Украйна може да постигне военна победа през 2025 г.

Контраофанзивата на Украйна няма да изтласка Русия – не че някой го е очаквал. Нито е вероятно да се намали наполовина окупираната територия преди зимата, което може би беше една от по-оптимистичните цели. Контранастъплението обаче показа как руската армия може да бъде победена. Не през 2023 г., а през 2024 г. или по-вероятно през 2025 г. Така рефренът сред западните съюзници е да подкрепят Киев „колкото е нужно“, пише за Financial Times Ричард Барънс, бивш генерал от британската армия.

Скромният напредък, постигнат това лято, показва, че макар преодоляването на добре подготвена конвенционална отбрана на бойното поле да е една от най-трудните операции във война, то може да се извърши. Украинската армия е пробила само първата линия от окопи, за да превземе Роботино на юг, след като се бори със седмици да премине през минни полета, за да стигне до там. Напредъкът е около 8 мили (13 км), като остават още 55 (през три отбранителни линии), преди да се стигне до морето. Целта е да се прекъсне сухопътният мост към Крим. На север и на юг от Бахмут напредъкът възлиза на около 5 мили, с 10 мили до основната руска отбранителна линия и 60 мили до границата.

Предполагаемото убийство на шефа на "Вагнер" Евгений Пригожин и висшето ръководство на неговата наемническа група не е оказало никакво влияние върху боевете, освен може би засилване на лоялността на войниците към Владимир Путин. Руските сили са напрегнати, изтощени и нямат резерви, но надвиването им ще е дълъг процес, освен ако не се предадат.

Украйна има достатъчно ПВО, за да покрие около една трета от страната. Недостигът на артилерийски боеприпаси беше решен само временно чрез предоставените от САЩ касетъчни бомби. На Украйна ще ѝ отнеме до средата на 2024 г., за да възстанови достатъчно мощни военновъздушни сили, а и не разполага с ключово оборудване, необходимо за разминиране. Поправянето на всичко това ще вкара войната поне в следващата година.

Би било катастрофално да се позволи това, което е останало от 10-ти корпус, неизползваният резерв на Украйна, да бъде разбито на парчета от руската отбрана поради прибързаност. Големите войни - а това е война за национално оцеляване по близо 1000- километрова фронтова линия - се водят с мащаба и темпото, в които се развиват. Отблъскването на руската инвазия разчита на пет решаващи стъпки.

Първо, Киев не трябва да натиска за значителен успех на бойното поле, преди да има средства за постигането му. Войната никога не трябва да се води прибързано: Украйна трябва да бъде стане по-силна, а Русия - по-слаба, иначе оставаме в задънена улица.

Второ, през цялата зима трябва да се поддържа безмилостен натиск срещу руската окупация. Това означава поддържане на успешните операции от типа „завземане и задържане“ (напредване с къси скокове, за да се намалят жертвите и оставане под прикритието на артилерията и противовъздушната отбрана) в рамките на устойчивите доставки на жива сила и муниции. Държането на руските сили на фронта постепенно ще подкопае техните сила, воля и резерви. Ако моралът на Червената армия вече е нисък, защо да не бъде подринат още.

Трето, Украйна трябва системно да отслабва военната хватка на Русия върху нейните територии през 2024 г. и след това. Разбиването на артилерийската ѝ мощ е важно, както и атаките срещу по-дълбоки цели в окупирана Украйна. Целта е да се унищожи руският военен капацитет по-бързо, отколкото може да бъде заменен, правейки го неспособен да издържи на по-силна бъдеща украинска офанзива. Киев е ограничен от западната забрана да използва оборудването и боеприпасите си в самата Русия, но въпреки това трябва да използва собствената си изобретателност и смелост, за да нанесе силен удар извън своите граници.

Четвърто, руският Черноморски флот трябва да бъде неутрализиран като двигател за опустошителните удари с крилати ракети на Москва и ключово ограничение за износа на зърно. Собствените ракетни удари на Украйна и бързо разширяващият ѝ се капацитет от морски дронове могат да изваждат от строя руските кораби по-бързо, отколкото те могат да бъдат заменени. Към пролетта на 2024 г. Черноморският флот вече не трябва да играе основна роля в тази война.

Петият и най-важен аспект е да се приеме, че тази война превръща отбранителния индустриален капацитет на Запада и Украйна в определящ фактор за военния успех. Повече може да бъде осигурено от наличните запаси, но кампанията на Украйна сега разчита съюзниците да задвижат отбранителната си промишленост. Ще отнеме поне до средата на 2024 г. мунициите от наскоро разширените производствени линии да започнат да пристигнат в големи количества; но това би трябвало да позволи обрат в офанзивните способности на Киев.

Украйна трябва да победи на бойното поле, за да оцелее като държава. Тази победа не само е жизненоважна за сигурността на НАТО и отношенията му с Русия, но и ще повлияе на апетита на Китай за военни приключения. Сегашната контраофанзива показва, че окупацията на Путин може да бъде надвита. Ще отнеме обаче повече време и ще струва повече, отколкото се надявахме, а и надеждата не е достатъчна. Сега Западът трябва да се ангажира с предстоящата по-тежка кампания, за да не осъди Украйна на битка без изгледи за победа, завършва Барънс.