Слабостта на Запада накара Путин да започне войната в Украйна

Не заплахата от разширяването на НАТО накара руския президент Владимир Путин да започне войната в Украйна, пише в обширен анализ Институтът за изучаване на войната (ISW). Анализаторите правят ежедневна сводка на военните действия в Украйна и отбелязват, че целите на Москва в този конфликт са били бърза офанзива в съседната страна (неслучайно тя беше наречена "специална военна операция"), доближаване на Русия до границите на НАТО и евентуалното разрушаване на Алианса чрез подкопаването на единството му.

Според анализите руският президент винаги се е боял повече от загубата на влияние на Русия, отколкото от разширяването на НАТО, и опитва да върне блясъка на суперсила на страната. Неговите усилия да разруши военния алианс започват още след "Евромайдана" в Украйна, по време на който проруският президент Виктор Янукович избяга от страната и намери убежище в Русия. Путин започна през 2014 година с окупацията на Крим и настанявавето на руски войски в Донбас.

Анексирането на полуострова е свързано с опасенията на Москва, че Украйна няма да продължи споразумението, според което руският Черноморски флот ще може да се разполага в Крим. Всичко се случва "безболезнено" в момента на смяна на властта в Украйна и позицията на Европа, която в този момент е по-склонна да неглижира проблеми в страната, отколкото да се замесва в тях.

Един от най-големите стратегически успехи на Кремъл след това е, че в преговорите по Минските споразумения Русия е призната за посредник, а не за страна в конфликта. Минските споразумения поставят редица неизпълними за украинските власти условия и никакви ангажименти за Москва, като например признание на самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР, както и анексирането на Крим. Ако някой от двамата украински президенти, участвали в преговорите - Петро Порошенко (2014-2019 г.) или сегашният Володимир Зеленски, се бяха поддали на този натиск, Москва щеше да има и законно основание за началото на военен конфликт - защитата на руското население в своите официално признати територии.

Още редица събития в периода 2019-2021 година подсказват на Путин, че би могъл без особена съпротива на Запада да вземе под контрол, или поне да върне в своята орбита, Киев. Сред тях например е оттеглянето на САЩ от Афганистан и нежеланието на НАТО да даде категоричен отговор на членството на Украйна. САЩ, или друга държава от НАТО и Европейския съюз, не участват в преговорите в т.нар. "Нормандски формат", в който влязоха Русия, Украйна, Германия и Франция, което също подсказваше, че проблемите на Украйна не интересуват особено Запада.

Така още в края на 2021 година дипломатическите сигнали от Кремъл са, че война ще има и никакви преговори не променят намеренията на руския президент. Путин вярва, че непопулярното правителство на Володимир Зеленски няма да получи подкрепа, а и Западът не е единен в позициите си по отношение на Русия.

Преди това е подготвил почвата - Москва предложи ракети С-400 на Турция, един от основните членове на НАТО, спечелвайки на турския президент Реджеп Тайип Ердоган заплаха за санкции от САЩ. Започна и строителството на "Северен поток 2", с което Путин се надяваше да спечели част от ЕС на своя страна. Путин намери и верен съюзник в НАТО - Унгария, който да блокира евентуална резолюция или действия в организацията в подкрепа на Украйна. За вътрешната си публика започна активна пропаганда срещу Запада и НАТО, публикувайки информация за биолаборатории в близост до границите с Русия, за разполагането на оръжия на територията на Украйна, които не съществуват в арсенала на НАТО, както и използвайки анти-ЛГБТ реторика и т.н.

Кремъл разчита и на своята преценка (и работа), че военната сила на Киев е нищожна и ще издържи само броени дни на руската атака. Или дори че няма да има никаква съпротива, а руските войски ще бъдат посрещнати благосклонно от украинците. Руският елит неглижира обаче обединението на украинската нация, започнало още през 2014 година и смята, че единствено малка част от политиците, включително и правителството, са под контрола на Запада, но останалите украинци подкрепят Москва.

