Мечтата на Шолц за климатична революция в Германия агонизира

Нефункционалността на правителството не помага. Когато министърът на икономиката на Зелените, Роберт Хабек, представи през април предложение, което предвиждаше забрана на нови газови и петролни котли, последва буря от недоволство, тъй като настроените към бизнеса свободни демократи яростно се противопоставиха на плана.

В крайна сметка Хабек беше принуден да смекчи закона за отоплението, като даде на собствениците на жилища повече време да обновят системите си, в мярка, която сега се очаква да изкорени само три четвърти от първоначално предвидените емисии.

„Компаниите биха били готови да инвестират повече в зелената трансформация, ако знаеха какво крие бъдещето – на какво могат да разчитат“, изтъква Гроешл от Allianz.

Самият Шолц се оплаква от бюрокрацията, която забавя нещата, и по-рано този месец призова за действия за намаляване на регулациите на федерално и местно ниво. Той дори се обърна към опозиционните депутати за помощ - ход, възприет от някои коментатори като признак на отчаяние.

Опозиционният лидер Фридрих Мерц от консервативния блок, ръководен от християндемократите, контрира, че „мнозинството вече не подкрепя вашата политика за климата“.

Друга голяма спирачка за растежа и инвестициите са разходите за енергия. Въпреки че са по-ниски от миналогодишните рекорди, цените на газа и електроенергията все още са между два до три пъти по-високи от нивото отпреди войната в Украйна.

Въпреки че енергийният преход може един ден да предпази Германия от геополитически шокове при доставките на изкопаеми горива и политически натиск от страни като Русия, засега това е само голямо главоболие, което заплашва да прогони бизнеса в чужбина.

Хабек се опита да подпомогне енергоемките компании със субсидии, за да улесни прехода им към производство без въглеродни емисии, но както Шолц, така и министърът на финансите Кристиан Линднер от свободните демократи блокираха плана му с аргумента, че няма икономически смисъл.

По-тревожното, казват някои икономисти, е липсата на напълно обмислен план.

„Правителството е на погрешен път тук“, коментира Вероника Грим, член на Съвета на икономическите експерти на Германия, която смята, че страната се нуждае от по-радикални действия като отваряне на пазарите. „Те се опитват да запазят статуквото с високи субсидии, но това няма да проработи“, добавя Грим.

Мерките, които тя би подкрепила вместо това, включват повече внос за облекчаване на натиска върху вътрешния пазар, по-голям фокус върху търговията с емисии, инвестиции в инфраструктура и увеличаване на производството на водород, като същевременно се ратифицират търговски споразумения за осигуряване на повече източници на доставки.

Специална двудневна среща на кабинета в замъка Мезеберг на север от Берлин трябваше да намери отговори на икономическите проблеми на Германия, но завърши без нов генерален план.

Мартин Морисън, главен икономист за Европа в DWS, все още се радва на тази среща и настоява, че „невероятната устойчивост“ на Германия в лицето на последните кризи показва, че е твърде рано да се отписват перспективите на страната като двигател на европейския растеж.

„Правителството ясно призна в програмата „Мезеберг“, че предизвикателството е в премахването на държавната бюрокрация“, изтъква той, добавяйки: „Вярвам, че нещо ще се подобри тук в обозримо бъдеще“.

Засега, докато икономиката на Германия  продължава да се клатушка, Шолц се опитва да привлече гласоподавателите, като настоява, че и той, и те споделят разочарованието си от начина, по който функционира страната.

„Германците са уморени от застоя“, изтъква той пред депутатите. "Аз също".