НАТО трябва да отговори на ядрената заплаха на Путин

Руският президент Владимир Путин ще започне да разполага ядрени оръжия в съседен Беларус през юли, точно когато членовете на НАТО се срещат в Литва за годишната си конференция. Това дрънкане на ядрените саби ще бъде последното от многото, откакто Кремъл нареди атаката срещу Украйна миналата година. НАТО не може да остави тази ескалация без отговор. Въпросът не е дали да се отговори, а как, пише в коментар за Bloomberg Андреас Клут.

Времето, в което Путин иска да направи това, говори ясно за намеренията му. Той за първи път обяви през март своя план да въоръжи Беларус с руски ядрени оръжия. По-рано този месец Путин информира президента на Беларус Александър Лукашенко, че подготовката ще приключи до 8 юли и че бойните глави ще се появят веднага след това. Тази седмица Путин посочи, че първите ядрени глави вече са пристигнали.

Срещата на върха на НАТО във Вилнюс ще се проведе на 11-12 юли.

Без съмнение намерението на Путин е да разгърне ядрените си сили, за да засенчи и да се подиграва на срещата на НАТО, където той и неговата агресивна война по един или друг начин ще бъдат единствената тема. Путин е причината НАТО да повиши целта си за военните разходи; да се свърже с най-новия си член, Финландия; да прегърне Швеция като амбициозна 32-ра членка; и да обсъжда дали и как да приеме Украйна в своето лоно.

Путин и Лукашенко искат да прекъснат и развалят тази демонстрация на единство и решителност. Ролята на Лукашенко в тази игра е второстепенна, но не е за пренебрегване. Миналата седмица той се похвали, че тези бойни глави са „три пъти по-мощни“ от атомните бомби, пуснати над Хирошима и Нагасаки, и че няма да се поколебае да каже на Путин да ги използва. Той пропусна да добави, че Путин в никакъв случай няма да се консултира с него.

Това движение на бойни глави толкова близо до страни от НАТО се смята за акт на психологически тероризъм. На Запад отдавна се спекулира, че Путин може вече да разполага с ядрени оръжия в Калининград, руският ексклав, който е вклинен между Полша и Литва и следователно географски се намира вътре в територията на НАТО. Пренасянето на атомни бомби в близкия Беларус би премахнало тази остатъчна неяснота. Всички източни членки на НАТО и дори тези в Централна Европа ще бъдат на прицела на Путин.

Руският президент изглежда се наслаждава на историческата ирония. През 90-те години на миналия век – след края на Студената война, когато Европа и светът се надяваха да навлязат в нова и по-иренична епоха – бившите съветски републики Беларус, Украйна и Казахстан доброволно предадоха своите ядрени арсенали на Русия в името на неразпространението на подобни оръжия. В замяна те получиха гаранции за сигурност от Русия, както и от САЩ и Великобритания. Толкова с руските обещания, пише още Клут.

Позиционирането на бойните глави от Путин, подобно на нахлуването му в Украйна, следователно бележи нарушението и преобръщането на това разбиране от 90-те години. Той умишлено върна не само войната, но и надпреварата в ядреното въоръжаване в Европа. Той го направи, първо, като заплаши да използва ядрени оръжия; второ, чрез спиране на участието на Русия в нов СТАРТ (договор за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия – бел. ред., последният останал договор за контрол на въоръженията между Москва и Вашингтон; и сега, като прехвърли ядрените глави в Беларус.

За разлика от това НАТО сви ядреното си присъствие в Европа след Студената война. В началото на 70-те години САЩ държаха около 7000 ядрени оръжия в Европа. Днес се смята, че имат само около 100 в региона. Тези бойни глави се съхраняват в шест бази в пет съюзнически страни, които са били членки на НАТО по време на Студената война - Германия, Белгия, Нидерландия, Италия и Турция - и техните самолети са тези, които ще се излетят и ще пуснат оръжията. (Две други членки на НАТО, Великобритания и Франция, поддържат свои собствени ядрени арсенали.)

Агресията на Путин прави тази сдържаност от западния съюз остаряла. Във Вилнюс съюзниците от НАТО вече са планирани да променят своята конвенционална (което означава неядрена) стратегия от „отмъщение“ към „отричане“. Първото означава, че алиансът, в желанието си да не провокира Кремъл, досега е държал по-голямата част от силите си в тила, с уговорката, че ще изпрати тези войски да отвоюват съюзници от НАТО като Естония, Латвия или Литва, само ако бъдат атакувани от Русия. Последното означава, че в бъдеще силите на НАТО ще спрат руските нашественици още при прекрачването на границата на първата съюзническа държава.

По същата логика САЩ и техните съюзници също трябва да отговорят на ядрената провокация на Путин със старата, но доказана логика на възпирането. През 80-те години НАТО разположи американски ракети в Западна Германия, не за да ескалира, а за да накара Москва да спре да го прави. Ако сега Путин постави ядрени оръжия в Беларус, Америка трябва да премести част от своите бойни глави в източните страни от НАТО, които се чувстват най-застрашени - тоест Полша и балтийските държави.

От жестокостите в Буча до масовите депортации на украински деца и —  както изглежда — разрушаването на язовира „Нова Каховка“, Путин донесе ад на съседна страна, която не го заплашваше, заедно с лъжи и цинизъм към собствения си народ и света. Ако има някакъв начин да го спрем, това е с желязна воля - и, ако е необходимо, с ядрена решителност, изтъква Клут.