Извънредните петролни приходи на Русия финансират войната ѝ срещу Украйна

Въпреки доставките на западно въоръжение украинското контранастъпление не дава очакваните резултати. Руската военна машина частично преодоля кризата в командването и политическата ситуация остава относително стабилна. Резултатът е, че конфликтът навлезе в проточена фаза, пише за Financial Times Кирил Рогов, сътрудник на виенския Институт за хуманитарни науки. Но защо Русия е толкова устойчива на санкциите, как поема разходите за инвазията и колко още Владимир Путин ще продължи да се бие?

Кремъл е в повратна икономическа точка на тази война. Наскоро финансовото министерство разкри, че има цел да похарчи 10,8 трилиона рубли (108 милиарда долара) за отбрана през следващата година, три пъти повече от сумата, отпусната през 2021 г., и еквивалентно на 6 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на Русия. Но действителната сума неизбежно ще бъде по-висока поради скрити разходи и вероятно ще е около 7 процента (126 милиарда долара). "Форбс Украйна" изчислява основните военни разходи на Русия на около 170 милиарда долара през последната година и половина, въпреки че това изключва някои редовни разходи за отбрана. Подобни оценки несъмнено са неточни, но попадат в същия диапазон, което показва, че войната е струвала на Кремъл между 100 и 120 милиарда долара годишно.

Това обаче не повлиява значително на икономиката - поне досега. Защото купувачите на руски петрол, а не руската държава, плащат за конфликта. През последното десетилетие средният годишен доход на Русия от целия ѝ износ е бил около 430 милиарда долара при средна цена на суровия петрол Брент от 67 долара за барел. Но извънредното увеличение на цените през 2022 г., предизвикано от инвазията в Украйна и произтичащите от това санкции, увеличи износа до 590 милиарда долара, а тази година цифрата се оценява на около 460 милиарда. Допълнителният приход над средния за десетилетието приблизително покрива разходите за войната досега.

Разбира се, не всички тези пари отидоха директно във военния бюджет, но по-голямата част от тях го направиха. Ползите за Путин от този скок на приходите от износ са значителни. Нямаше нужда да се преразпределят много пари от други бюджетни пера, което би създало политическо напрежение. Руското правителство оценява фискалните стимули на своя бюджет за 2022-23 г. на 10 процента от БВП - което му позволява да компенсира ефекта от санкциите и ограничава ефекта им.

Това обаче може би е напът да се промени. Досега годишните приходи от износ в размер на 430 милиарда долара позволяваха на Путин да инвестира комфортно в инфраструктура и да поддържа достатъчно социални разходи. През последното десетилетие 2015 и 2020 г. се оказаха слаби години, когато външните приходи възлизаха на едва 330-340 милиарда долара при средна цена на петрола от 47 долара за барел.

Но във време на конфликт връщането към средните приходи от износ - докато се харчат 120-150 милиарда за войната - ще създаде значителни предизвикателства за режима. Ако приходите от износ намалеят до 350 милиарда долара, Путин едва ли ще продължи войната предвид двойното бреме на военните разходи и високите социални разходи за поддържане на вътрешната стабилност.

Между другото, наративът, че Путин не може да спре тази война, без да загуби имиджа си, не е правилен: вероятно той ще прекрати военните действия, ако почувства, че губи легитимност. Дори ако президентът обяви доброволно оттегляне от териториите, окупирани от Москва след миналия февруари, мнозинството руснаци ще почувстват огромно облекчение. Фракцията на войнолюбците ще бъде лесно потисната.

От финансова гледна точка обаче последните години показаха, че Саудитска Арабия и Русия могат да манипулират цените, когато лоялността им към ОПЕК е налице, осигурявайки си допълнителни печалби. Междувременно, санкциите както върху износа, така и върху вноса стават неефективни, когато цената на петрола се покачи и премията от заобикалянето им покрива рисковете и допълнителните разходи.

Тези реалности правят продължителния конфликт в Украйна по-вероятен. И е изключително важно да се запомни, че постигането на прекратяване на огъня или на „лош“ мир, който поддържа статуквото, не постига нищо. Кремъл просто ще пренасочи ресурсите си към подготовка за нова война, която, подобно на настоящата, ще бъде финансирана от останалия свят.

Настоящите ни сценарии за енергиен преход са разработени предимно в края на 2010-те години. Но сега сме в нова ера на повишено геополитическо напрежение и рискове. Следователно възникващите „тесни места“ и дефицити на прехода сега трябва да се разглеждат през нова призма: те предоставят на диктатурите непропорционален лост за влияние.

Освен ако не преосмислим договореностите за енергийния преход, и то с известна спешност, демокрациите ще продължат да плащат сметката за войните, които автокрациите водят срещу тях, завършва Рогов.