Вечната война на презиращия Запада Владимир Путин

Войната в Украйна промени света по същия начин, по който това стори 11 септември 2001 г., пише в обширен материал за The New York Times Роджър Коен. Авторът прекарва месец в Русия, пътувайки от Москва до Сибир в опит да си обясни как руският президент Владимир Путин запазва властта си, включително и след началото на война със съседна държава, с която десетки милиони руснаци имат семейни, културни и исторически връзки.

Войната е до голяма степен неглижирана в Москва, но в отдалечените краища на страната е реалност - именно там набират доброволци за Украйна, разказва авторът. По пътя си той се сблъсква и със страх и войнственост, и примирение. Homo sovieticus (Съветският човек) съвсем не е изчезнал, а е живял трансформиран и сега старите методи -  пропаганда по телевизията, пари, създаване на митове и заплахи, отново го съживяват, пише Коен.

Безгрижието на привилегированите в Москва и Санкт Петербург бяха причината за "марша на справедливостта" на Евгений Пригожин, пише още той. Бунтът е симптом на много социални проблеми в Русия, допълва от своя страна Александър Баунов от мозъчния тръст "Карнеги". Според него така и не е станало ясно дали руската армия е готова да се бие с наемниците. "Путин явно не искаше да даде заповед за стрелба, която не беше сигурен, че ще бъде изпълнена", коментира още анализаторът.

Путин не пожела да направи Пригожин мъченик и по друга причина - чрез ЧВК "Вагнер" се избягва непопулярната военна служба в Украйна и на фронта се изпращат престъпници, които така избягват присъди, често доживотни и за особено тежки престъпления.

Още в началото на своето управление преди 23 години Путин използва войната - в Чечения, Грузия, а сега и в Украйна, за да обедини руснаците и чрез опростени митове за национализъм и да ги накара да вярват, че неговото управление трябва да продължи, въпреки че то става все по-репресивно.

Но и войната трябва да е невидима - изтикана някъде далеч във вътрешността на страната, например в град като Улан Уде, столицата на Република Бурятия, в близост до границата с Монголия. Там на доброволците във войната се плаща по 2500 долара месечно. Средните работни заплати в региона не надхвърлят 500 долара, разказва още Роджър Коен.

Местните хора признават, че за мнозина парите са единствената причина да отидат на фронта - договорите са невероятни за техните стандарти.

За 59-годишния Александър Василев обаче парите не са всичко. Той е готов да се върне отново на фронта, въпреки че е бил ранен предишния път. "Изпълнявам служба към родината. Нашите дядовци са се били в Германия, за да гарантират, че няма да имаме враждебна държава за съсед", казва той пред NYT. На стената зад него тиктака часовник с образите на Путин и Дмитрий Медведев.

"Тялото ни има тумор - където е Украйна, и ние трябва да го изрежем", допълва го и 44-годишният Николай  Вородников. През миналата пролет той едва е оцелял след раняване в Мариупол, а днес подготвя превозни средства за фронта. Вородников вярва, че Киевска Рус - където се намира територията на днешна Украйна, е мястото, където възниква Русия и то трябва да бъде част от страната.

За него Путин е божи дар за Русия.

Реалността е друга за инженера Евгений Власов, който публикува постове против войната в социалната мрежа Вконтакте. За разлика от своите приятели, 39-годишният Власов не гледа телевизия от 10 години и с това си обяснява и другата гледна точка. Като него има немалко хора, които не могат да разберат защо Русия нападна Украйна през миналата година.

Власов смята, че след безпроблемната анексация на Крим през 2014 г. в Кремъл са смятали, че всичко ще е толкова лесно и за цяла Украйна. Но Киев се е подготвял през цялото това време, а в Русия са крадени милиарди и войниците са били изпратени "по бели гащи", смята той.

Публикациите на Власов му печелят обвинения и глоба от 60 хил. рубли, или около 600 долара. Той обжалва, наемайки популярна адвокатка, защитаваща правата на човека, и глобата е отменена, но инженерът и досега няма документ, че обвиненията са оттеглени. Евгений Власов иска да напусне Русия, защото не вижда бъдеще за себе си и четирите си деца.

Войната е далечно ехо в Москва

Войната е далеч от столицата Москва, където дори и санкциите не се усещат чак толкова. Магазинът на Dior например е затворен "по технически причини", попурярните кафенета Starbucks днес са с руски собственик и преименувани на Stars Coffee, MacDonald`s станаха "Вкусно и Точка", а KFC - "Ростик`с".

Хората плащат почти за всичко безконтактно със своите мобилни телефони, колите са луксозни марки, интернет е безупречен.

След бунта на Пригожин в руската столица започват да се появяват билбордове с призиви за набиране на новобранци като например: "Героите не се раждат, те стават такива".

Имаме различни ценности, обяснява бившият депутат Пьотр Толстой за причините за войната. "За руснаците свободата и икономическите фактори са на второ място след интегритета и сигурността на руския свят", заявява той пред NYT. Управлението на президента Владимир Путин е насочено изцяло към изграждането на този "руски свят", от който Украйна поиска да се отдалечи и не ѝ беше простено, допълва изданието.

Дори и за хората в Москва е трудно да видят Владимир Путин, освен по телевизията. Той управлява в сянка, за разлика от своя кумир Сталин, чиито портрети са навсякъде. Няма култ към личността на Владимир Путин, но властта му достига навсякъде. Това е очевидно, когато бодигардовете нахлуват в някой ресторант, за да бъде освободена маса за някой олигарх, натрупал богатството си благодарение на лоялността си към президента. Очевидно е и сред обикновените хора, които се страхуват да произнесат думата "война".

Личността на Владимир Путин е изтъкана от противоречия - комбинация от носталгията по социализма и мафиотския капитализъм, борба срещу еднополюсния свят на САЩ и възобновяване на руския империализъм, смята Роджър Коен. За него всичко това се постига с потискането на дисидентите и насилие, когато това се налага.

Дефиницията за държавна тайна се променя толкова често, че дори френският посланик съветва журналиста да не приема никакви документи, освен менюто в ресторанта.