Войната в Украйна показа, че Москва вече не допуска "сиви зони" около своите граници

Парадоксално или не, войната в Украйна върна въпроса за разширяването на Европейския съюз, пише в коментар европейското издание Politico. От около десетина години приемането на нови членове не беше категорично изключено, но беше изтласкано далеч от дневния ред на политиците. Това беше логично - Брюксел се беше съсредоточил в собствените си политически проблеми, като Brexit например и да не допусне разпад на общността, а не толкова да се разширява.

Войната на руския президент Владимир Путин накара съседните му държави да преосмислят ситуацията си - Украйна подаде молба за членство няколко дни след като беше нападната - през март 2022 година, а малко по-късно същото направиха Молдова и Грузия. За всички тях стана ясно, че в плановете на Русия вече не влизат "сиви зони" на влияние по границата на страната.

Вчера (8 ноември) Европейската комисия направи препоръка за започване на преговори за членство с Киев, и Молдова - процедура, за която Западните Балкани чакат от години. Но имаше и насърчение за "по-старите" кандидати - препоръка и за Босна и Херцеговина .Преди дни Върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Жозеп Борел коментира, че Украйна е новият кандидат, който "разбута" опашката на държавите, чакащи от години и реално раздвижи всички.

"Трябва да наваксаме времето, което загубихме с безкрайните процеси по присъединяване", каза още той.

На сайта на комисията дават подробности какво следва - след становището на ЕК решението за мандат за преговорите взема Европейският съвет. След това кандидатът започва да преговаря по отделните аспекти от членството - политически, социални и икономически, включващи широк кръг от критерии, на базата на които се оценява доколко страната е готова да бъде част от общността. Преговорните глави са общо 35 и нито една от тях не може да бъде затворена, преди всички членове на ЕС да бъдат удовлетворени от отговорите и плановете на кандидата в тази сфера.

Трябва да бъдат затворени всички глави, преди да се пристъпи към пълноценните преговори и присъединяването на страната към общността.

Процедурата не е лесна и отнема доста време, казват от ЕК. Най-негативният пример в историята на ЕС досега е Турция, която получи статут за кандидат за член в ЕС през 1999 г. Преговорите за членство бяха отворени през 2005 година, но оценките на европейските власти са, че страната практически не се доближава до ЕС по отношение на демокрацията, спазването на върховенството на закона и на основните права на гражданите.

Преговорите между ЕС и Турция бяха официално замразени през 2018 г.

Като цяло надеждата в Украйна са за по-сполучлива развръзка. "ЕС за Украйна е икономическа сигурност и социална стабилност, а Украйна за ЕС е укрепването на цялата общност", каза във вечерното си обръщение на 7 ноември украинският президент Володимир Зеленски. Той посочи още, че членството на една държава е политическо решение, което трябва да бъде взето от останалите членове, но подготовката е в ръцете на самия кандидат. "Наша работа е сближаването и адаптирането на стандартите на ЕС и общностните практики", допълни Зеленски.

Решението за членството на Украйна в ЕС ще има политически характер и на още едно ниво - то се случва в момент, в който изглежда връзките между Украйна и САЩ се късат, отбелязва Politico. Според изданието Вашингтон ще се съсредоточи към Близкия изток и изместването на фокуса от Украйна е видимо още преди войната между "Хамас" и Израел.

Помощта за Киев започна все повече да разделя политиците преди президентските избори през ноември 2024 г.

А това, заедно със "затворените врати" на НАТО, поне докато трае войната, означава, че ЕС ще бъде един от основните фактори за възстановяването на разбитата от войната украинска икономика и защитата на 40 млн. души население.

В краткосрочен план това означава предизвикателство за намиране на начин за осигуряване на военна помощ за Украйна за войната, която рискува да се превърне в замразен конфликт точно на границата на общността. В дългосрочен план ЕС ще трябва тотално да промени своята концепция, особено и ако реши да приеме държавите от Западните Балкани. Европейците трябва да бъдат убедени, че ЕС е не само Париж, Варшава и Берлин, но и Киев, Скопие и Кишинев.

Последното голямо разширяване на ЕС беше през 2004 година, когато наведнъж бяха приети 10 държави - основно от Източна Европа и Кипър. През 2007 г. в общността влязоха България и Румъния, през 2013 г. и Хърватия, а малко по-късно Великобритания излезе от ЕС.

Украйна заяви своето желание да стане част от ЕС през 2013 година - с масови демонстрации, които принудиха проруския президент Виктор Янукович да избяга от страната. Евромайданът се прие като сигнал за руския президент Владимир Путин да започне да подготвя атаката си към Украйна. Първата стъпка беше окупацията на Крим и части от Донбас през 2014 г.

Пълномащабната война започна през февруари 2022 г. "Вие се биете не само за вашата свобода, демокрация и бъдеще, но и за нашето също", коментира председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен по време на визита в Киев преди дни. "Вие се биете за Европа и това е нещо, което ние болезнено осъзнаваме".

Вижда се и тотална смяна на настроенията в членовете на ЕС. Държави, които преди не се интересуваха от разширяването, като Франция, Дания и Нидерландия, сега са много активни, коментират анализатори пред Politico. Те вече осъзнават и геополитическата важност за присъединяването на Западните Балкани. 

Украйна обаче е притисната от времето - през май 2024 година ще се проведат европейските избори и обещанието, че ЕС ще бъде с Киев "толкова дълго, колкото трябва", може да се трансформира на фона на продължаващата две години война. Втори мандат на Доналд Тръмп начело на САЩ също може да промени отношението на Вашингтон.