мир може би не е имало.
Първата среща на делегации на Украйна и Русия се състоя няколко дни след началото на войната - на 28 февруари в Беларус. Тогава руският главен преговарящ е Владимир Медински, председател на Междуведомствената комисия по историческо образование на Русия.
Той представя исканията на Москва за прекратяване на конфликта - замяна на правителството на Володимир Зеленски с избрана от Кремъл администрация, предаване на всички танкове и артилерия, които притежава украинската армия, арест и съд за нацистите (т. нар. денацификация на Украйна), връщането на руския език като официален в страната и връщането на имената на улици и населени места от съветско време.
Украинската делегация, в която участва и министърът на отбраната по това време - Олексий Резников, се съгласява да продължи разговорите, за да печели време. Според съветника на украинския президент Михайло Подоляк исканията са ултимативни и няма никакви индикации, че в Москва са готови на нещо друго, освен капитулацията на Киев.
Няколко дни по-късно, на 10 март, следва среща, вече на по-високо дипломатическо ниво, между външните министри Дмитро Кулеба и Сергей Лавров вече в Анталия. Украинският външен министър коментира, че по време на срещата на четири очи е попитал директно какви са исканията на Москва, но Лавров не му е дал конкретен отговор.
В това време украинските военни "се окопитиха" и макар и разчитайки само на своите оръжия и средства - първите по-значими пакети с военна помощ от Запада дойдоха през май, започнаха да нанасят поражения на руските части, окупирали Киевска област и столицата. Започнаха да се появяват и съобщения, че руските военни обстрелват обекти на гражданската инфраструктура, не само военни, както и за обстрели при опити за евакуация на цивилни граждани.
Към края на март украинският президент Володимир Зеленски даде първото си и единствено досега интервю за руски медии по време на войната, където обясни, че няма да отстъпи Донбас, но е готов да преговаря за неутралния статут на Украйна, ако получи твърди гаранции за сигурност от Запада и Русия за сигурността на страната. Той посочва още, че има готовност да преговаря и за статута на Крим. Малко преди това в Киев коментираха някои идеи за статута на полуострова като международен протекторат, например.
По време на това интервю Зеленски подчерта, че е време за разговор между двамата президенти на воюващите страни и тази украинска теза беше заявявана на няколко пъти в следващите седмици. Говорителят на Путин Дмитрий Песков обаче е категоричен, че подобни разговори не се предвиждат на този етап, а в Кремъл дори коментират, че войната може да приключи и без среща между Путин и Зеленски.
Само ден по-късно след интервюто на Зеленски е и последната среща на преговарящите екипи в Истанбул, провела се под домакинството на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, но отново на много ниско дипломатическо ниво от страна на двете воюващи страни - Медински и председателя на парламентарната група на управляващата партия "Слуга на народа" Давид Арахамия. Очакванията на всички обаче са, че вероятно предстои среща на двамата президенти, които да договорят финалните щрихи на споразумението.
Но дори и публично показания през лятото на 2023 година от руския президент Владимир Путин проект на споразумение показа огромни разминавания. Според него украинската армия трябва да бъде до 85 хил. души и да разполага с 342 танка и 519 гаубици. Украинската позиция е за поне 250 хил. военни, 800 танка и 1900 гаубици.
Според WSJ малко преди срещата Дмитро Кулеба предупреждава учстващите в украинската делегация да ограничат до минимум докосването на предмети, както и пиенето на течности, за да не бъдат отровени. Тогава в Украйна имаше спекулации, че на предишни срещи представители на делегацията са получили отравяне, което тогава беше официално опровергано от Киев.
Всичко обаче изглежда върви по план - нещо повече малко преди началото на срещата, от Москва обявиха, че целите по демилитаризация са изпълнени. След разговорите Медински съобщава за напредък и в жест на добра воля руските военни се изтеглят от Киев и северните части на Украйна. Според украинските военни в това няма никакъв компромис - Русия просто не е имала избор освен да изтегли част от войските си от централните части на Украйна, за да запази позициите си на юг.
Това мнение се споделя и от бившия руски разузнавач Игор Гиркин, който по-късно беше арестуван заради критичните си коментари към Кремъл. Тогава той заяви, че Русия се нуждае от тези войници, защото войната ще продължи дълго. В този момент очакванията и в Русия, и на Запад бяха, че всичко ще приключи за няколко седмици.
Още докато трае срещата в Истанбул, украинските военни влизат в Буча и това, което заварват, потресе всички, коментират още от украинската делегация. Малко по-късно Володимир Зеленски също посети сателитното градче - първото му излизане от Киев от началото на войната, и светът също узна за терора, извършван в окупирания от руските военни град.
Володимир Зеленски в Буча. Снимка: President.gov.ua
Само за месец под руски контрол в града са убити 450 цивилни граждани, като сателитни снимки потвърдиха коментарите на украинските военни, че телата им са оставени по улиците на града с дни.
"Злото дойде на нашата земя", коментира Зеленски след посещението в Буча и допълни пред журналисти, че това е геноцид срещу украинския народ."Много е трудно да продължаваш да преговаряш, когато гледаш какво се е случило тук", допълни той и отбеляза, че Москва трябва да побърза. Това, макар и намек, все пак не е изявление, че Украйна се оттегля от разговорите.