В Русия вече се говори и за готвена украинска атака срещу Донбас и Крим, която досега не е получила нито едно потвърждение (особено на фона на бързото настъпление на руснаците в южните части, където би трябвало да е съсредоточена украинската армия, готвеща се за удари към Крим - б.ред.)

И така в средата на 2021 година руският президент постави два ултиматума на Украйна и НАТО. В есе, публикувано през юли 2021 година, Путин разказва за "историческото единство между руснаците и украинците", както и че Украйна е продукт на съветската ера, изплъзнал се от ръцете на Русия. Именно подобна беше реториката на Владимир Путин, когато през февруари 2022 година обяви своята специална операция в Украйна.

Украйна не се нуждае от Донбас, а милиони украинци се противопоставят на предложения от Киев "антируски модел", пише още Путин. Есето завършва с коментара: "Уверен съм, че суверенитетът на Украйна е възможен единствено в партньорство с Русия... Ние сме един народ".

Тази публикация трудно може да бъде наречена обявяване на война, но в средите в Кремъл се възприема като последното предупреждение срещу Украйна, пише още ISW, позовавайки се на свои източници.

През ноември 2021 година Москва изпрати и предупреждение към НАТО, искайки организацията реално да се откаже от своя източен фланг. В искането, изпратено от Министерството на външните работи на Русия, се настоява за гаранции за сигурност от НАТО и САЩ, затваряне на политиката на "отворените врати" и изтегляне на своите части от приетите след 1997 година членове (вкл. и България).

В ISW посочват, че тези две изявления са именно ултиматуми - Киев може да запази териториалната си цялост само в съюз с Русия и НАТО трябва да се изтегли от източния фланг, и няма никаква възможност за преговори по тези позиции. Руски представители съобщават, че в дипломатическите среди е получане забрана за "волности" при разговори със западни колеги. Разбира се, външното министерство на която и да е държава се съобразява изцяло с политиката на правителството си, но дипломатите винаги са имали известна степен на свобода, за да бъдат постигнати целите. Сега Москва забранява всяко отклонение, което според руски източници е изненадало силно руските дипломати по света.

Западът още вярва, че може да намери дипломатическо решение. Директорът на "Карнеги" в Берлин Александър Габуев коментира, че руски дипломати са били изненадани от предложението на САЩ да бъде създаден "прозрачен механизъм", който да докаже, че в Румъния и Полша няма ракети "Томахоук", но в замяна Москва трябва да покаже, че няма разположени свои ракети в посочени от Вашингтон две места. На това предложение няма никакъв отговор, а в Москва продължават реториката за заплахата от страна на НАТО.

Според анализатори единствено заплахата, че САЩ или НАТО действително ще влязат в конфликта би спряла Путин, но тя така и не се появява на масата и досега.

Преди дни на фона на хладния прием на украинския президент Володимир Зеленски в САЩ, медийни публикации припомниха последното му посещение във Вашингтон преди началото на войната - през есента на 2021 година. Според тях украинският президент е поискал от американския президент Джо Байдън страната му спешно да бъде приета в НАТО и при поредния отказ е коментирал, че организацията показва своята слабост и трябва да бъде реформирана. Този коментар е подразнил сериозно американския президент, твърдят източници от Белия дом.

В края на февруари 2022 година Русия нападна своята съседка с искане за отстраняване на правителството на Зеленски, неутралитет на страната и "денацификация". ISW отбелязва, че някои от тези цели може и да изглеждат променени, но Путин не показва никакво желание да се откаже от плановете си да поеме контрола над Украйна. На Запад все още смятат, че войната може да бъде приключена, ако бъде намерено решение, което да "запази образа" на Путин, но военните анализатори са категорични - има още едно задължително условие, и то е, че тази война може да бъде приключена само ако Путин разбере, че не може да я спечели.