Европейските лидери поеха дългосрочен ангажимент към сигурността на Украйна

Лидерите на ЕС обявиха в четвъртък, че ще поемат дългосрочни ангажименти за укрепване на сигурността на Украйна, а президентът Володимир Зеленски ги призова да започнат да работят по нов кръг от санкции срещу Русия, предава Ройтерс.

На среща на високо равнище в Брюксел лидерите потвърдиха осъждането си на войната на Русия срещу Украйна и заявиха, че ЕС и неговите страни членки „са готови“ да дадат своя принос за гарантирането на сигурността на Украйна в дългосрочен план.

В документ, обобщаващ заключенията от срещата, лидерите заявиха, че ще решат бързо каква ще бъде формата, под която страните им ще поемат ангажименти за гарантиране на сигурността на Украйна.

Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел намекна, че те може да надградят съществуващата подкрепа от съюза като Инструмента за мир в Европа, чрез който бяха отпуснати милиарди евро за оръжия за Украйна и за финансиране на тренировъчна мисия за украински военни.

„Военната подкрепа за Украйна трябва да бъде дългосрочна“, каза Борел пред репортери, намеквайки, че ЕС може да създаде фонд за оказване на помощ за отбраната на Украйна по модела на инструмента за мир.

„Обучението трябва да продължи заедно с модернизирането на армията. Украйна се нуждае от нашите ангажименти, за да продължи да гарантира сигурността си по време и след войната“, допълни той.

Франция, която е защитник на по-голяма роля на ЕС в областта на сигурността и отбраната, е предложила текста, съобщиха дипломати.

Но той е бил поправен, за да отговори на притесненията на военно неутрални страни и на ревностни поддръжници на трансатлантическото сътрудничество като балтийските държави, които смятат, че европейската сигурност е основно от компетентността на НАТО наред със силна роля на САЩ.

В окончателния текст се казва, че ЕС ще даде принос „заедно с партньори“ и „при пълно спазване на политиката в областта на сигурността и отбраната на някои страни членки“.

Декларацията на ЕС се прибавя към дискусия сред страните членки на НАТО и военни сили като САЩ, Великобритания, Франция и Германия относно мерките за гарантиране пред Украйна, че Западът е ангажиран да укрепи сигурността ѝ в дългосрочен план.

Украйна твърди, че най-добрият начин за обезпечаване на собствената ѝ сигурност и тази на Европа е присъединяването ѝ към НАТО. Но Киев признава, че това е невъзможно по време на войната, а съюзниците от Алианса са разделени по въпроса колко бързо трябва да се случи това след края ѝ.

В обръщение към лидерите на ЕС чрез видеоконферентна връзка Зеленски им благодари за 11-я пакет от санкции срещу Русия, който беше одобрен по-рано този месец и с който се цели прекратяване на заобикалянето на съществуващите мерки от държави и компании.

„Важно е да не се спира с налагането на санкции“, заяви той съгласно текста на изявлението му, публикуван на сайта на украинския президент.

„Колкото по-малко паузи има, толкова по-трудно ще се приспособи Русия към натиска, който ѝ се оказва, и толкова по-малко ще обмисля начини за заобикаляне на санкциите“, допълни Зеленски.

Той направи и препратка към осуетения бунт миналия уикенд на бойците от частната военна компания „Вагнер“ в Русия.

„Колкото по-слаба е Русия и колкото повече се страхуват лидерите ѝ от бунтове и въстания, толкова повече ще се страхуват да не ни раздразнят. Слабостта на Русия ще я направи безопасна за останалите, а поражението ѝ ще реши проблема на войната“, допълни Зеленски.

Украйна поиса покана за членство в НАТО на срещата във Вилнюс

Междувременно главният дипломатически съветник на Зеленски Игор Жовква заяви пред Ройтерс, че Украйна иска да получи покана за започване на процеса по присъединяване към НАТО на срещата на високо равнище на Алианса следващия месец. Той допълни, че украинският лидер няма да присъства на нея, ако ръководителите не проявят „смелост“.

Жовква заяви, че Киев иска срещата на върха на НАТО на 11 и 12 юли във Вилнюс да даде отговор на кандидатурата ѝ за членство в Алианса, която страната издигна на 30 септември миналата година.

„Тази кандидатура сега е на масите на лидерите на съюзниците от НАТО. Срещата във Вилнюс ще бъде много добро начало да се отговори на кандидатурата. А под отговор имаме предвид покана за членство, който е само първата фаза“, отбеляза Жовква.

В интервю в силно охраняваното президентство в украинската столица съветникът на Зеленски каза още, че Киев съзнава, че не може да се присъедини към блока с 31 страни, докато Русия води война в Украйна.

„Това, което искаме, е начало на процедурата“, изтъкна Жовква.

