Джо Байдън може да блокира пакет за Израел, ако няма помощ и за Украйна

Президентът Джо Байдън може да наложи вето на пакета на републиканците в Конгреса за отделна помощ за Израел на стойност 14,3 млрд. долара, намекна съветникът по национална сигурност на Белия дом Джон Кърби по време на брифинг. На 30 октомври новият председател на Конгреса Майк Джонсън  представи свой вариант за подкрепа на Израел, отделно от всякаква друга помощ.

"Ние бяхме много ясни колко много ни притеснява това предложение на републиканците и как то не отговаря на нуждите за нашата национална сигурност. Като Върховен главнокомандващ президентът никога няма да направи нищо, което не отговаря на нуждите на националната ни сигурност", заяви Кърби в отговор на журналистически въпрос.

Предложението на Джонсън е алтернатива на искането на президента, който през октомври внесе предложение за пакет на стойност 106 млрд. долара за подкрепа на националната сигурност. В него се включват пари за Израел, Украйна, Тихоокеанския регион и границата на САЩ с Мексико. Най-голямото перо в пакета е за Украйна - над 60 млрд. долара.

В Сената, където мнозинство имат демократите, също се обявиха против предложението на Джонсън за разделянето на помощта за Израел и Украйна. Лидерът на демократите Чък Шумър определи предложението като "неадекватно", а сенаторът републиканец Мич Макконъл настоя помощта за двете държави да бъде в един пакет.

Държавният секретар Антъни Блинкен и министърът на отбраната Лойд Остин бяха изслушани в Сената при дискусиите за подкрепата за Израел и Украйна.

"Както в Израел, така и в Украйна демокрациите се борят с безпощаден враг, който иска да ги унищожи. Не можем да позволим на "Хамас" или Путин да победят. Мога да ви гарантирам, че без нашата подкрепа Путин ще постигне успех", каза Остин пред сенаторите. Изслушването на Блинкен беше прекъснато от пропалестински поддръжници, които влязоха в залата, с искане да няма помощ за Израел.

"Самотният диктатор" Зеленски?

Подкрепата от западните партньори е повод за разгорещени дискусии в Украйна на фона на провокативна статия в сп. Time. В нея президентът Володимир Зеленски е описан като "гневен" на своите съюзници, защото не предоставят достатъчно средства за победата на Украйна, както и че губи контрол над военните. Последното му посещение в САЩ пък е сочено като пълен провал.

Мненията се разделиха, но много от военните анализатори отбелязват, че статията се позовава на "анонимни източници", което повдига въпроси за автентичността на информацията им, а "непослушанието на военните" - в случая отказ да се атакува позиция, е обяснено с открития диалог и комуникация, изградени между военните и президента в месеците на война.

Вярата в победата и "гневът", когато има забавяне, са задължителни за Върховния главнокомандващ на държава във война, заявават анализаторите. Колкото до провала на посещението в САЩ, след завръщането на Зеленски Вашингтон достави далекобойните ракети ATACMS, за които Киев отдавна настояваше, допълват те.

Един от близките съветници в Кабинета на украинския президент Олексий Арестович, който беше помолен да подаде оставка преди няколко месеца, обаче заяви, че статията описва пътя на "самотния диктатор" Зеленски, който отказва да се изправи очи в очи с реалността, сляпо вярващ в победа, която не може да постигне. Арестович на няколко пъти заяви своето желание да се върне в политическия живот на Украйна като кандидат за президент. 

Конституцията на Украйна забранява провеждането на избори по време на активни военни действия. Мандатът на Володимир Зеленски изтича на 31 март 2024 година.

Интензивните боеве се завръщат

След кратка пауза за ден интензивните боеве отново се завръщат по фронтовата линия, сочи сводката на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна за 615-ия ден от началото на войната. Има съобщения за близо 70 бойни сблъсъка след 36 през предишното денонощие. Увеличават се прифронтовите населени места, подложени на обстрел - 140 през последното денонощие.

Украинските военни са отблъснали опитите за атака на Авдиевка, Купянск и Маринка, а край Лиман за шести пореден ден се извършва прегрупиране и няма атака от страна на руските военни. Край Бахмут украинските военни са в настъпление, като руските наблюдатели отбелязват, че укрепват позициите си край жп линията край Андриевка и имат известни успехи на юг от населеното място.

Напредък има и към Мелитопол, както и по левия бряг на р. Днепър. Руски военни кореспонденти съобщават, че украинците запазват позициите си край Кринки (на 2 км навътре по левия бряг на Днепър) и Антоновските мостове (сухопътен и жп). Според партизанското движение "АТЕШ", позиционирано в Крим, руски военни от околностите на Симферопол са изпратени към Херсон. Русия обръща голямо внимание на настъплението и според украински анализатори причината е, че линията там не е добре укрепена и може да се получи по-сериозен пробив.

В нощта срещу 1 ноември руснаците са извършили най-масовата атака с дронове за последните седмици - общо 20, от които са свалени 18, и ракета Х-59, която също е унищожена от системите за ПВО, изстреляни от Курска област, сочат данните на ВВС на Украйна. На 31 октомври са били изстреляни и четири ракети "Искандер" и ракети С-400 по цели в Украйна, допълват от ВСУ.

Министерството на отбраната на Русия съобщават за отбити атаки в няколко направления, както и за свалени дронове над Курска, Брянска и Белгородска област. От съобщенията на местните власти става ясно, че цели са били енергийни съоръжения и има прекъсвания на електрозахранването, както и ВиК съоръжения.