Държавите от БРИКС рискуват да се превърнат в сателити на Китай

Няма много международни срещи на високо равнище, на които правителствен ръководител да не участва от страх да не бъде арестуван за военни престъпления, но това важи за групата БРИКС. Владимир Путин ще пропусне срещата на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка през август в Йоханесбург, тъй като домакините, като страна членка на Международния наказателен съд, ще трябва да го задържат по силата на заповед заради действията на Русия в Украйна. Той едва ли ще пропусне много политическо съдържание. Но освен предизвикателна реторика срещу богатия свят, една от основните теми на срещата ще бъде едва прикритото напрежение около ролята на Китай в групата, пише колумнистът на Financial Times Алън Бийти.

БРИКС сега изглежда сериозно наклонена към Пекин. Абревиатурата, измислена от икономистите на Goldman Sachs през 2001 г. като маркетингов инструмент, се превърна в политическа единица, когато четирите държави (Южна Африка се присъедини по-късно) проведоха първата си среща през 2009 г. Дан Сюриак, бивш заместник-главен икономист в търговското министерство на Канада и сега старши сътрудник в Центъра за иновации в международното управление, има осветляващ анализ за икономическите основи на БРИКС. Той отбелязва, че само случайно стечение на обстоятелствата в края на 90-те и през първото десетилетие на 20 век е направило групата да изглежда донякъде равноправна, дори в стремежите си.

Докато евтиното промишлено производство в Китай се облагодетелстваше от икономическите реформи на Дън Сяопин, Русия и Бразилия излизаха от икономическия хаос (Русия след падането на комунизма, Бразилия след стабилизирането на валутата си след 1994 г.), за да яхнат бума на суровините от началото на века. Индия имаше изблик на растеж след икономическата либерализация, която последва кризата на платежния баланс през 1990-91 г. Южна Африка получи тласък от края на апартейда през 1994 г.

Но през 2000-те и 2010-те само Китай успя да се придвижи по някакъв значителен начин към статута на богата държава, като възприе технологичния напредък, за да се превърне в икономика, основана на знанието. Другите останаха приковани към модели с нисък растеж, прекалено зависими от суровините, а политическият им апарат беше потискан от различни комбинации от политическа дисфункция и корупция.

Китайската икономика сега съперничи на тази на САЩ - тя е по-голяма според паритета на покупателната способност - като нейният размер финансира войнствена външна и отбранителна политика.

Идеята за собствена валута на БРИКС, обсъждана по-специално от бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва, е по същество фантазия: юанът е единствената от петте валути в групата с някаква значима международна роля. Страните от БРИКС създадоха сравнително малката Нова банка за развитие, която досега е отпуснала заеми за 32,8 млрд. долара, докато Китай вероятно е отпуснал на двустранна база около 1 трлн. долара. Неговата инициатива „Един пояс, един път“ не само изгражда инфраструктура и цифрови проекти, но също така цели търговски и политически съюзи.

Освен това подкрепата на Китай за други членове на БРИКС не е безусловна. Дори да оставим настрана дългогодишното му военно съперничество с Индия, Китай предостави на Путин дипломатическа подкрепа след инвазията в Украйна, но на практика тя е платена чрез покупки на руски петрол под световната цена.

В геополитически план Китай също дисбалансира клуба. Той е в икономическо, технологично и стратегическо съперничество със САЩ, докато други членове на БРИКС се опитват да поддържат добри отношения с Брюксел и Вашингтон. Бразилия иска достъп до европейските потребители чрез финализиране на търговско споразумение между ЕС и южноамериканския блок Меркосур; Индия е част от алианса за сигурност Четворката заедно със САЩ, Япония и Австралия. Ако Пекин се опита да принуди останалите членове на БРИКС да се откажат от своя необвързан статут и да се присъединят към ориентиран към Китай лагер, напрежението върху групировката ще стане интензивно.

Китай лансира идеята за разширяване на БРИКС миналата година - Южна Африка твърди, че повече от 40 държави са заинтересовани да се присъединят - но други съществуващи членове, включително Бразилия, изглеждаха явно неохотни. Ако влязат държави, които са обвързани с Китай чрез дългови или инвестиционни връзки, БРИКС ще изглежда все по-малко като ръководна група за развиващия се свят и повече като фен клуб на амбициозен хегемон.

Ако страните от БРИКС останат група за натиск, обединена от негодуванието срещу прекомерната сила на САЩ, налагана чрез санкции или военна намеса, те могат да бъдат сплотени, ако не и особено конструктивни. Ако групата обаче се опита сама да „кара влака“, нейните различни икономически перспективи и стратегически интереси ще се превърнат в мощна центробежна сила. Както отбелязва Сюриак, ако имате група от развиващи се пазари, чиято амбиция е да се превърнат в развити икономики, но само най-големият наистина е напът да постигне това, то нямате сплотен клуб.

Вече е утвърдена мъдрост да се каже, че групата БРИКС е изминала дълъг път, откакто за първи път се формира като политическа единица. Разбира се, нейната реторика и амбиция се развиха много. Но различията и небалансираността тепърва ще се разкриват.