Една от интригите в подготовката на срещата на върха е дали Зеленски ще присъства.

Украинският лидер заяви, че не вижда смисъл да ходи на срещата, ако Киев не получи „сигнал“ на нея. Началникът на канцеларията му каза тази седмица, че Зеленски ще вземе решение дали да присъства в навечерието на срещата.

Отсъствието му ще помрачи всяка демонстрация на западно единство във Вилнюс. Западът отпусна огромни суми за военна и финансова помощ на Украйна, за да се противопостави на Русия, която започна пълномащабна инвазия през февруари 2022 г.

Но отсъствието на Зеленски от срещата ще лиши също ръководителите на Украйна от ценно време лице в лице с лидерите на най-ревностните поддръжници на Украйна.

Окончателната развръзка при големите срещи на върха обикновено е продукт на дълги преговори и често е финализирана малко преди официалното начало на срещата на върха.

На въпрос какъв е прагът Зеленски да присъства на срещата, Жовква посочи изявление пред парламента, в което украинският лидер говори за значението на смелостта в днешния свят.

„Президентът няма да пътува (…) на срещата, ако лидерите покажат дефицит на смелост, докато Украйна, с цялата си смелост, воля, сила и висок дух се сражава срещу руската агресия“, изтъкна той.

Жовква посочи случаите с Финландия и Швеция, които кандидатстваха за членство миналата година. Финландия вече стана член на Алианса.

„Когато Финландия и Швеция подадоха молби за членство миналата година, съюзниците отговориха незабавно, през юни м. г. на тяхната молба (…), като ги поканиха за членство в НАТО“, допълни той.

На въпрос колко близо е Украйна да получи покана сега Живква отговори: „По-близо сме, отколкото преди половин година. И все още има известно време, всъщност много време“.

МВФ приключи прегледа на заема си за Украйна и ѝ позволи да изтегли нов транш от него

Изпълнителният борд на Международния валутен фонд (МВФ) завърши в четвъртък първия си преглед на програмата за заем на стойност 15,6 млрд. долара и позволи на Киев незабавно да изтегли 890 млн. долара, за да подкрепи бюджета си, докато извършва голямата си офанзива срещу нашествието на Русия, предава Ройтерс. 

След одобрението на борда изтеглените средства от Украйна по програмата, която стартира на 31 март, достигат около 3,6 млрд. долара до момента. 

МВФ съобщи, че украинските власти са постигнали "силен напредък" към изпълнение на ангажиментите си за реформи при „трудни условия", като са изпълнили критериите за количествено представяне до април и структурни критерии до юни. 

„Нашествието на Русия в Украйна продължава да оказва тежко въздействие върху човешкия и физически капитал и върху средата, със загуба на животи, спад на жизнения стандарт и ръст на бедността, както и повреда на инфраструктурата", заяви управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева в комюнике. 

„Но украинският народ е устойчив, а умелата политика на властите и продължаващата външна подкрепа помагат за макроикономическата и финансова стабилност", допълни тя. 

Ръководителят на мисията на МВФ в Украйна Гавин Грей заяви пред репортери, че фондът продължава да проучва социалните, екологични и икономически последици от разрушаването на язовира Каховка по-рано този месец, което причини повсеместни наводнения в Южна Украйна. 

Той допълни, че първоначалните очаквания на МВФ са бедствието да повиши цените на храните и да ускори инфлацията в страната. 

Въпреки това фондът потвърди прогнозата си за украинската икономика през 2023 г., която неотдавна беше ревизирана към растеж от 1% до 3% спрямо мартенската прогноза за спад с 3% и ръст от 1%, тъй като новата  програма за заем подкрепя икономиката. 

Програмата за заем на МВФ, приета при нови правила, които позволяват кредитиране в крайно несигурно положение, е част от общ пакет за подкрепа на стойност 115 млрд. долара, от които 100 млрд. долара идват от правителства-донори. 

МВФ очаква да извърши следващия си преглед на програмата за Украйна в края на ноември или началото на декември, допълни Грей. 

Фондът изтъкна, че за Украйна е важно да продължи инерцията си с реформите, включително да подобри съобразяването на данъчните си закони - ново данъчно законодателство се очаква през юли, и да подготви силен бюджет за 2024 г., основан на налични ресурси. 

Грей изтъкна, че украинските власти трябва също да продължат да работят за укрепване на управлението и борба с корупцията, като ново законодателство трябва да бъде прието до края на септември. 

„Тези мерки са важни, защото стратегията им за мобилизиране на ресурси за възстановяване изисква секторните инвеститори да бъдат убедени, че има равни правила на играта в Украйна, а официалните донори да бъдат убедени, че ресурсите им са надлежно харчени", добави Грей.