Разговорите между преговарящите не спират и през април - провеждат се обаче през Zoom.
В Москва обаче определиха Буча като "провокация" (според коментара на Сергей Лавров), а Министерството на отбраната заяви, че няма нито един пострадал цивилен гражданин по време на окупацията. Самият Медински пък обвини украинците в геноцида, посочвайки, че убитите са поддържали Русия.
В началото на април Киев беше посетен от няколко високопоставени западноевропейски лидери. Първа беше председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, а след това пристигна и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Посещението, което обаче променя картината, е на премиера на Великобритания Борис Джонсън. Тогава двамата се разходиха из Киев (за ужас на охранителите си), а по-късно признават, че имат особено близко отношение един към друг в следващите месеци.
Пред WSJ Джонсън разказва, че смята, че всяка сделка с Путин ще бъде "доста мръсна". На срещата си със Зеленски той е посочил, че украинците са тези, които ще се бият и умират, но страната им има право да запази пълен суверенитет и независимост. Джонсън обещава и подкрепата на Лондон за Украйна. След това разговорите се насочват към това каква военна помощ може да изпрати Великобритания. През следващите месеци Киев ще започне да получава все по-модерни западни оръжия (до самолети F-16, които се очакват до пролетта на 2024 година) и да записва значителни победи на фронтовата линия.
Според медийни публикации заради натиск от Джонсън тогава Зеленски се отказва от постигнато споразумение за мир.
Участващият в преговорите съветник Михайло Подоляк обаче е категоричен - Москва никога не е предлагала изтеглянето на войските си от Украйна. По време на разговорите украинците са опитвали да договорят оперативни паузи, за да се прегрупират. Подоляк също така отбелязва, че решението да спиране на разговорите е било взето изцяло в Киев и без намесата на никой на Запад, припомняйки, че през март - април всъщност световните лидери нямаха формирана ясна позиция за войната в Украйна.
Посланикът на Украйна в Германия Андрий Мелник например разказва, че часове след нападението на Русия е поискал подкрепата на Берлин, но е получил отговор, че страната му няма да съществува след около 72 часа. По това време президентът на Франция Еманюел Макрон и канцлерът на Германия Олаф Шолц продължават да разговарят с Путин по телефона и да се опитат да го уговорят да прекрати военните действия.
Нещата започнаха видимо да се променят след "тройната" визита - на премиера на Италия Марио Драги, президента на Франция Еманюел Макрон и на германския канзлер Олаф Шолц през юни в Киев.
Според версията на Владимир Путин не толкова Лондон, колкото Вашингтон, е оказал натиск Украйна да се откаже от преговорите с Русия през пролетта на 2022 г. Според източници на WSJ дори е имало гневни сцени по време на срещи между руски и американски дипломати в следващите месеци.
Малко след това украинският президент Володимир Зеленски представи своите искания и те не се променят и досега - връщането на Украйна в границите от 1991 година и наказателна отговорност за военните престъпления на руската армия.
През есента на 2022 година Зеленски представи и своя формула за мир, която има различни точки, включително и за плащане на репарации, ядрена и екологична безопасност, но основата остава - връщането на Украйна в границите на 1991 година.
Възможно ли е връщането на Русия и Украйна на масата на преговорите?
В последните месеци Владимир Путин нееднократно коментира, че Москва е готова отново да преговаря за мир. Но малко след това идва друго изявление, а именно, че в Кремъл не виждат друг начин за приключване на тази война, освен по техните правила, отчитайки новите реалности.
В Украйна темата за преговорите с Путин даже е забранена със закон - Върховната Рада подкрепи искането на президента, след като Москва анексира четири украински области - Херсонска, Луганска, Донецка и Запорожка, въпреки че не владее в административните им граници нито една от тях.
Киев може да бъде принуден да отстъпи от тази позиция, ако спре да получава военна помощ от САЩ. В момента темата е замразена от споровете между републиканците и демократите в американския Конгрес. Украйна получи уверението, че може да разчита на европейските си партньори, но САЩ е основният доставчик на въоръжение за страната.
Украинският президент, а и мнозинството украинци, обаче не са готови да се предадат. По време на брифинг в Норвегия в началото на декември Зеленски коментира, че без помощта на Запада Украйна няма да спечели войната, но също така украинците не могат и да я загубят. "Тази земя е единственото, което имаме", каза той.
преди 11 месеца "Тази земя е единственото, което имаме", каза президента! А живота на половин милион човека (жертви) ? Представлява ли ценност? Някой попита ли ги дали искат да умрат? ... нямаше мир след преговори. А има ли договор с някоя от държавите, които искаха да няма споразумение и мир? НЯма договор и вече 2/3 са безразлични, а останалите намират оправдания защо да не изпунят обещанията си! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 месеца Интересно, какво толкова им предложи Борката, че Зелчо да се откаже от напълно приемливите искания от страна на П. ? В крайна сметка Борката залезна на политическата сцена, а Зелчо предстои да залезе, ако преди това не го изядат неговите си генерали. :] отговор Сигнализирай за неуместен коментар