Путин събира под едно крило враговете на Запада

Ким Чен Ун може и да изглежда комично с бронирания си влак и квадратната си прическа, но посещението му в Русия не е за смях, пише колумнистът Марк Чемпиън в материал за Bloomberg.

Очевидно, то не е добра новина за Украйна, защото ще помогне на Владимир Путин да гарантира продължаването на инвазията си. Ким има голям резерв от съвместими със съветски оръжия муниции, които може да предостави точно когато руските войници се оплакват от недостиг в лицето на украинската контраофанзива.

Нито една от страните не представи подробности за проведените разговори, но Ким вече изпрати артилерийски снаряди за Русия миналата година, според информация на американското разузнаване, а сега изглежда, че на масата за преговори е било поставено и нещо още по-голямо. Путин потвърди в отговор на въпрос, че изборът на място за срещата – космодрумът „Восточний“ в Амурска област – означава, че Ким ще получи помощ за проблемната си сателитна програма в отговор.

Разбира се, Украйна също получава оръжия от трети страни. Грешно е обаче да кажем, че снабдяването с оръжия за инвазия е същото, както снабдяването на страна, която се отбранява, но също така е и твърде оптимистично да се смята, че това няма да се случи. Ким даде да се разбере, че е там, за да направи „стратегически“ съюз срещу САЩ, „злия“ хегемон, врагът.

Последната дума е важна. Според актуален доклад на Констанце Щелценмюлер, учен от Brookings Institution, урокът от Украйна е, че 30-годишния период за Запада без равностоен враг, вече е приключил. Разбира се, САЩ и Европа имат съперници и конкуренти, пред които да се изправят, в лицето на различни държави, както и международни терористи и т. нар. размирни страни, като Северна Корея на Ким. Но нямаше стратегически враг, който да работи срещу Запада. Сега Русия е такъв и привлича пъстър сбор от мислещи сходно страни.

Иран, който Кремъл държеше на ръка разстояние до 2015 г., за да го притисне да се откаже от програмата си за ядрено гориво – и предполагаемо за ядрено оръжие – е друг. Москва разбира, че както Иран, така и Северна Корея имат дестабилизиращо влияние в своите собствени големи задни дворове – ситуация, която може само да се влоши, ако държавите се сдобият с използваем ядрен арсенал. Но това беше преди Путин да нападне Украйна и нещата да се объркат.

Сега тези държави разполагат с артилерийски снаряди и дронове, от които Путин се нуждае, и ще направи всичко необходимо, за да ги получи. Това означава да им помогне с техните собствени приоритети по отношение на сигурността. Путин направи Иран първата страна, посетил след началото на войната миналия юли, когато отиде при върховния лидер аятолях Хаменей в Техеран. Последваха делегации, посветени на отбраната и индустриалните въпроси.

Последиците ще бъдат усетени не само в Европа, но и в Азия и Близкия изток, защото Русия е член на Съвета за сигурност на ООН, водеща ядрена сила и има ресурси като космодрума „Восточний“, каквито страни като Северна Корея и Иран нямат. Икономическите санкции на водения от САЩ кръг няма да променят това.

С толкова много партньори самата идея за т. нар. размирни държави може вече да няма смисъл. Те ще се превърнат в блок, непривлекателен и със сигурност слаб, но способен да нанесе значителни вреди. Русия набира активно поддръжници в Африка, където спонсорира преврати на места, където прозападни лидери стоят на пътя ѝ.

Това все още не е Студена война, или поне не с мащаба на тази, която си спомняме. Много по-неструктурирана е, по-непостоянна и все още неформирана. Нито пък Русия е бившият Съветски съюз, въпреки че Путин изглежда пропусна да спомене това в коментарите си към Ким. Той припомни, че „нашата страна“ първа е признала Корейската народна демократична република като държава и „нашата страна“ е подкрепила „войната за независимост“ на КНДР срещу подкрепената от САЩ Южна Корея през 50-те. Фенове на модела на разделена Корея за бъдещето на Украйна, водете си бележки.

Усилията на Русия да избяга от изолацията неминуемо ще се отразят на света ни и ще подкопаят базирания на правила международен ред, който Путин така ненавижда. „Също както в годините на Студената война, човечеството достигна опасна в миналото, и сега дори още по-опасна, граница“, писа руският външен министър Сергей Лавров в последното издание на „Россия в глобальной политике“, московският отговор на сп. Foreign Affairs.

Голяма част от това, което Путин и лавров казват, е цинично изфабрикувано и невярно. Но все пак трябва да вземем предвид, това, което казват, по-сериозно и това ще означава повече стратегическо мислене и повече отбрана, особено за Европа. Няма много надежда за отдих.

Чемпиън се обръща към Микола Белесков, военен анализатор в Киев, за това какво може да значи всичко това, докато контраофанзивата на Украйна се превръща във война на изтощение, крайнодесните политически партии в Европа набират инерция, а Путин набира нови попълнения – и муниции от Ким – за зимата. Той е по-оптимистично настроен макар и не по отношение на това, че войната се свърши бързо.

„Виждам промяна в правилната посока в сравнение с юли, когато настроенията бяха много помрачени“ за напредъка на контраофанзивата и нуждата за уреждане на нещата с Русия, посочва Белесков от аналитичния център Национален институт за стратегически изследвания, обвързан с президентството в Киев. „Повечето политици сега приемат, че това ще е една дълга война и е в интерес на страните от НАТО да подкрепят Украйна дългосрочно“, коментира той.

Белесков посочва скорошни заключения на германския Институт за световна икономика в Кил, който проследява международната подкрепа за Украйна. Според института Европа е удвоила ангажиментите си спрямо Украйна и отбраната ѝ през лятото, което прави приноса ѝ по-голям от този на САЩ.

Ако западните лидери оттеглят тази подкрепа в опит да накарат Украйна да приеме неблагоприятно за нея уреждане на конфликта, ситуацията ще е ужасна, но също така няма да продължи дълго, смята Белесков. Русия ще се върне в нападателна позиция и ще продължи да извършва зверства; гласуващото мнозинство в САЩ и Европа, което продължава да подкрепя Украйна, отново ще поиска от управляващите да помогнат за обръщането на силите. Но според него няма да се стигне до там, защото политиците вече разбират, че евентуална военна победа на Русия в Украйна ще е заплаха за тяхната собствена сигурност. Да се надяваме, че е прав.